Чиновници вместо иновации

Последните скандали с премиите и паричните бонуси, получени през 2011 г. от висши служители в Министерството на финансите и други министерства, в НЗОК и пр., поставят въпроса не само за тази или онази оставка, но и за това какво всъщност се развива в държавата. Симеон Дянков вече трета година реже драстично бюджетните субсидии за най-важни икономически и социални дейности уж заради "финансовата стабилност" в период на криза, а в същото време се оказва, че едни хубави милиончета балансират финансовата стабилност на определени лични джобове. Сигурно е законно, когато имаш икономии в едно министерство, да си ги раздадеш, но пък от друга страна тези икономии също са от парите на данъкоплатците и би трябвало да се върнат за дейности в тяхна полза - сиреч в хазната. От отчета на Министерския съвет пък лъсна и фактът, че харчовете не са само от икономии. По закон на правителствената администрация са се полагали около 78 млн. лв., а тя е изхарчила... 142 млн. лв. Откъде са тия 64 млн. лв. допълнително?
Очевидно парите са били предвидливо закътани от опоскването на различни дейности, доста по-продуктивни от министерските администрации - да речем на науката. Неотдавна публично бе представен

доклад на Световната банка

за това как иновациите у нас могат да помогнат на растежа. В него четем мнения на млади и не толкова млади изследователи, които до един казват нещо, което всички знаем: учените масово напускат науката по една-единствена причина - ниското заплащане и липсата на нормални условия в лабораториите за научна работа поради липсата на финансиране.         
Има малък напредък, понеже по време на представянето на доклада министърът Сергей Игнатов показа поне на думи, че е разбрал очевидната истина - няма иновации без наука. Световната банка донякъде повтори подхода, който бе приложен от МОМН и при Националната стратегия за развитие на науката, приета миналата година. Десетки страници страхотни приказки за научно и иновативно развитие - обаче без връзка с реалните условия в страната. Когато обясняваш, че България си е поставила за цел през 2020 г. да влага 1,5% от БВП за наука и иновации (по-малко от сегашната средна квота 2% в ЕС), трябва поне да попиташ защо при така декларираната задача правителството, вместо да започне да увеличава инвестициите за наука и развой, взе, че ги намали от 0,48% от БВП за 2008-2009 г. на 0,3% за 2011-2012 г. Иначе докладът на Световната банка черно на бяло казва най-важното:
"Мащабното съкращаване на публичните разходи за НИРД доведе до свиване на програми в подкрепа на научните изследвания и иновациите... Поради тези съкращения Националният фонд "Научни изследвания" (НФНИ) не проведе значителни процедури за набиране на предложения през 2010 г., а Националният иновационен фонд (НИФ) не е обявявал процедури за набиране на предложения от 2008 г. насам... Намаляващото публично финансиране и ниското ниво на частни НИРД са водещи причини за невпечатляващото представяне на страната по отношение на публикации, патенти и лицензиране на технологии, както и за малкия дял на високотехнологичния износ в националната експортна кошница".
Когато се дават рецепти как да се увеличат наукоемките производства и иновативните продукти в експорта ни, би трябвало все пак да се изхожда от реалностите. А реалностите са, че едва една трета от фирмите у нас заявяват, че биха внедрили наука, и едва 10 на сто имат пари за това. И ако през 1990 г. индустрията в България е генерирала 40% от БВП и 43% от заетостта, в първите години след 2000-та на нея се падат едва 18% от БВП и 23% от заетостта - останалото са търговия и услуги. В момента ситуацията е още по-трагична. Едно предсказуемо финансиране би осигурило дългосрочни инвестиции за НИРД и значителни ползи за икономиката, казва Световната банка. Според нейните експерти изчислено било, че ако за наука и иновации се влагат 3% от БВП, до 2025 г. биха се генерирали допълнително 5,4% от БВП и значителен брой нови работни места.    
Че наука се прави с пари

не разбира само Дянков

и след него - правителството на ГЕРБ. Тук е мястото да се върнем към бонусите и премиите. Докато се прахосват десетки милиони в повече от предвиденото, докато само във финансовото и военното министерство харчат по 9-10 милиона лв. за заплати на чиновниците месечно и отгоре на това са им останали икономисани 24 млн. лв., в БАН например учените не получават пълния размер на заплатите си. При средна заплата 620 лв. за 6500 работещи в академията заедно с осигуровките и стипендиите за докторанти са необходими 5,2 млн. лв. месечно (около 62 млн. лв. годишно), а целият бюджет на БАН от хазната вече трета година е 59 млн. лв. Затова са постоянните неплатени отпуски по 1-2-3 месеца в годината и фактическата заплата от 480 лв. средно на месец. Нито стотинка не дава държавата на академията за научна дейност, нито стотинка за най-мощната научна библиотека у нас, нито стотинка за ремонти и каквото и да било друго. На този фон какво направиха в БАН? Взеха умопомрачителното решение да бъдат намалени парите на 20 от институтите, чиито резултати били по-ниски от тези на останалите (за критериите тук не говорим, те са отделна тема). Нищо, че повечето от тези институти са единствени за страната в дадената тематика или са далеч напред по научна продукция спрямо подобни факултети. При това положение "добрите" институти ще получат парите си за пълна заплата от 620 лв., а набедените 20 ще разполагат, да речем, само със 70 на сто - сиреч ще вземат 430 лв. Останалите пари - за ток, парно и заплати, да си ги изкарват сами от проекти (при положение, че от средствата по европроектите се разрешава едва до 10% да остават за базовата организация). Това едва ли може да мине за стимулиране на по-добрите, понеже стимулирането винаги е с допълнителни средства - "над", а не "вместо". Както е с висшите училища - МОМН отпусна допълнително 15 млн. лв. за поощряване на специалностите, в които резултатите са най-добри. Би било абсурд да вземе пари от едни вузове, за да ги даде на други. А когато в БАН

