Чили 25 години след Пиночет

Едва ли има спор по въпроса за какво първо се сеща човек, ако стане дума за Чили. Пиночет и Алиенде са имената, които веднага изплуват в мислите на всеки, но някои по-начетени могат да допълнят, че Исабел Алиенде, племенница на президента Алиенде и световноизвестна писателка, също има своя принос в прославата на тази географски тънка южноамериканска страна. По-зрелите сигурно помнят и онзи чаровен мъж с китара, Виктор Хара, чиято зловеща съдба по време на преврата в Чили  през 1973 г. накара хиляди млади хора от Запад и Изток да излязат по улиците на големите градове, за да изразят солидарност с жертвите на погромите върху "инакомислещите" по време на превземането на законно избраната власт на социалиста Алиенде от военната хунта на ген. Пиночет. Сега неговият портрет стои във всички музикални магазини в чилийската столица Сантяго, сякаш хората искат прошка за това, че не са имали възможност да спасят живота на обичания от мнозинство чилийци творец, а покритият стадион, където са го убили, носи неговото име. Чили си има и двама Нобелови лауреати по литература, а  единият от тях, Пабло Неруда, е онзи, който по време на диктатурата са се чудели как да покрият със забвение само защото е комунист по идеи. А днес трите къщи, където е живял през годините, са музеи и места за поклонение на съграждани и хиляди чужденци, привлечени от екзотиката на Чили.
Да, за европейците Чили може да е и екзотика, но преди всичко е страна, която предизвиква особен интерес на фона на геопромените в Южна Америка, наречени "лява латиноамериканска вълна". 25 години след Пиночет, отстранен чрез референдум през 1990 г., чилийската столица изглежда особено привлекателна в настъпващата пролет. Широки булеварди, тротоари без автомобили и "вечни" плочки, великолепни паркове и грижливо подредени градинки, съхранени и поддържани стари домове от испанското "присъствие" и билдинги, на които може да се завиди заради модерната архитектура, са само част от пейзажа на Сантяго. Както и във Валпарайсо (1,2 млн. жители), така и тук "съборетините" са пощадени съзнателно, боядисани са свежо, предоставени са на таланта на графити-художниците и по този начин се е създала особено бохемска атмосфера в някои от бедните квартали на столицата, поради което туристите не спират да обикалят и тези места. Особено, когато има и ресторанти като "El Hoyo" (дупката), където чилийската кухня е на почит, а местната музика е завладяваща с едно истинско, доста по-евтино от центъра, теремото (типичен коктейл от вино, сладолед и гренадин).
Трудно може да се срещне чилиец, който да не е убеден, че страната му вече е   демократична държава и да не казва убедено "нали е като в Европа". Но разделителната линия в обществото, начертана по време на Пиночетовия преврат, определено личи. Пропаст има между кварталите, където живеят бедните, и т.нар. "мехур", където в красиви блокове сред прелестни градинки с цветя и басейни, пребивават заможните. Вторите са издигнали високи железни огради около сградите си и са наели по 2-3-ма охранители, за да си осигурят необходимото им спокойствие, а бедните дори и не си помислят да посещават тези квартали. Но и едните, и другите обичат барбекюто, което приемат за типично чилийско занимание, и всеки национален празник се съпътства от масови барбекюта по обществени места. Заедно с музика, фойерверки и хвърчила. Но трудно се скрива параноята, която обладава преди всичко богатите, когато става въпрос за сигурност и спокойствие. Трудно си пробива път и безпроблемното съвместно съжителствуване на палачи и жертви, независимо от официално прокламираното помирение и всички усилия да се отдаде заслужената почит към загинали и потърпевши от насилията при преврата и следващите 17 г. управление на Пиночет. В името на демокрацията и преодоляване на разлома и социалното неравенство сред чилийците настоящият президент Мишел Бечелет (втори мандат), социалист по произход и дейност, е принудена да прилага особено гъвкава политика, която би осигурила, от една страна, реформи в социалните сфери и повече държавни ангажименти в областта на образованието например, а от друга, не би нарушила