Чиновническо слово

Владимир ГЕОРГИЕВ

През последния месец - непредизвикано от нищо конкретно, но яростно, дори злобно, се замятаха вина след вина върху администрацията. Сочи се, че имало опашки пред гишетата. "Щом има опашки, и администрацията ще виси по цял ден. Никакъв отпуск!", изцепи се политик.
"Имаме двеста иляди администрация. Ако требе - секи че стои пред дупка по пъто и че предупреждава за опасност." Така оповести властовата си култура друг политик. Визионер.
Най-добре е чиновниците да умрат, оказва се. Вместо тях ще сложим табели и указателни знаци. Те ще свършат по-добра работа.
Очевидно някои хора не са чели Илф и Петров - относно указателните знаци в следреволюционна Русия. Върху стъпалата на учрежденията е пишело със зелени големи букви: "Първо стъпало", "Второ стъпало", "Трето стъпало"... Да не се обърка човек и да положи крак върху третото стъпало, преди да се е съобразил с първото и да е уважил стойността на второто. А когато надмогне стъпалата, явяват се други ориентири - ляв знак върху червена табела с надпис сочи наляво, десният с черна табела - надясно. Да няма спор по въпроса. Така се произвежда административна реформа.

Яснота, ред и безумие

Оттогава са минали сто години. Но не са минали. У нас времето се връща като престъпник при престъпление.
Вече двайсет години, ако не ме лъже паметта, фигурира из номенклатурата (прекрасна дума, актуална) на правителствата един съвет. Съвет по административна реформа. Орган, близък и съпридружен, помощен, ненужен, но знаменателен на много министерски съвети - почти на всички, които превърнаха Прехода в тунел към нищетата. Не е свършил работа и за пет стотинки този орган. И пет стотинки не е взел всъщност - просто битието му е нужно за пред някого. Но пък съществува! Не е малко. Бюрокрацията може да се бори само с по-голяма бюрокрация. В Европейския съюз го знаят най-добре. Когато не работи ефективно, администрацията отнема повече, отколкото е способна да произведе. Става вредоносна. И се бори с вредите от дейността си, като се мултиплицира. Но каква е причината да не работи добре? Или да не работи изобщо?
Сложно нещо е администрацията и само човек, който никога не е битувал в нея, може да говори пренебрежително.
Какво не е администрацията:
а) не е леля Гинка зад гишето;
б) не е дебелият чичко, скрит зад олющения метален сейф, който се скатава по цял ден;
в) не е опърпаната бабка в пенсионна възраст, която се чуди защо още я държат на работа, но си мълчи;
г) не е некадърният полувисшист, който носи всеки ден мазни банички в чантата и пие айрян през обедната почивка.
Но администрацията също така не е:
а) политически стриптийзьорки, назначени да прикриват следите от мръсотията на шефовете си;
б) дългобедрести моми, лишени от чувство за такт и възпитание, но надарени със силикон;
в) партийни секретари, ширещи се из учрежденията и ведомствата, в държавните и общинските фирми, с всякакви права и без никакви задължения.
Преди повече от четвърт век, когато започнах работа в голяма администрация, възрастен човек в предпенсионна възраст ми каза следното: "Момче, знаеш ли колко трудно се изгражда държавен чиновник? Трябва много труд, вътрешен стимул, обективност и трудолюбие... особено в ежедневието. Всеки ден. Едно и също." Тогава не го разбрах напълно.
Сега обаче знам, че е бил прав. Администраторът няма голям професионален хоризонт пред себе си. Той няма да получи ведомствено жилище. Заплатата му евентуално може да бъде увеличена с два-три процента на пет години. Той няма да спести за хубав автомобил или за луксозно жилище. Никой няма да му вика "шефе". Камерите на телевизиите не са за него, микрофоните на медиите - също. Той няма да се храни в ресторанти. Ще гледа Карибите на снимка. Дори изобщо няма да почива, защото почивните станции почти навсякъде ги закриха, а Черноморието е финансов мираж за заплатата му.

"Всеки ден. Едно и също."

Администраторът трябва да посещава работното си място в точно определено време. Трябва да остава след работа. Да идва понякога и в събота, и в неделя, за да довършва бакиите на шефовете си. Той няма да отиде на излет с децата. Няма да ги заведе на кино. Няма да им наеме частен учител. Няма да ги изпрати на екскурзия в чужбина. Няма да им помогне да завършат магистратура в някой европейски колеж.
От администратора се очаква да виси на гишето; да е мазен, потен и ошмулен. Да няма самочувствие; да не знае защо съществува и винаги да е под страх от уволнение. И задължително: да е зле облечен, без право на собствено мнение, уплашен и смачкан; по всяко време да съзнава, че с единия крак е навън.
А навън е лошо. Частните фирми не търсят бивши чиновници, лошо им е името и слухът, който ги изпреварва, за да ги омаскари. Щом работодателят им ги определя като безделници, готови да служат за пътни знаци, защото не струват повече, каква оценка могат да очакват навън? В държавни и общински фирми се работи само с политическа препоръка. И какво тогава значи "навън"? Нищо друго освен гражданска смърт. Излизаш на улицата и там оставаш до гроб. Или до пенсия, което е едно и също.

А какво е всъщност администраторът

Добре образован млад човек, владеещ поне един чужд език. С младо семейство, с дете на път или вече проходило. С планове за бъдещето, с идеи за професионално израстване, с естествена надежда за самочувствие от доброто образование и възпитание. Човек със здрав гръбначен стълб, познаващ своята стойност и уважаващ качествата на другите. Мотивиран да работи продължително, защото знае, че в системата на администрацията ще получи ведомствено жилище, ще израсне в йерархията и ще се надява на специализации в чужбина, на разнообразие в експертните предизвикателства. И не на последно място: защото в администрацията е интересно. Един добър експерт трябва да провери всяко нещо поне пет пъти, докато потвърди, че то е такова.
Но това политиците не го знаят, няма и как: повечето от тях са със съмнителна експертиза, защото са неуки.
В администрацията има възможности за творчество, за обсъждане на сложни казуси, за вземане на съвместни и добре обмислени решения. Това прави специалиста експерт, превръща експерта в защитник на държавата и на интересите на обществото.

"До сека дупка - чиновник!"

Политиците правят дупки, чиновниците ги запълват с труда си. И по вълкочервенковско време, доколкото знам, са принуждавали чиновниците да строят канали край София през почивните дни, та да бъдат по-близо до работническата класа. Да схванат героизма и мъченичеството на мазолестия труд. Както и липсата на мисъл да схванат. Вероятно.
В Древния Рим най-висша чест е била да те назначат за квестор или магистрат - администратор на републиката. Това е било отдавна.
Когато пътищата са се строели за хилядолетия. И не е имало дупки. Защото е съществувала държава.