Чист живот на Богатия бряг

На 6 април в Коста Рика ще се проведе втори тур на гласуването за избор на президент, тъй като на първия тур нито един от 13-те кандидати не събра необходимите 40% от гласовете. Резултатите се оказаха пълна изненада за анализаторите. След преброяването на гласовете начело излезе Луис Гилермо Солис от центристката Партия за гражданско действие. Той не беше сочен за фаворит за президентския пост. Луис Гилермо Солис обаче спечели 31% от гласовете, а следващият го привърженик на неолибералната политика Джони Арая от управляващата дясна Партия за национално освобождение - 30 процента.
А младият еколог Хосе Мария Вилялта от левия "Широк фронт", когото политолозите обявиха за основен съперник на Арая, се оказа едва на трето място и отпадна от битката за президентския пост.
Вотът на костариканците може да бъде определен като "наказателен" за управляващите. Хората от Богатия Бряг (това в превод е наименованието на Коста Рика) са уморени от високата безработица, престъпността и неспирните корупционни скандали. Според някои анализатори консервативното костариканско общество е предпочело по-умерения центристки вариант вместо лявото направление.
Арая поставя ударението в кампанията си на справянето с обществения дълг, като е готов да въведе и нови данъци, за да постигне успех. В същото време платформата на историка Солис е посветена преди всичко на борбата с корупцията и укрепването на системата са социална сигурност.
Вилялта вече обяви, че на втория тур ще се оспорва правото да се краде или да не се краде. Солис, от своя страна, каза, че ще протегне ръка на всеки, който иска друга политика в страната, обещавайки да ръководи с мъдрост и търпение.
Икономическото положение в Коста Рика днес наистина е сложно и политолозите не се наемат да прогнозират кой в крайна сметка ще е победителят на президентските избори. Въпросът е ще успеят ли представителите на левите сили да се обединят в общ фронт срещу кандидата на Партията за национално освобождение. Ако успеят - Солис ще стане президент и вероятно икономическата политика в страната ще се промени. Анализаторите обаче са категорични - радикални промени няма да има, защото борбата с бедността е приоритет и на двамата кандидат-президенти. Сред приоритетните задачи са създаване на нови работни места и намаляване на нивото на бедността до 20 процента (то, май, всички това обещават).
Разбира  се, проблемите в Коста Рика не са за подценяване - безработица, нарастващо неравенство на доходите, ръст на престъпността. И в същото време костариканците продължават да се смятат за една от най-щастливите нации в света. Няколко години поред страната им бе на първо място в света по индекс на щастието (Happy Planet Index). И това не е случайно - над 85% от жителите й се самоопределят като "щастливи, че живеят" в латиноамериканската държава. Критериите за това заключение взимат под внимание нивото на удовлетвореност на жителите, както и очакваната продължителност на живота и водената политика в полза на околната среда във всяка от обхванатите в проучването държави. В Коста Рика средната продължителност на живота е 78,5 години. Не толкова отдавна обаче нещата са изглеждали съвсем другояче - през 1950-а продължителността на живот на средния костариканец е била 57 години.
Как са го постигнали? Ами простичко - с умен човек начело на държавата. На 1 декември 1948 г. тогавашният президент Хосе Ферер подписва указ, с който разпуска армията след фатална гражданска война в страна, която взима почти 2000 жертви. Както е казал известният френски общественик Жорж Клемансо, "Войната е твърде важна работа, за да я поверим на военните". Днес Коста Рика разполага със структура, наречена Fuerza Pu'blica, която се грижи за  сигурността, следи за спазването на законите и осигурява граничен контрол. Общата численост на военизираните формирования в страната е 9,8 хиляди души, които се грижат за сигурността на 4-милионната страна. А за да акостира днес военен кораб до бреговете на Коста Рика или да се приземи военен самолет, е необходимо разрешение на парламента.
Кой ги защитава? Ако бъде нападната, Коста Рика ще разчита на подкрепата на 21 държави по силата на Междуамериканския договор за взаимопомощ от 1947 година.  Сред държавите защитнички са Съединените щати, Чили и Куба.
Създава се конституция, която е в сила в страната и днес, провъзгласяваща "социализъм" по костарикански: безплатни образование и здравеопазване, социално осигуряване, всеки човек трябва да има дом, земята на селяните, банките държавни. Така Хосе Фигерес превръща "Армията на Коста Рика в армия от преподаватели и студенти".
