Честит 24 май! Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура

24 май е един от най-светлите български национални празници.

На тази дата честваме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. 

Той е празникът, който се отбелязва тържествено от най-дълго време в близката ни история.

Това е най-българският празник, най-живият и най-емоционалният, в който с признателност свеждаме глава пред онези, които ни дадоха четмо и писмо и от българското племе направиха народ.

Денят на Светите братя Кирил и Методий – създателите на славянската азбука бил честван като църковен празник (на 11 май) още преди XII век, но за първи път е почитан като национален Ден на просветата през 1851 година.

Празникът на буквите е специална дата за всички нас. И без значение къде се намира човек трябва да пази спомена от жизнерадостната атмосфера в този светъл майски ден.

Християнска вяра и духовна просвета

Християнската културна концепция, към която се придържат светите братя Кирил и Методий и техните ученици в своята евангелизаторска и просветна мисия, разглежда писмеността и просветата като неразривно свързани с вярата и спасението на душата.

За тях писмеността е средство и оръжие на вярата, а не само привилегия на избран културен кръг или ограничен аристократичен елит. Писмеността и писменото слово, за светите равноапостолни просветители и техните духовни ученици, е духовно благо и достояние за всеки вярващ християнин, просветен чрез светото кръщение и получил духовното озарение на благодатния живот в Иисуса Христа.

Способността да се чете и познава писаното Евангелско слово, което носи Истината и просвещава духовно вярващите, е средство за укрепване във вярата и утвърждаване на богоозарените и просветени души на вярващите. Писмеността и християнската книжовност са средство за просвещение и спасение, а не въпрос на достъп до науката или право на грамотност, каквито през Средновековието на Запад и във Византия притежавали само ограничен кръг от хора.

С това светите братя Кирил и Методий и техните ученици прилагат успешно християнските мисионерски принципи на т.нар. “инкултурация” и превръщат говоримия език в писмен и литературен език на Свещеното Писание. Но не по-маловажно е и утвърденото разбиране за всеобща грамотност и широкоразпространена просвета, с което завещават на нашата духовна култура и християнска традиция още една велика истина и духовен принцип. Идеята за всеобщата грамотност и достъп на всички без ограничение, чрез възможността за самостоятелно четене на текста на Свещеното Писание, е свързана с разбирането, че всяко човешко същество по силата на Божията любов и дара на спасението е призвано към просвета на своя разум и укрепване в богооткровените истини чрез Словото Божие.

Тези разбирания за превод на Свещеното Писание на говорим и разбираем език, и свързаните с него принципи за всеобща грамотност, се разпространяват в по-широк мащаб в Християнския Запад едва след края на Средновековието, а в Европа те се утвърждават едва след Ренесанса и Реформацията в различен религиозен и културен контекст.

Върви, народе възродени!

"Върви, народе възродени" е химнът на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.

Историята на създаването на химна е доста любопитна. Автор на текста е поетът Стоян Михайловски, който написал стихотворението през 1892г. Първоначалният текст бил озаглавен „Химн на Св.св. Кирилъ и Методи” и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест.

През 1901 г. композиторът Панайот Пипков открил стихотворението в учебника на свой ученик. Изключително вдъхновен, той написал музиката към него само за около четвърт час.

Стихотворението "Върви, народе възродени" е преведено на 21 езика.

 

Да си спомним оригиналния текст на стихотворението „Св. св. Кирил и Методий" на Стоян Михайловски, превърнало се във възторжения химн "Върви, народе възродени!" с музиката на Панайот Пипков.

Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!

В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден -

и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!...

О, влез в Историята веч,

духовно покори страните,

които завладя със меч!..."

Тъй солунските двама братя

насърчаваха дедите ни...

О, минало незабравимо,

о, пресвещени старини!

България остана вярна

на достославний тоз завет -

в тържествуванье и в страданье

извърши подвизи безчет...

Да, родината ни години

пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша

кога обходи целий мир;

за все световната просвета

тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време...

Тогаз Балканский храбър син

навеждаше лице под гнета

на отоманский властелин...

Но винаги духът народен;

подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!... През десет века

все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе

извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте -

заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,

сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,

о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее

във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

в Славянството во век веков!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!