икономическата стабилност на консервативната част от населението. Амбициите на Бечелет да се реализира преработване на Пиночетовата конституция с цел демократизирането й е препятствано от корупционни скандали, разкрития за нерегламентирани връзки между съмишленици на Пиночет и наследници на неговите жертви, от създаване на среда, подвластна преди всичко на лични интереси, независимо, че в Конгреса и Сената вече има представители и на комунистическата партия. Но фактът, че тези дни в Чили се проведоха масови демонстрации на хиляди ученици и студенти с искане за реформи в образованието е доказателство, че младите чилийци са наследили зрънце от духа на Виктор Хара, че енергията на това общество не е пречупена от десетилетния страх от диктатурата на военните. Тук всички ученици са с униформи, но частните училища, включително религиозните, са предимство за богатите и дори се смята, че са преобладаващи по брой. Президентът Бечелет обаче не се е отказала от един свой друг ангажимент - да осигури съдебно въздаване на справедливост, след като създаде условия свидетелите на престъпните действия на военните да проговорят и да помогнат за произнасяне на присъди над онези мъчители, които са пречупили хиляди човешки съдби, повечето на интелектуалци и хора с леви убеждения.
Собствената й съдба е толкова трагична и сложна от млади години, че тя е емоционално свързана с този процес. Част от туристите, които идват в Сантяго, не пропускат да посетят Музея на паметта и човешките права, както и Вила "Грималди", където са били задържани и малтретирани нечовешки сподвижниците на президента Алиенде и представители на онези партии и организации, които не са подкрепили преврата през 1973 г., включително и самата Бечелет с майка й. Малка стъпка на признателност към тези, чиито портрети и начините, по които са насилвани, са показани в тези открити през мандатите на Бечелет музеи.
Когато застанеш на Ла Монеда, дворецът, където са протекли последните часове на президента Алиенде, няма как да не се чудиш защо толкова полиция, кучета и осигурена отдалеченост на централния вход на президентската сграда са необходими при прокламираната днес демокрация. Между другото полицията по улиците е толкова много, с кучета и коне, със специализирани коли, че остава чувството за наличие на мания за сигурност. В същото време градината пред Катедралата на Сантяго е своеобразен Хайд парк, където някакви хора споделят с микрофони свои виждания и тегоби, но малко хора се заслушват в словата им. Явно практиката не е от вчера. Прави впечатление, че жителите на Сантяго, иначе европейски на вид с добре възпитани навици, никак не са повлияни от модата на дългите бради (наречени от някои талибански), прическите 0 номер на мъжете, панталоните-шалвари при жените, а пък за забулени жени изобщо не може да става и дума. Тук "Бийтълс" звучи отвсякъде, а повечето младежи са с дълги коси или на опашка. Над 90% от населението са християни. В метрото никой с никого не говори, но всеки млад човек бърза да отстъпи място на възрастни или жени с деца. Чилийското знаме се вее едва ли не от всяка къща, а на държавните учреждения са поставени знамена с невероятни размери. На централно място в т.нар."мехур" има представителен паметник на Ататюрк с пояснение каква е ролята му за модерна Турция, а в съседство е площад "Голда Мейр". Туристите не пропускат да похапнат емпанада, нещо като чилийска "калцоне", но някак по-вкусна и лека, да се загледат по жонгльорите, които на почти всяко кръстовище стоят пред колите, докато светофарите са червени и после събират по някое и друго песо от шофьорите на лъскави коли, да се взрат в шарените гледачки, които сериозно вършат дейността си по пешеходните улици на Сантяго, да се насладят на шумната глъч по пазарите за плодове и зеленчуци, които явно си стоят на мястото във вида, оставен от поне век, а след това могат с часове да се разхождат по пешеходната Аhumada или да похапнат риба на някой от покритите пазари. След Норвегия Чили е с най-големия улов на сьомга в света, докато 49% от БВП се дължи на добива на мед, което е 37% от световния добив. Национализираните по времето на Алиенде мини и до този момент са държавни, но днес казват, че най-добрият посланик на Чили в чужбина е виното. Посещенията на винарските изби си е част от туристическата индустрия, а купуването на бутилки от тях никак не е полезно за джоба. 
