Честито "благодаря", или най-учтивият празник

В световния календар на празниците отскоро се появи заслужаваща особено внимание дата - по инициатива на ЮНЕСКО и ООН 11 януари е обявен за Международен ден на "благодаря". Идеята е поне веднъж годишно напълно съзнателно и целенасочено хората да потърсят повод да изразят своята признателност на близките и приятелите, а защо не и към себе си?!

Сигурно трудно може да се намери човек на Земята, който всекидневно и дори по няколко пъти да не произнася думата "благодаря" или някои нейни синоними. Малцина обаче се замислят за дълбокия смисъл, великото значение и мощната енергия, съдържащи се в това необикновено послание. Наричат го словесни ласки, защото наистина едно "благодаря" може душевно да стопли и успокои хората, стига да е изказано от сърце. Смята се, че няма нищо по-лесно и същевременно по-значимо от това да произнесеш тази магична дума и наистина да дариш благо - без да очакваш нищо в замяна. Именно тогава се случва истинската магия.
Въпреки че учтивостта е най-лесното послание, защо понякога ни е толкова трудно да бъдем благодарни? Знае се, че вербализирането на това чувство най-напред е признак на възпитание. От ранна възраст нашите родители ни учат, че тази дума е вълшебна. Същото казваме и на синовете и дъщерите си, предаваме го с първите уроци и на внуците. Правим го, за да изградим от тях личности, които да умеят да изразяват благодарността си към всеки, направил деня (или света) ни малко по-добър, като всъщност по този начин засвидетелстват своето признание към автора на доброто.
Често децата (а и възрастните) в България в бързината или за по-кратко използват думата "мерси". Тази форма за изразяване на признателност не е грешна и дори все повече придобива международен статут, понеже е разбираема и от чужденци. Но все пак е прието да се смята, че по-учтиво е да се казва "благодаря".
В крайна сметка не е от голямо значение коя от думите се употребява. По-важното е словесното изразяване на добрите чувства да се случва навреме и на място. Защото така се сгряват душите ни, повишава се градусът на настроението, създава се надежда за по-светли бъднини.
Въпреки че Международният ден на "благодаря" е доста млад празник, датата 11 януари се харесва на хиляди хора по света. Всеки е свободен да избере как, кога и на кого да изкаже своята признателност. Някои се присъединяват към спонтанно организираните на този ден флашмоби. В доста градове по света може да се видят млади хора с плакати, върху които са изписани думи на благодарност на различни езици. На минувачите пък се раздават ярки балони, като се прави и своеобразна проверка: колцина ще се сетят да изразят признателността си с вълшебната думичка.
В училища и детски градини се организират весели конкурси и игри, по време на които се акцентира върху възпитанието и необходимостта да бъдем учтиви. А по време на часовете научават как звучи "благодаря" на различни езици. Също така мнозина си подаряват чаши и тениски, върху които са отпечатани думи на признателност. Често се прави и подбор на видеокадри от различни престижни церемонии като връчването на "Оскар" или "Златен глобус", показващи как наградените благодарят на "мама, татко и Господ". Защо не? Шегите са неизменна част от всички празници. Така че, използвайки възможността и повода да честитят 11 януари на близки и дори на непознати, нека го направим с усмивка и от сърце.
Всъщност благодарните хора показват, че притежават дълга памет за хубавото. Понеже най-лесно и задълго се запомня, уви, лошото - обидите, лъжите, несправедливостта. И още по-бързо се забравя положителното - добрите дела, подадената ръка, навременната помощ... Вероятно това е така, тъй като сме склонни в повечето случаи да гледаме песимистично на живота; да мислим, че чашата е наполовина празна, а не наполовина пълна; да желаем онова, което нямаме, отколкото да ценим това, което имаме...
Изразяването на признателност обаче е незаменима възможност да се изгради мост, а не стена между нас и близките ни. Думата "благодаря" кара хората, към които е отправена, да се чувстват оценени и щастливи, доставя им радост. А кой не иска да разбере, че някой му е признателен, след като е помогнал? Кой би отказал човещина, когато е подкрепил другите? Кой не желае да се чувства оценен? Аз искам. Вие сигурно също. Значи крайно време е да напълним сърцата си с благодарност. Защото така ще дадем знак, че сме готови и способни за истинско духовно израстване.

Използвайте различни езици

Ако решите да поздравите някого с Международния ден на "благодаря", има вероятност да спечелите по-голямо признание, стига да знаете как тази дума се пише или се произнася на други езици:
* азербайджански - Сox sag olun (много благодаря), tesekkur edirem;
* английски - Thank you;
* арабски - Shoukran, Saha;
* африкански - Dankie;
* беларуски - Дзякую;
* виетнамски - Cam on;
* гръцки - Evkaristo;
* грузински - Mahd-lobt;
* естонски - Tanan;
* иврит - Tod`a;
* индонезийски - Terima kasih;
* исландски - Takk;
* испански - Gracias;
* италиански - Grazie;
* латвийски - Paldies;
* литовски - Aciu;
* немски - Danke schon;
* норвежки - Tak;
* полски - Dziekuje bardzo;
* португалски - Obrigado (към мъж), obrigada (към жена);
* румънски - Multumesc;
* руски - Спасибо;
* сръбски - Хвала;
* словашки - Dakujem;
* тайски - Kabkoon krup;
* турски - Tesekkur ederim/Sagolun;
* узбекски - Rahmat;
* украински - Дякую;
* унгарски - Koszonom (Кьосьоньом);
* финландски - Kiitos;
* френски - Merci;
* хавайски - Mahalo;
* хинди - Dhanyavad;
* холандски - Dank u wel/dank je wel;
* хърватски - Hvala;
* чешки - Dekuju;
* шведски - Tack;
* есперанто - Dankon;
* японски - Arigato.