Чомски: България е провалена държава

Ноам Чомски е почетен професор в Департамента по лингвистика и философия в Масачузетския технологичен институт Бостън и член на Американската научна академия. Роден е на 7 декември 1928 г., а родителите му са Елси Хомская-Симоновская (от Беларус) и Уилям Зеев Владимир Хомский (от Украйна).

Когато шеговито попитали Чомски, вярно ли е, че двете най-големи бедствия, сполетeли САЩ през 20-ти век, са японското нападение на Пърл Харбър (7 декември 1941) и раждането във Филаделфия на Ноам Чомски, той отговорил "Не мога да отрека за второто. Него го има в болничните архиви, така че трябва да се е случило".

Поради смелите си позиции, остри изказвания и мнения за вътрешната и външната политика на САЩ и за международни проблеми, определят Ноам Чомски като водещ интелектуалец дисидент, който поема по този път през 1967 г. с отрицанието му на Виетнамската война.

Той не пропуска да се изкаже и по адрес на България. "Балканите като цяло, казва той, се разглеждат като регион на много разрушителни конфликти. България има късмет да не бъде в епицентъра им, засега. От друга страна, България пострада, както и всички страни от Европейския изток, от рухването на комунистическия режим и сериозния срив на икономиките през 90-те години. Този колапс на икономиките вървеше до известна степен и с нещо, което би могло да се нарече 

икономически геноцид от страна на Запада.

"Вие сте малка държава и от вас се искат повече морални усилия да отстоявате независимостта си, обяснява той пред родна медия. В книгата си "Провалени държави" обяснявам, че "провалена" е държава, която или не е в състояние, или не желае да защити населението си от много сериозни заплахи. Това са държави, в които цари беззаконие или липсва държавност. Може да са налице демократични форми на институции или форми като такива, но те са лишени от съдържание и не функционират. Добре е да знаете, че България е една провалена държава благодарение на САЩ. Но след всеки провал може да следва възход. Дали ще ви се случи, зависи от вас!"

Известният философ смята, че е налице приемственост между политиката на президентите Джордж Буш-младши и Барак Обама, макар че са представители на две съперничещи си партии. Обама разшири в огромна степен някои от по-вредните и всъщност криминални аспекти от програмите на Буш, убеден е Чомски. САЩ по същество са победени в Ирак и те трябваше да започнат изтегляне. В Афганистан Обама всъщност разшири войната с надеждата да постигне някакъв вид победа, но това не стана. Същевременно, този президент разшири други програми, като тази за приложение на дроновете, а тя представлява международна терористична кампания. 

Във вътрешен план Чомски напомня, че преди години в САЩ саркастично се е говорело, че има само една партия - бизнес партията с двете си фракции. Всъщност, сега тази партия има една фракция - на умерените републиканци, тъй като всичко се е изместило вдясно. Републиканците едва успяват да се преструват, че са нормална парламентарна партия, а реално служат на богатството и властта. В светлината на това, нямаше голяма изненада от победата на Тръмп - един мултимилиардер, телевизионна звезда, със съществена медийна подкрепа от водещата кабелна телевизия "Фокс" и влиятелното дясно Ток рейдио. Имаше и непряка, но щедра подкрепа от останалите големи медии, които бяха омагьосани от клоунадата на Тръмп и рекламните приходи, които се изливаха върху тях.

В Европа, коментира Ноам Чомски, функциониращата демокрация ерозира, като естествен ефект от концентрацията на икономическата власт, която се превръща в политическа. Един от преките методи за подкопаване на демокрацията на този континент е, като се поставят съдбоносни решения в ръцете на тройката, която не подлежи на избори - Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия. Тази тройка слуша северните банки и кредиторската общност, а не гласуващото население.

ЕС се стреми към отслабване и намаляване на обвързаността си със САЩ и Великобритания. Обединеното кралство често е било сурогат на САЩ в европейската политика. 

Възможно е "Брекзит" да окуражи Европа 

да поеме по-независима политика в световните дела, която би могла да бъде ускорена от политиката на Тръмп, който все повече изолира САЩ от света. 

Докато той крещи шумно и размахва огромна тояга, Китай би могъл да поеме водеща роля в глобалните енергийни политики, разширявайки влиянието си на Запад и в крайна сметка към Европа - чрез Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) и Новия път на коприната. Вероятността Европа да се превърне в независима сила е било предмет на загриженост от страна на стратезите на САЩ още след Втората световна война. Но каквото и да се случи, Германия със сигурност ще запази господстваща роля в европейските дела.

Интересни са и коментарите на Ноам Чомски за други региони и държави. Според него в Турция съществува реално разцепление между консервативния ислямски елемент и светския, прогресивен елемент, който иска по-демократично и отворено общество. Ислямизацията видимо нараства. Процесите в Турция са от огромно значение, а важността на тази страна в региона е съществена.

Естествено, интерес представлява погледа на Ноам Чомски към Русия. От тактичност, деликатността на темата или от други съображения, той оценява тази държава Русия, използвайки паралела и съпоставянето. Като илюстрация ще посоча, че според Чомски изпращането на оръжия от САЩ за бунтовниците в Сирия за частично изравняване на военния баланс и тласкане на Асад към преговори е илюзия. Защото, веднага в отговор, оръжия - и то по-напреднали в технологично отношение - пристигнаха за режима от Русия. Смътната му надежда за решаване на конфликта е нещо като  Женевски преговори, в които да се постигне споразумение между Русия и Щатите, 

позволяващо преходно управление с участието на Асад.

Относно кризата през 1962 г., Чомски напомня, че "шест месеца преди Никита Хрущов да изпрати ракети в Куба, Кенеди изпрати на японския остров Окинава междуконтинентални ракети, насочени срещу Китай. А Япония тогава е била като колония на САЩ. Разбира се, казва той, ние не говорим за това. Говорим само за руските ракети в Куба, но не и за американските в Окинава, в Турция или другаде".

"Тълкувайки думата "агресия", Чомски се позовава на Крим с думите: "Никой въобще не се колебае да опише завземането на Крим от Владимир Путин или действията му в Източна Украйна, като агресия. Но да сте чували някога същият термин да се използва (у нас) за американското нахлуване в Ирак? Спори се дали завземането на Крим е законен или незаконен акт, но имат ли САЩ по-основателни претенции към залива Гуантанамо, отколкото Русия към Крим? Не, ние нямаме никакви права над него. Взехме го на мушка преди повече от столетие, но той няма никакви исторически връзки със САЩ". 

А аз бих добавил това, което той не е доизказал - за разлика от вековните връзки между Русия и Крим!.

А с риториката си "да направим Америка отново велика", продължава Чомски, Тръмп си навлече яростни упреци с изказването, че Путин е по-силен лидер от Обама, защото той получава каквото си иска, а ние - не. Тази риторика предполага, че светът би трябвало да е наш: Южнокитайско море да е американско езеро, държавите около Русия да са под наш контрол, но същевременно никога не бихме приели примерно руски сили в Мексико или китайски самолетоносачи по крайбрежията на Калифорния."

Накрая на въпрос: "Имате ли рецепта за дълголетие?", Ноам Чомски отговаря: "Да, проста е всъщност. Ако караш велосипед и не искаш да паднеш, трябва да продължиш да караш....бързо!

*Авторът е дипломат от кариерата