29 Юли 2021четвъртък05:07 ч.

Честно и всеотдайно служене на музиката

Видният диригент, педагог и общественик Борислав Михайлов тази година трябваше да навърши 100 години

/ брой: 97

автор:Емил Янев

visibility 2271

13 месеца и 9 дни не достигнаха на видния български диригент, педагог и общественик Борислав Михайлов, за да навърши 100 години, когато на 10.11.2011 г. в Русе "черната гостенка с косата" го "отвлече" в небитието. Въпреки това за мен той е реален столетник и "недостигащите" няколко месеца не променят факта на неговото дълголетие.
Много или малко са 100 години - не зная. Ако вярваме на футуролозите и фантастите, и сега хората притежават капацитет да живеят до 150 години, но - за хубаво или за лошо - преживяването на цял век е рядка привилегия за малцина! С най-голяма сила това се отнася за креативните личности, тъй като техните успехи по принцип са резултат на повече усилия и борба, а не на спокоен живот "без началници и часовник"! Такъв е случаят и с родения на 19.12.1912 г. неосъществен столетник Борислав Михайлов, когото познавам "само" от половин век. Затова думите ми в този разказ ще бъдат в първо лице, единствено число.

Запознах се с него през далечната 1960 г., когато бях поканен да гастролирам с Държавния симфоничен оркестър във Видин. Тогава за първи път в живота си посетих Видин. Попаднах не само в град с многовековна история, а и на отлично комплектуван симфоничен апарат, в който личеше, че се е работило системно и прецизно - оркестровите групи звучаха с чиста интонация, балансирано и нюансирано, и спонтанно реагираха на диригентските изисквания. Бях впечатлен от перфектния обоист Кръстьо Тофишев, от валдхорновата група начело с Кръстьо Кичашки, от умело водещата концертмайсторка Лиляна Маринова и от още други отлични артисти-оркестранти.
Като главен диригент на Държавния симфоничен оркестър във Видин Борислав Михайлов никога не се е задоволявал само с реализацията на концерти. Той бе превърнал оркестъра в оперативна музикално-образователна институция за населението от града и района. Това той постигаше чрез добре подбрания репертоар, с който възпитава художествения вкус и естетическата култура на слушателите. И не само това - често преди началото на редовните концерти той предлага на публиката обяснителни бележки за авторите и композициите им, които предстояло да чуят. В тях личеше ерудицията и способността му да насочва вниманието на слушателите към същината в развитието на музикалната образност, заложена в тях. В това отношение той успешно "делеше мегдан" с признатия майстор на музикално-лекционната дейност Илия Темков.
След грубата държавническа грешка, извършена с разформироването на оркестъра през 1964 г., Борислав Михайлов напуска със семейството си Видин и се установява в Русе - пак на брега на Дунав, където става директор на музикалното училище "Веселин Стоянов". На 52-годишна възраст и след 27-годишна активна диригентска дейност, той е трябвало да се "трудоустроява". Според цигуларя и видински културен летописец Богдан Бърдаров, предвид дисциплинарните му изисквания Борислав Михайлов "не ще да е бил за учениците и преподавателите най-приятният директор, защото стилът му на работа изисквал строга дисциплина и трудолюбие. Но строгостта на Михайлов никога не е била в съдружие със злопаметността и несправедността. Борислав Михайлов притежава стаени в душата си сантиментални струни, които резонират чувствително на безвъзвратно отминали времена и събития. Михайлов винаги отстоява твърдо собственото си мнение, когато е убеден на 100% в правилността му!"
Той прилага изпитаните си ефикасни методи за ръководство, изработени във Видин, които пригодил към новите условия. "От преподавателите-инструменталисти създадох камерен оркестър, с който изнесохме няколко концерта. От учениците по духови инструменти създадох голям духов оркестър с необичаен състав, за който правих специални аранжименти. Преподавах камерна музика и инструментознание. През "Мартенските музикални дни" на училището гостуваха именити артисти, сред които Дмитрий Шостакович, Тихон Хренников и др. На 1 септември 1978 г., вече 66-годишен, бях пенсиониран" - съобщава в своите биографични бележки Борислав Михайлов.
На диригентския пулт Борислав Михайлов беше 27 години - 12 като капелмайстор на военни духови оркестри и 15 години като главен диригент на видинския Държавен симфоничен оркестър. Капелмайсторската му работа не познавам, но явно е била добра, щом се е развила във възходяща посока - от Монтана до София. Истинската си музикална "рожба" - видинския Държавен симфоничен оркестър, той създава и възпитава в съответствие със своите представи, художествен идеал и личностни позитиви.
