Чествате мъдро празника на славянските букви

Камал АБДУЛЛАЕВ е роден през 1950 г. Лингвист, тюрколог, писател, драматург. От 2000 г. е ректор на Бакинския славянски университет в Азербайджан. Проф. Абдуллаев бе участник в Третия международен конгрес по българистика, който се състоя от 24 до 26 май в Софийския университет. Той и проф. Иван Илчев подписаха споразумение за създаване на Център по азербайджанска култура и език в СУ. Проф. Абдуллаев получи Почетния знак на Софийския университет "Св. Климент Охридски" със синя лента.



- Проф. Абдуллаев, любопитно е, че в Азербайджан има факултет с две бакалавърски програми по българистика. Как е създаден този факултет в Баку?
- Той бе създаден по инициатива на президента Гейдар Алиев на основата на Иститута по руски език, каквито имаше във всички съюзни републики навремето. За да се развива това направление - и русистиката, и славянознанието, беше създаден Бакинският славянски университет. Днес в нашия университет наред с руския език и култура се изучават българознание, полонистика, чешки език, гръцки, украински. Това многоцветие помага на Азербайджан, на младите азербайджанци, представителите на интелигенцията, да се приобщят към духовния свят на славянските народи, да се запознаят с този свят.
- Има ли интерес към българските специалности?
- Разбира се. Нашите студенти охотно избират българознание. Ние имаме две специалности - българознание и превод - от азербайджански на български и обратно. Българознанието бе въведено преди 12 години, а от 2000 г. имаме и специалност превод. Студентите проявяват голям интерес към тази специалност и има къде да прилагат наученото. Днес ние имаме интензивни контакти с България в областта на икономиката, на културата и на други отрасли. Както казваме, "свято място празно не остава" - според мен, щом избират тези специалности, значи имат практическа полза. Дори от другите факултети студенти се стремят да попаднат в българознанието, според мен ги привлича любовта към България, към великия ви народ, към неговите традиции, към българската култура. Има много неща, които ни сближават и това дава възможност на нашите студенти да се приобщят по-ефективно и по-добре към българската култура.
- Колко са студентите във вашия университет?
- В момента са около 4000. Славянският университет в Баку е хуманитарно висше училище, имаме няколко направления - филология, педагогика, международни отношения и регионознание, журналистика. Имаме също романо-германско направление, където се изучават английски, френски, немски. 
- А в българските специалности?
- В българските специалности се обучават 50 студенти. Те са или регионоведи - т.е. изучават България като цяло, икономиката й, социалните сфери и институции и пр. Същото направление имаме за регионите като Русия, Беларусия, Украйна, Чехия, Полша. И другите са езиковеди - изучават български език и превод във филологическия факултет.
- Вие присъствахте на официалното честване на 24 май в София. За вас какво е 24 май?
- Аз участвам в този празник за втори път, моите връзки със Софийския университет са отпреди 10-ина години. Според мен това е един много достоен празник. Той е единственият празник, който се отбелязва по този начин - широко, в цяла България. И бих казал, много мъдро се отбелязва. Аз видях как гражданите на София правят шествие, видях тържеството пред паметника на Кирил и Методий, видях как ръкопляскат на преподавателите на Софийския университет, които бяха там, облечени в тоги. Това значи, че българите тачат образованието и хората, които се занимават с образование. У нас, в Азербайджан, също имаме ден, посветен на родния език. Този ден се отбелязва с много радост в нашия университет, каним гости, включително от българското посолство. И, представете си, сред нашите почетни доктори имаме двама български президенти. Единият е господин Желю Желев, когото много уважават в Азербайджан, той е идвал при нас в университета. А другият - г-н Първанов, който два пъти е бил в нашия университет. Той откри Центъра за българска култура и език при нас. Аз съм доволен, че днес трети български президент - г-н Плевнелиев, лично ме поздрави, поканих го да ни гостува в Баку.
- Какво ще представлява Центърът за азербайджанска култура и език в Софийския университет?
- Ние се договорихме с проф. Илчев за откриването на такъв център, започваме подготвителната работа за създаването му. Българският център в нашия университет е като едно късче от България в Баку. В него идват гости от България, съвсем наскоро ни бяха на гости ваши депутати, чести гости са ни български писатели, културни дейци. Според мен този азербайджански център, който се каним да открием тук, в Софийския университет, ще бъде огледално отражение на това, което правим при нас в областта на езика и културата. Вярвам, че нашите колеги тук ще дадат възможност на българските млади хора да се приобщят към културата на азербайджанския народ. Надявам се, че тези два центъра, в Баку и в София, ще се допълват взаимно и ще ни помагат да общуваме помежду си още по-добре.              

Създава се международна Асоциация по българистика

До края на годината ще бъде създадена международна Асоциация по българистика, която ще поеме организацията на следващите форуми по българистика и срещите между българисти от цял свят. С това решение приключи Третият международен конгрес по българистика, който се състоя в Софийския университет от 24 до 26 май т.г. Конгресът възроди традицията у нас да се провеждат такива форуми, която бе прекъсната след 1986 г. В ход е подготовката за устав на асоциацията. Първият конгрес по българистика е през 1981 г., вторият - през 1986-а. Форумът тази година е сред основните изяви, с които Алма матер чества своята 125-а годишнина.
"Има един американски хуморист, който казва, че при осъждането винаги има повече хора, отколкото при реабилитацията - каза в словото си при закриването на конгреса ректорът на СУ чл.-кор. Иван Илчев. - Във всички конгреси, в които съм участвал, на откриването винаги има много повече хора, отколкото при закриването. Това до известна степен се дължи, разбира се, и на факта, че част от нашите науколюбиви колеги все още не са приключили заседанията по секции, така че няма да могат да присъстват".
Общият брой на участниците в конгреса е малко под 500 души от 34 държави, които са представители на 130 университета и научни институции, повече от 100 от тях са от чужбина.