Чили е страна с висок стандарт и не случайно гражданите на страната са убедени, че те са най-развитата икономически страна в Южна Америка. Е, може и да не е много точно, но безработицата е ниска - около 4%, и много граждани от съседните страни, доста по-социални от Чили, търсят препитание тук поради по-високите заплати. В същото време американците и канадците, които съвсем не са малко в съответните фирми намерили добри условия за развитие в Чили, получават немалко допълнителни средства към заплатите си поради по-високите цени на хранителните продукти и техника в страната. Цените са в пъти по-високи, отколкото в Аржентина, например. Производството на плодове и зеленчуци е сериозна част от доходите за страната, но в същото време бедните граждани си остават не само бедни, но и не намалява количеството им. Това е другото впечатляващо разделение в обществото - пропастта бедни/богати. Независимо, че вече от години на власт са представители на левите партии, а самата Мишел Бечелет е избрана от лява коалиция "Ново мнозинство". Не е лесно да се преодолее дълбоката сегрегация на чилийското общество, а социалното неравенство, развило се неимоверно по време на Пиночет, си съществува и днес. Митът за "чилийското икономическо чудо" като витрина на неолибералния модел, наложен с американска помощ и с активните съвети на Фридман като икономически съветник на генерала-превратаджия, вече не звучи толкова достоверно. Времената са други, светът е различен и акцентирането върху насилствено завземане на властта и прилагане на чужди напътствия с обосновката за стабилизиране на икономика и общество никак не са привлекателни. Още повече, че обстановката в страните от континента е съществено променена от времената на Пиночет.
"Лявата вълна" и желанието за независими от Северна Америка политики във всички области на обществения живот дадоха надежда за нова енергия и справяне с проблемите на бедността във всяка от тези страни. Друг е въпросът кои и как ще се справят. Същественото е, че тези страни се смятат за много близки, отнасят се с разбиране една към друга и тегобите на Европа и Близкия изток приемат някак само като сведение. Нямат навика да ползват надписи на друг език, освен на собствения си (испански в повечето случаи) и не намират за необходимо да надскачат ръста си. Един вид знаят си цената, държат на нея и вярват в проспериращо бъдеще, без да забравят корените си.
Има какво да се научи от Южна Америка, в частност от Чили. Дори и само заради това, че успяват, макар и трудно, да лекуват раните си и да се усмихват, въпреки всичко. А това, че земетресенията в Чили са ежедневие, което не предизвиква поголовни поражения върху сградите и се приема спокойно от гражданите, е само допълнение към впечатленията за изграждана с години устойчивост, от която може да се поучим. Но за изгражданите около сградите водни площи, за да се намали влиянието на замърсения въздух над столицата, можем само да мечтаем. Както и за грижата по опазване на старинните сгради още от времето на испанците, което е създало онази изключително артистична атмосфера на Сантяго, привличаща все повече европейци, както признават самите домакини. Старите изселници, като германците например, пазят спомена за Отечеството, като си организират местен Октобер фест и това не само е атракция за местните, но и възможност за общи емоции. А това също е път за единение.
Остава спомените за диктатурата и Пиночет да избледнеят до степен, че да не лютят раните. И да не се повтарят подобни събития не само в Чили, но и по света.


Изглед от Сантяго


В Музея на паметта и правата на човека


Дворецът Ла Монеда


Паметникът на Ататюрк


Жилищна сграда на заможни чилийци в "мехура"


Така се изкарват дребни пари


Пешеходна зона с просяци


Протест на ученици и студенти, настояващи за реформа в образованието


Картини от улични художници пред Катедралата


Присъствието на полицията в центъра на Сантяго е очевидно