Обобщавайки характеристиката си за него, Богдан Бърдаров добавя: "Борислав Михайлов беше целеустремен и безкомпромисен. В най-добрия смисъл на думата, беше диригент, владеещ до съвършенство музикалната теория, артистичен ръководител, въоръжен с воля и талант в преследването на високите цели, които си е поставил и които в крайна сметка постига. Пословично трудолюбив. Заразен от баща си с "бацила" на честността и трудолюбието. Диригентско верую? Вярност към партитурата, проникване в света на автора, висока взискателност за техническа и интонационна чистота. Девизът на труженика Борислав Михайлов беше: честно и всеотдайно служене на музиката!"
Потърсих и друга гледна точка за диригента, артиста и човека Борислав Михайлов от един от неговите ученици и дългогодишни артистични партньори - обоиста Кръстьо Тофишев: "Това е най-самодисциплинираният и принципен човек, който съм срещнал в живота си. За него нямаше делник и празник - работеше по строг ежедневен график, точно в 8.45 ч. започваше лично да настройва оркестъра, като искаше от нас - духачите, да свирим хорали, докато провеждаше групови репетиции с щрайховите инструменти. Изработваше прецизно до педантичност всички детайли и многократно ги повтаряше, докато не постигнеше своята представа за тях. Не признаваше външните ефекти. Никога не даваше външен израз на преживяваните емоции и затова някои го обвиняваха, че това е навик, останал от капелмайсторския му период. Едни от най-значимите си артистични постижения осъществи при изпълнението на Симфония 2 от Любомир Пипков, Симфония 1 от Дмитрий Шостакович, цигулковите концерти на Веселин Стоянов и Паганини 1, със солист Васил Чернаев, и др. За него написаният в партитурата нотен текст беше закон. Въпреки че знаеше партитурата наизуст, никога не отделяше погледа си от нея. Беше отличен педагог, разкошен оркестратор и във всичко честен до безобразие. Беше моят духовен баща!"
Потвърждение за диригентските качества на Борислав Михайлов намираме и в рецензията на немския музикален критик Хилман за гастролния му концерт, изнесен през пролетта на 1964 г. със симфоничния оркестър във Франкфурт на Одер: "Оркестърът беше ръководен този път от гост-диригента Борислав Михайлов от Народна република България, който владееше отлично партитурите и със сигурна ръка импулсираше всичките членове на оркестъра към великолепни постижения. Изпълнението на F-MOLL симфония от Чайковски трябва да се оцени като една от най-добрите интерпретации през последните години".
Борислав Михайлов със съпругата си Лиляна - потомка на известната свищовска фамилия Бръчкови, живееше в Русе, и в последните години дните му преминавали в слушане на музика и четене на различна литература, понякога и разходки. Синът им Петър - оперен певец, отдавна е натурализиран в Германия. Въпреки че с натрупване на годините, под въздействие на биологичните фактори, човешката работоспособност обикновено намалява, Борислав Михайлов намира сили и подготвя за печат обширен научен труд от 320 страници, озаглавен "Музикалните инструменти на оперно-симфоничния оркестър". Трудът на Борислав Михайлов би бил чудесно учебно помагало за подрастващите български музиканти - ученици в музикалните училища и студенти в софийската и пловдивската музикални академии и музикалните факултети на университетите в София, Пловдив, Велико Търново, Шумен и Благоевград. Дали видните русенски меценати братя Бобокови, заедно с паметника на Кирил и Методий в Одеса, не биха подкрепили "в ползу роду" и посмъртното издаване на този "неръкотворен паметник" на Борислав Михайлов?!
Борислав Михайлов е един от малцината български музиканти, станал свидетел на множество национални и международни събития, конфликтни и любопитни ситуации. В някои той е бил активен участник и затова спомените му за тях имат изключителна историческа стойност. Много се радвам, че по своя инициатива приживе той ги приведе в писмена форма и в 2008 г. ги предаде на русенския Държавен архив. Сега остава русенската община да ги отпечата, защото те са "безценен камък" за темелите на българската музикална история.

Банките вдигат таксите за искане на кредит

автор:Дума

visibility 119

/ брой: 144

"Еврохолд" приключи сделката за ЧЕЗ

автор:Дума

visibility 92

/ брой: 144

Поскъпват чадърите по претъпканите плажове

автор:Дума

visibility 98

/ брой: 144

"Бyлгapтpaнcгaз" ce paзплaщa пpeдcpoчнo за "Бaлкански поток"

автор:Дума

visibility 94

/ брой: 144

"Мини Шенген" става икономически съюз

автор:Дума

visibility 127

/ брой: 144

Байдън предупреди за война заради хакерски атаки

автор:Дума

visibility 120

/ брой: 144

Напрежение между палестинци и Израел

автор:Дума

visibility 352

/ брой: 144

В САЩ ваксинират държавните служители

автор:Дума

visibility 102

/ брой: 144

Приземяване

автор:Ралица Николова

visibility 116

/ брой: 144

Зараза от незнание или от нежелание?

автор:Аида Паникян

visibility 149

/ брой: 144

Минаха години...

автор:Лозан Такев

visibility 126

/ брой: 144

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