Чест е да дирижирам първата "Русалка" в България

Диригентът ПАВЕЛ БАЛЕВ разказва пред Виолета Тончева за партньорството и приятелството с трима от най-големите съвременни оперни певци - Красимира Стоянова, Диана Дамрау и Кирил Манолов; честта да постави и дирижира за първи път в България "Русалка" от Антонин Дворжак - петата българска премиера под неговата палка, след "Рейнско злато", "Валкюра", "Зигфрид" от Рихард Вагнер и "Хитрата лисичка" от Леош Яначек; музикалната и философската същност на "Русалка" в прочита на диригента; привилегията първата българска "Русалка" на Дворжак да влезе в оперната ни история с изключителната вокална техника, артистизма и високата класа на Красимира Стоянова. Премиерата за България на "Русалка" от Дворжак предстои, както ДУМА писа, на 20 август в "Опера в Летния театър - Варна 2025".

- Маестро Балев, сред многобройните Ви оперни и симфонични ангажименти във Франция, Германия и България се открояват редовните Ви изяви на престижни сцени с елитни оперни изпълнители. Трима от тях дирижирате и във Варна - Кирил Манолов с "Tutto Verdi", Диана Дамрау с гала концерта й "Sole e Amore", преди време - Красимира Стоянова в "Отело", наскоро записахте с нея и оркестъра на БНР компактдиск с произведения на Моцарт, а в "Опера в Летния театър" звездното сопрано ще изпълни главната роля в премиерната "Русалка" на Антонин Дворжак. Каква професионална мотивация предопределя музикалните Ви срещи с тези певци и как те се вписват в личния Ви творчески път?
- Ще започна, разбира се, с Красимира Стоянова. С нея и с нейния съпруг Митко Стоянов сме силно свързвани вече над три десетилетия. Моят професионален път и израстване вървят ръка за ръка с това толкова ценно за мен приятелство. Аз съм благодарен и щастлив, че мога да бъда близо до една от най-големите световни оперни певици на нашето време.
Кирил Манолов ме е пленил с благородството и финеса си на човек и музикант. Истинска, щедра, духовно извисена личност. Толкова се радвам, че той, както и Краси Стоянова, започна да предава своето можене на младите оперни певци в България. 
За Диана Дамрау говорихме много през последните седмици. Мисля, че публиката във Варна видя и почувства нашето истинско приятелство и партньорство, което е изградено на единомислие, толерантност и на силното ни желание да правим музика заедно. Ние можем да се забавляваме на сцената. Радвам се, че съм спечелил нейното доверие, и чакам с нетърпение нашите следващи проекти в различни континенти и държави. Пожелавам си да съхраня възможно най-дълго тези три приятелства на сцената и в живота. 
Моята професионална мотивация: да успея да създам музикален комфорт на тези изключителни певци и артисти, да ги водя и да им помагам, да поглъщам с наслада зареждащата емоция, идваща от техните прекрасни гласове и от тяхната музикална същност - там, на сцената, като техен най-близък партньор. 

- Докато търсех отговор на въпроса защо "Русалка" от Дворжак не е поставяна в 78-годишната история на Варненската опера, се натъкнах на интересен факт - тази най-известна опера на големия чешки класик въобще не фигурира в българската оперна история. В този смисъл премиерата във Варна на 20 август ще бъде и премиера за България. На какви причини, според Вас, би могло да се дължи това тотално отсъствие на "Русалка" на българската оперна сцена досега?
- Трудностите, с които се сблъсква един преводач на оперно заглавие при един евентуален превод на български, са огромни. Трябва изключително прецизна допълнителна работа от музикален специалист. Вие си спомняте колко труд положихме за превода на "Хитрата лисичка" от Яначек. Не е лесно също така да се пее и наизустява чешкия език, но аз имам наблюдението, че нашите певци се справят прекрасно с тази задача.
Установявам, че това ще бъде петото заглавие, чиято първа премиера в България имам честта да дирижирам - след "Рейнско злато", "Валкюра", "Зигфрид" на Вагнер и след "Хитрата лисичка" на Яначек, сега дойде времето и на "Русалка" от Дворжак. Това е огромна чест и отговорност! Пишем една малка българска оперна история! Благодаря на Варненската опера за това огромно доверие! 

- Дирижирали сте "Русалка" на Дворжак извън България, но сега я поставяте и дирижирате за първи път в родината, при това във Варненската опера, на която продължавате - за наша радост! - да сте постоянен гост диригент. Какво от предишния си опит с "Русалка" внасяте в първата българска постановка на това заглавие? 
- Вярвам, че успявам да осмисля много детайли по нов начин, нови звукови характеристики и цветове, нови фрази, откривам все повече влиянието на Сметана и особено на Вагнер. Имам добър опит с оперите на тези двама композитори и мога все по-детайлирано да назовавам конкретните взаимовръзки. Това мотивира също и оркестъра по време на репетициите, прави всички нас по-креативни и по-освободени. 

- Категоричен сте, че "Русалка" с Красимира Стоянова "трябва да бъде чута и преживяна". Сигурно има какво да добавите към многобройните суперлативни оценки за нейното превъзходно превъплъщение в тази роля на световната сцена?
- Краси е преди всичко забележителен музикант, от който ние всички можем много да се учим. Нейната изключителна вокална техника и образите, които изгражда с гласа си, са признати като върхови постижения по цял свят. Нека бъдем щастливи и горди, че тя е с нас тук във Варна.

- Как се отразява присъствието на изключителен артист като Красимира Стоянова върху екипа? Как Вие самият се чувствате в този екип? 
- О, присъствието на Красимира Стоянова може само да ни зарежда положително и да ни издига по-близо до нивото на нейния професионализъм.
Аз обичам да работя във Варна. Мисля, че това вече се знае от достатъчно много хора и се усеща в репетиционната зала и на сцената.