А парите на армията отиват за мирни цели - преди всичко образованието и медицината. Резултатът е фантастичен - страната е с един от най-високите показатели на грамотност в света и с минимално разслояване на богати и бедни. Делът на разходите за образование в държавния бюджет е по-висок, отколкото в която и да било друга латиноамериканска страна. В Коста Рика началното образование (от първи до шести клас) е задължително и безплатно както за местните жители, така и за чужденците. Средното образование (от 7-и до 11-и клас) е безплатно в държавните колежи. Съществува и система за стипендии, която дава възможност за получаване на висше образование в държавните вузове. Висшето образование всъщност е гордостта на Коста Рика. В страната действат 4 държавни университета и близо 100 частни. Дипломите на костариканските държавни вузове и някои частни високо се котират на световно ниво. Компютърните специалисти, програмистите, WEB-дизайнерите, инженерите, медиците, завършили в Коста Рика, са много търсени в САЩ, Канада и Европа.
Медицинските учреждения в Коста Рика са държавни и са безплатни. Коста Рика е толкова известна с доброто си медицинско обслужване, че се е превърнала в популярна дестинация за медицински туризъм. Хора от цяла Северна Америка  се стичат тук за различни операции и терапии, които, дори и с пътните разходи, им излизат много по-евтино отколкото у дома. Повече от 10% от международния туризъм на Коста Рика е свързан с медицинските услуги в столицата Сан Хосе и околностите й.
Вместо с традиционното испанско "ола", костариканците се поздравяват с "пура вида", което в превод е "чист живот", но всъщност костариканците имат предвид "добър живот".
Месечният доход на средностатистическия костариканец е близо 500 щатски долара. Не изглежда кой знае колко, но да погледнем други цифри: за 20 долара на пазара могат да се купят месо, риба, зеленчуци и плодове.
Средностатистическият костариканец има къща и кола, децата му учат в държавно училище или в частно (месечната такса започва от 100 долара). На всяка младо семейство, което няма жилище, безплатно му строят къща (за това обаче трябва да си гражданин на Коста Рика). Първата в историята на страната жена президент Лаура Чинчиля Миранда пък бе решила, че за жените два почивни дни в седмицата са малко и предложи петъкът също да е неработен за нежния пол. Така и стана - днес костариканките имат три почивни дни седмично.
Откъде идва тази социална сигурност на жителите на Коста Рика? Тук всеки работодател и всеки работник плащат своята квота. Вноската на работодателя е 26% върху основната заплата, на работника - 9 на сто. Средствата се използват за социално и здравно осигуряване, спестяване и пенсионни фондове. По този начин се гарантира, че всеки костариканец може да разчита на безплатна медицинска помощ и безплатни лекарства. Това важи дори за тези, които по различни причини не са внасяли социални осигуровки. За тях също е създаден специален режим на осигуряване, така че да няма нито един гражданин, лишен от правото на безплатна медицинска помощ и лекарства.
Пак стабилната осигурителна система дава на възрастните хора прилични пенсии в размер на 60% от заплатата, върху която са се осигурявали. Властите са помислили и за тези, които по някаква причина не са получавали заплата и съответно не са внасяли своя дял. За всички тях е осигурена една минимална пенсия от 150 долара, която им осигурява приемлив екзистенц минимум.
Днес "да се живее добре" се превръща в изключително важен показател за успешността на икономическата политика на правителството, за ефективността на икономиката на страната. И от историята и политиката на Коста Рика можем да научим много интересни неща...


Центристът Луис Гилермо Солис е с големи шансове да е следващият президент на Коста Рика


Привържениците на Партията за гражданско действие ликуват след първия кръг на изборите


С такова символично разрушаване на стената на казарма се поставя началото на нов демократичен свят в Америка, за какъвто са мечтали Линкълн, Боливар и Марти


Общата численост на военизираните формирования в страната е 9,8 хиляди души, които се грижат за сигурността на 4-милионната страна


Коста Рика е една от най-богатите на биологични видове страни в света. Заради феноменалната си природа и социалната сигурност и стабилност, най-вероятно през ХХІ век тя ще се нареди сред водещите в туристическата индустрия


Фасадите на почти всички католически църкви в Коста Рика са обърнати на запад, но никой не знае с какво е свързано това