Чия е заслугата
/ брой: 42
Този път Бакърджиевите фанфари отпреди 22 години ги нямаше, но стилистиката на събитието беше, общо взето, същата. Недоспал след пътуването от Истанбул, но с необходимия патос, Той официално обяви, че благодарение на "геройските" усилия на правителството новият договор с "Газпром" предвижда руският газ за България да поевтинее с 40%. Това по принцип е добра новина, но въпросът е чия е заслугата за нея. Всичко това нямаше да се случи, ако Европейската комисия не бе спечелила антимонополното дело срещу "Газпром". Преди две години Брюксел обяви, че е постигнато споразумение руската компания да предоговори условията за доставка на газ, за да не бъде глобена с милиарди евро заради злоупотреба с господстващо положение в осем държави, сред които и България.
На второ място, факт е, че за една година цената на синьото гориво на световните пазари падна с над 30% заради намалените доставки за Китай и стремежа на САЩ да наложи своя втечнен газ. Затова продажбите в Европа придобиват решаващо значение за "Газпром", който не успява да спечели почти нищо на вътрешния руски пазар, където цените подлежат на строга регулация. В този смисъл газовият монополист явно е готов на отстъпки. На трето място, учудваща е ревността на правителството към темата. Неотдавна президентът Радев бе "скастрен" от енергийния министър Теменужка Петкова, защото си позволил да говори за енергийни проекти с Владимир Путин. Сакън, някой да не си припише заслуга за нещо. В крайна сметка ниската цена на газа ще придобие смисъл, ако тя се усети от обикновените хора. Бъдете сигурни, че това няма да се случи, въпреки че на бизнеса ще бъдат върнати 150 млн. лв. Производители и търговци ще донесат от девет дерета оправдания, за да не свалят цените. За парното да не говорим. Там оправданието ще бъдат огромните дългове на топлофикациите.