не са осигурени минималните базови заплати

и се намаляват допълнително субсидиите на едни звена, за да оцелеят други, резултатът е предсказуем. И сега от БАН месечно напускат 50-60 човека, максимум до една година в тези 20 институти няма да има кой да работи, понеже на всеки му се налага да яде. А за да си докарат 12-те хиляди лева не заплата, а премия на г-жа Нели Нешева от НЗОК, учените трябва да работят 2 години и 3 месеца. Ето как бързичко ще се изпълни мечтата на Дянков академията да се стопи до едно научно джудже. Ако не й се измисли още някоя хитра хватка за по-бърза разправа.
Това са реалностите. Всякакви искания на Еврокомисията и на Световната банка да се използва максимално наличният научен потенциал (всички признават, че в България той е силен) са

само приказки от Хиляда и една нощ

А записаното в разни научни стратегии на правителството, че с приоритет се финансират звената, където има качество, за да се завърнат в тях и младите учени, са само една лъжа. БАН е безспорен лидер в българската научна продукция, която е призната в света, следва я с успех само Софийският университет. И академията, и Университетът не са фаворити при финансирането. Напротив.
Не по-различно е положението и с двата фонда, които са единствените инструменти у нас за финансиране на научни и иновационни проекти - Националният фонд "Научни изследвания" (НФНИ) в МОМН и Националният иновационен фонд (НИФ) в икономическото министерство. Първият бе скочил рязко при предишното правителство до 80 млн. лв. за 2009 г., вторият бе 20 млн. лв. В резултат на драстичното свиване на парите от миналата година НФНИ практически работи само по заварени договори и

не обявява нови тематични конкурси

а НИФ е сведен до 4 млн. лв. и също не работи. Световната банка, разбира се, дава реални предложения - например да се увеличат рязко парите на двата фонда и те да се обединят, за да има приемственост между фундаменталните и приложните иновативни изследвания. А също - да преструктурираме оперативните програми за проекти от европейските фондове така, че от 2014 г. да отделим самостоятелна ОП за наука и иновации. Само че и това е невъзможно, понеже такова преструктуриране изисква да има национална политика в посока развитие плюс доста дълга подготвителна работа в ЕК. Не са в наличност нито едното, нито другото.
Вземете, казва Световната банка, примера на Литва, която наскоро преструктурира оперативните си програми с ЕК и обособи нова оперативна програма - за научна инфраструктура (218 млн. евро), за интегрирани изследвания "наука-бизнес" (97 млн. евро), за професионална квалификация на учени (182 млн. евро), за подготовка на студенти за наука и създаване на интегрирани центрове наука-образование-бизнес с конкретни научни задачи (221 млн. евро), се посочва в доклада на Световната банка. Освен това  Министерството на образованието и науката на Литва ще задели близо 240 млн. евро. за рехабилитация на инфраструктурата и за модернизиране на научното оборудване, както и още 152 млн. евро за научни изследвания и човешко развитие.
Това правят по света хората от нашата черга. А ние си имаме Дянков и правителство на ГЕРБ. 


Инициативата ДЖЕРЕМИ

През 2010 г. българският парламент ратифицира споразумение между България и Европейския инвестиционен фонд за прилагане на програмата ДЖЕРЕМИ, финансирана по ОП "Конкурентоспособност". Това е програма за частното рисково финансиране - "Съвместни европейски ресурси в подкрепа на микропредприятията, малките и средните предприятия (МСП)".
Целта на ДЖЕРЕМИ е предоставяне на средства за рискови иновативни проекти. По инициативата ДЖЕРЕМИ се регистрира холдингов фонд с капитал в размер на 199 млн. евро за управление на средства от името на правителството на България. Предвижда се холдинговият фонд ДЖЕРЕМИ да съществува 10 години, като финансира МСП със стопанска дейност в страната. По споразумението трябва да бъдат учредени три фонда за капиталови инвестиции в българската икономика:
- за стартиращ малък бизнес (рисков капитал - 21 млн. евро от ДЖЕРЕМИ и 9 млн. евро външен капитал);
- за малки фирми в процес на развитие (капитал за фирми в етап на растеж);
- смесен инструмент - хибрид между капиталови инвестиции и заеми.
Последните два фонда трябва да са с капитал 60 млн. евро - половината по ДЖЕРЕМИ, другата половина от мениджърите на фирмите.
Изминали са две години от ратификацията. Някой да е чул за рискови фондове у нас?