Четири години учените даянят на "хляб и зъби"

За трета поредна година драстично намалената и крайно недостигаща субсидия на БАН е принудила учените в академията да свият средната си заплата до 570 лв. и да излизат в неплатени отпуски. Това показва отчетът за работата на академията през 2012 г., който е внесен за обсъждане в парламента, както повелява Законът за БАН. Това трябва да става до първи април, но у нас по това време просто нямаше парламент. Вместо 109 млн. лв., които са необходими на академията за най-неотложните нужди, тя получава от бюджета едва 59,7 млн. лв. и за миналата година това е 0,076% от БВП - най-ниското ниво от 15 години насам. През 2009 г. субсидията е била 0,13% от БВП.
Субсидията на БАН не достига дори за покриване на заплатите, държавата не дава нито лев за текущата издръжка, нито за ремонти, нито за нова апаратура, нито за изследванията. Няма нито лев за съфинансиране на международните проекти и нито лев оборотни средства, които в ЕС например се изискват предварително за работа по всеки проект, а след това се възстановяват след одобрение от Брюксел. Обаче в представения отчет на академията за 2012 г., който неизвестно защо за пръв път от две десетилетия не е издаден в отделна книжка, разходите са представени в общ кюп - от субсидия и от собствените приходи на академията и реалната ситуация кой знае защо е прикрита. Както и това, че Централната библиотека на БАН - втората по големина в страната и първата в науката, няма никакви средства да поддържа научния обмен на литература и списания, който иначе е установен с над 70 държави в света.
В резултат на безпрецедентните финансови, а и административни удари и тормоз, които БАН понася особено от времето на министър Даниел Вълчев насам, за последните 10 години съставът й се е свил с близо 2000 души - ако през 2003 г. в акадмията са работели 8101 души, в края на миналата година те са 6314. Учените са намалели с около 500. Голяма част са потърсили друго по-доходно поприще, други са "изтекли" в чужбина. Млади кадърни хора след завършването на магистърска степен във ВУЗ е много трудно да бъдат взети на работа - пари няма, заплащането е мизерно, условията в много от лабораториите не са за показване пред европейци. Завчера пък в предаване на БиТиВи се разбра, че наградите за постижения на млади учени, които всяка година се връчват на 24 май, придружени с парична сума, и за които и тази година преди празника имаше решение на Общото събрание, неизвестно защо са спрени от председателя на БАН акад. Воденичаров и до момента не са връчени (все пак, академията получи тази година едни допълнителни 11 млн. лв. за закърпване и първо за младите трябва да има). Едва ли другото е стимулиращо за кадърните млади изследователи, които въпреки всичко са посветили себе си на науката, правят наука и я правят добре. Иначе, в кампанията преди изборите днешната народна представителка от КБ Ваня Добрева обеща за БАН да бъдат намерени 15 млн. лв. допълнително за тази година - целево за вдигане на смешните заплати там.
А собствените приходи от проекти и от дейността на учените бележат ръст и са достигнали вече 42,2 млн. лв., което е 48% спрямо държавната субсидия (през 2011 г. бяха 44%). Такъв висок размер на собствени приходи няма нито една от сродните академии на науката и научните центрове в ЕС - водещите институти "Макс Планк" в Германия или СНРС във Франция имат около 20% собствени приходи спрямо субсидията от държавата, която е над милиард евро. Смята се, че продължителният стремеж на учените "да изкарват пари" се отразява неблагоприятно върху научните резултати.
Въпреки мизерията си, академията е продължила да изпълнява качествено десетките си ангажименти към държавата и през 2012 г. Освен по стотиците си текущи научни теми, изследователите са работили и по 369 съвместни проекта с 53-те сродни академии и центрове, с които БАН има сключени двустранни договори. От тези сродни институции 18 са в ЕС. В текущата Седма рамква програма на ЕС за наука (2007-2012) учени от БАН са предложили 622 проекта и от тях 215 са били одобрени за финансиране, за още 24 е договорено конкретното финансиране. Така успеваемостта на учените от БАН при кандидатстването в тази програма на ЕС е 35%, което е впечатляващо, като се има предвид, че средната успеваемост в ЕС е 21,6%.  
Сред научните разработки 1410 имат като резултат иновации. Те са повече от тези през 2011 г., но пък иновационните разработки са били 1862 през 2008 г., когато БАН имаше най-високия бюджет от 20 години насам. Финансирането от държавата позволява да се увеличат и собствените приходи и обратно - намаляването му води до свиване и на приходите от проекти, личи ясно от сравителните данни в доклада. А се знае, че от всеки лев, вложен в науката, за страната се възвръщат като полза 6-7 лв.
През 2012 г. БАН е поддържала 140 патента и е подала 81 нови заявки за патент. Общо 577 са били докторантите в БАН миналата година, приети са 191 нови. Защитилите в срок са 134, отчислените без защита - 179, което показва ръст в процента на завършващите с дисертация в срок. Около 600 от учените в академията преподават във висши училища, около 600 са и студентите от ВУЗ, които пишат дипломните си работи в академията.