Често забравяме, че сме социалисти

Николай Николов,
общински съветник

Събрахме се и този път, както всяка година, пред къщата-музей в Банкя, за да почетем паметта на Димитър Благоев-Дядото - основател на организираното социалистическо движение в България. Този ритуал се е превърнал в традиция, която е призвана да ни напомня, че сме социалисти и защо сме социалисти. Но не само това. Стараем се в заобикалящия ни свят да търсим непрестанно поводи и причини да разказваме какво означава да си социалист. И тук на помощ ни идва Димитър Благоев.
Направих си труда да прочета първата програма на нашата партия, програмата на Благоев. Позволете ми да ви прочета само кратък откъс от нея. Ето как първите социалисти са си представяли целта на учредената от тях партия:
"Да настъпи истинско преобръщане на средствата за производство - земята, рудниците, мините, машините, средствата за съобщения - в обществена собственост, а присвояването на богатствата от частно в обществено, възможно за всички и за всекиго поотделно;
Да има 8-часов работен ден;
Да се забрани детският труд, а държавата да помага за отглеждането на децата;
Да се установи равно заплащане на труда на мъжете и жените;
Да се въведе всеобщо и честно избирателно право;
Да има общодостъпно и платено от държавните данъци задължително начално образование и всеобща медицинска грижа и помощ."
Аз не съм живял в такава държава, но от моите родители знам, че всичко това го е имало в България. Следователно разговорът за това какво означава днес да си социалист в България, започва оттам - какво сме загубили и какво можем да си върнем.
Но това е само началото на този разговор. Защото в днешна България сме заобиколени от действителност, която е пълна противоположност на всичко онова, което Благоев си е представял като крайна цел на социалистическото движение.
Богатствата са в ръцете на монополи и картели, които в своята ненаситна алчност не се спират пред нищо, за да ограбват народа и изсмукват жизнените му сили. В техни ръце са и парите, и съдилищата, и полицията, и медиите.
Работниците в много случаи са третирани по-лошо и от роби от страна на наши и чужди работодатели.
7% от децата не тръгват на училище, а 11% от започналите училище не завършват основно образование, защото са принудени да работят.
Възнагражденията на жените са с 30% по-ниски от тези на мъжете.
Да се говори за честни избори е смешно.
Да се твърди, че образованието и здравеопазването са общодостъпни е нелепо.
Ето тази България познавам, в такава България живеем.
Питал съм се, ако беше жив Благоев, как би отговорил на въпроса - какво е да си социалист днес в България? Не знам, но съм сигурен, че не би снел нито една точка от програмата, част от която цитирах.
Ето защо, за мен днес, тук и сега в България, да си социалист означава да си радикален противник на една система, която е дълбоко порочна и крайно несправедлива, която е антинародна. Да си социалист означава да си противник на тази система и да водиш упорита борба, за да я промениш. Да я промениш по начина, по който и Благоев, и всички останали, посветили живота си на социалистическия идеал, са минали по славния исторически път на нашата партия, с който иначе обичаме да се гордеем.
Искам да кажа, че причината днес да не получаваме всенародна подкрепа за своята кауза не е това, че не сме социалисти, а защото много често забравяме, че сме социалисти. И трябва да си го припомняме не веднъж годишно, а всеки ден.
Най-малкото заради Благоев.