Чий протекторат е България?

Доскоро, като наблюдавахме васалното поведение на премиера Борисов пред Н.Пр.Джеймс Уорлик, нямахме съмнение, че България е протекторат на САЩ. Но от вчера не сме чак толкова сигурни, че козируваме само и единствено на американците. Инак от какъв зор шестима чужди посланици се бяха разположили "като пет пари в кесия" в сутрешния блок на националната ни телевизия да коментират нещо, което по всички правила на дипломацията изобщо не им е работа? Става дума за приетия "на акорд" от мнозинството в Народното събрание Закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Който, впрочем, все още не е част от правния ни мир, понеже опозицията ще го праща в Конституционния съд заради нарушаване на основни права на гражданите. И в случая оценките на чуждите дипломати са директна намеса и в работата на съда. Дали техни превъзходителства са се притеснили поне малко от това? Едва ли. Те знаят от опит, че в България могат да се държат така, както в други държави дори не биха си го и помислили, за да не им покажат вратата веднага.
В България обаче съвети и мнения приемаме всякакви. Правителството ни е нефелно, то няма ясна собствена политика и членовете на кабинета търсят чужда помощ и покровители. И министрите, барабар с премиера, се държат като питомци в детска градина, които си просят вниманието и одобрението на учителката. С това поведение се заразиха и повечето медии. Те смятат позициите на чужди експерти, политици и институции за истина от последна инстанция за народ от умствено недоразвити.
Що се отнася до посланическата седенка в БНТ по закона за конфискацията, нещата са от ясни по-ясни и поради това още по-обидни за интелекта на българите. Шестимата екселенци в един глас сипеха щедри похвали към властта, която най-сетне щяла да се справи с организираната престъпнаст. Сиреч, за пореден път. Досега Цветанов поне 20 пъти е обявявал нейния край, а тя все е неизтребима. Така ще е и сега. Но пък законът дава в ръцете на управляващите коз да се справи с неудобната опозиция и да си осигури не само медиен, а и политически комфорт. Инак Борисов ще гледа лелеяния втори мандат през крив макарон.    
И за да си изпълнят програмата докрай,  диригентът на посланическия хор - Джеймс Уорлик, даде на изпроводяк тон за "приспивна песен", която да успокои обществото, че правителството нямало да злоупотреби със закона, от който трябвало да се плашат само големите престъпници. С което потвърди, че идеята е да има лост за политическа репресия, иначе що изобщо ще го споменава? А за да звучат високите оценки по-правдоподобно, в играта бяха намесени още две болезнени за нас теми. Посланиците на Дания и Холандия намекнаха, че можело и да вдигнат ембаргото за приемането ни в Шенген. Само французинът г-н Отие явно излезе от общия тон и най-неочаквано декларира, че шестимата не изразяват позиции на Брюксел, а говорят само като представители на собствените си държави. Което е още по-скандално! Като част от европейското семейство България доброволно отстъпи част от своя суверенитет. Тя обаче не е давала и трошица от него на Великобритания, САЩ, Германия, Дания, Холандия и Франция поотделно.
Освен ако не се е превърнала в протекторат на всичките тях...