Чисти ръце

Дългоочакваният Колективен трудов договор (КТД) в здравеопазването най-сетне се подписа. Както се казва в такива случаи: ами сега накъде? Не ще и дума, че това е крачка напред в осигуряването на трудовите права на заетите в системата, особено на работещите в болници. След широкото медийно рекламиране на събитието на хората не им остава друго, освен да си кажат: "Ето, вдигнаха заплатите на лекарите и сестрите, сега остава не само да работят, но и да са любезни към пациентите и да са доволни!" Само че дали точно това следва от потеклия рог на изобилието и колко време ще тече?
Основната част от отговора очевидно се крие в публикуваната нова методика за бюджетите на болниците. Според нея те ще имат, освен досегашните си месечни лимити, и лимити по клинични пътеки. Т.е., ако лимитът е на база 60 операции на апендицит и 40 - на сливици, в края на месеца болницата можеше да отчете 50 апендицита и 50 сливици и да вземе парите си за тях. Но сега, ако отчете 40 операции на сливици, ще вземе парите си за тях, но ако са 50, 10-те няма да бъдат платени. Освен това лечебните заведения, които работят с касата, ще могат да правят до 3% от лимита. Сега той е в рамките на 5%.
За да е сигурно, че няма да бъде окрадена касата, докторите вече трябва да правят не само месечни, но и дневни, и седмични отчети към НЗОК. Цел на всички инициативи - икономии и превенция срещу източване на касата! Човек би си казал: "Ами да, грижат се за парите ми от здравноосигурителни вноски." Само дето големите икономии в крайна сметка са за сметка на пациента.
Другата новост е ограничението 30:70, сиреч 30% от отчетените случаи трябва да са спешни. Това със сигурност ще принуди болниците да имат листи на чакащите.
В цялата олелия се прокрадна и идеята за увеличаване цените на клиничните пътеки с 5-10%. Но вероятно това ще се случи доста трудно и кой знае за сметка на какво. 
Както и да се погледне на нововъведенията, каквито и вратички за заобикаляне да се измислят, крайният резултат е един - намалено финансиране за догодина. От това логично следват и... намалени заплати, и по-малко грижа за пациентите, защото въпросната грижа иска пари за лекарства, храна, отопление, та дори и за възнаграждения.
Как точно стоят нещата със заплатите? Споразумението е основните (не брутните - б.а.) да бъдат увеличени с 20%. Но ако някоя болница не може да увеличи възнагражденията на хората си с 20%, трябва да иска разрешение от отрасловия съвет да ги увеличи с по-малко. Всъщност при намалените приходи (от лимитите) и увеличените разходи за ток, храна и пр. как една болница, която е търговско дружество, би могла да увеличи заплати? Въпрос на висша математика и на висш пилотаж на управителя. Тъй де...
Властта си изми ръцете и прехвърли топката в полето на болничния шеф.