Червените фенери на властта

Част първа

"Цената на едно усещане никога не е прекалено висока."
Оскар Уайлд (1854-1900 г.) - английски писател


Не е известно дали холивудският актьор Робърт де Ниро е запознат с мисълта в горното мото. Но е несъмнен факт, че тя е отразена в поведенческия му стереотип. Затова е и един от главните клиенти в разбитата мрежа за международна проституция, разследвана от френския съдия Фредерик Нгуен през 1997-1998 г. Една суперпродукция, но не излязла от целулоидната фабрика на мечтите в Холивуд, а съвсем реална житейска история с впечатляващ "актьорски" състав: близкоизточен емир, офицер от Групата за намеса на националната жандармерия (GIGN) във Франция, моден фотограф, ливански посредници, модели и пр. Не й липсва и звездата - именно американският актьор Роберт де Ниро. Именно това е най-паметната част от тази афера: де Ниро е "заловен", в апартамента си в хотел "Бристол" от седем полицаи от Бригадата за борба с проституцията, държан е часове наред в съдебната зала и е разпитван като обикновен "свидетел" на тъмна история за сводничество. Новината заема първата страница на пресата по цялата планета. Следващ кадър: със стисната челюст, като във филм на Мартин Скорсезе, холивудската звезда се появява в предаването "Никъде другаде" в националния телевизионен Канал+ на своя приятел Гийом Дюран, който му се извинява "от името на Франция"!

Близо двадесет години по-късно

"амнезията" напълно е изличила в паметта на Робърт де Ниро парижкото му "приключение" и от телевизионния екран, дни преди изборите за президент на Съединените щати на 8 ноември 2016 г., той, като че ли вживял се в душевността на някой от своите екранни герои с ожесточена психика, сипеше огън и жупел чрез серия вулгарни епитети, по адрес на кандидата на Републиканската партия за стопанин на Белия дом Доналд Тръмп. Наметнат с бялата мантия на праведно божие чудо...
Не по-различна е схемата за потулване на секс скандалите по високите етажи на властта и отвъд Атлантическия океан.
... През лятото на 2006 г. Републиканската партия и президентът Джордж У. Буш, който навлиза в средата на втория си мандат, са изправени пред два много сериозни проблема: всички сондажи сочат, че те са на път да изгубят мнозинството в двете камари на Конгреса след следващите средномандатни избори и е много възможно новата сесия да започне с политически кошмар. Мнозинството на демократите в Конгреса може да реши да ознаменува старта на своето доминиране, като внесе вот на недоверие към Белия дом.
Това би представлявало бламиране от страна на законодателното тяло на изпълнителната власт и би трябвало да се основава на тежки нарушения. В какво е прегрешил Белият дом? Президентът Джордж У. Буш отказал да одобри назначенията, предложени от комисията по съдебните дела към Камарата на представителите и на Сената, разследваща неоправданото отстраняване на осем прокурори от министерството на правосъдието, уволнение, мотивирано от политически съображения според демократическата опозиция.
Каква е процедурата, когато Конгресът внесе вот на недоверие срещу Белия дом? В този конкретен случай прокурорът на окръг Колумбия, където е разположена столицата Вашингтон, Кенет Уейнстайн, е длъжен да вземе решение дали вотът е валиден. Но никой от екипа на Джордж У. Буш не може да е сигурен какво решение ще вземе прокурорът. За Карл Роув, тогавашния политически съветник на американския президент, подобна несигурност е не само неприемлива, тя е напълно недопустима. Ето я причината на 22 септември 2006 г. да бъде назначен нов окръжен прокурор, изключително преданият Джефри Тейлър. Бивш заместник на генералния прокурор (министъра на правосъдието на САЩ - б. а.) Джон Ашкрофт, той се е занимавал с въпросите на тероризма след взривяването на Световния търговски център на 11 септември 2001 г. и на него може изцяло да се разчита, че ще блокира всякакви неудобни за президента Джордж Буш действия.
Сред досиетата, които Джефри Тейлър заварва в служебната си документация, пристигайки в окръг Колумбия, е и едно особено разследване: то се точи вече шеста година и е инициирано от американското финансово министерство срещу една от многобройните агенции за компаньонки в региона. Един внимателен преглед на телефонния указател на столицата Вашингтон за 2006 г. би установил наличието на не по-малко от 87 (въпреки че някои агенции пускат рекламите си под различни имена).

Какво тогава е особеното на това разследване?

От 1993 г. Дебора Джейн Палфри (съдена вече за сводничество през 1991 г.), ръководи агенция "Памела Мартин и съдружници", която действа на територията на Вашингтон. Според сведенията на някои от компаньонките, призовани и разпитани шест месеца по-рано, клиенти на агенцията са известни политици - демократи. Ето къде е шифърът към разгадаването на мистерията за особеността на това разследване - завършването му, последвано от един шумен съдебен процес, може да даде благоприятен материал за унищожителен за реномето на демократите скандал точно в навечерието на средномандатните избори, които започват много зле за републиканците.
На 29 септември 2006 г., още в самия ден на встъпването си в длъжност, новият окръжен прокурор издава заповед за обиск на калифорнийската резиденция на сводницата, откъдето тя ръководи своя бизнес. По една много рядка процедура цялата собственост на Дебора Джейн Палфри е конфискувана, въпреки че тази процедура се прилага само срещу едри международни трафиканти на дрога.
За съжаление обаче, докато обискират дома на Дебора Палфри в Калифорния, следователите допускат

само една, но съществена грешка:

пропускат да изземат кашоните, в които Madame е пазела всички фактури от платените си телефонни разговори. А пък в Съединените щати разговорите от Източния към Западния бряг на страната са смятани за международни. Ето защо всеки подобен разговор фигурира в някоя от фактурите с телефонния номер, до който е било обаждането, както и с точното времетраене. Преди още екипът на прокурор Джефри Тейлър да осъзнае, че гафът може да се обърне като бумеранг срещу първоначалното намерение на администрацията на президента Джордж Буш резултатите от разследването да бъдат използвани срещу демократите в предизборната кампания, един от адвокатите на Дебора Палфри, макар и дотогава неизвестен, е достатъчно съобразителен да прибере всички архиви, да ги фотокопира и да ги скрие на сигурно място. Така той се оказва притежател на база данни с над десет хиляди телефонни номера, документиращи всеки контакт на Мадам с нейните клиенти. Истинска бомба ...
Реакцията на републиканската администрация, която е в шок от макар и непълните сведения за аферата, изтекли по телевизионното предаване "20/20": имената на клиенти на Madame като Харлан Улман, престижен член на мозъчния тръст на консервативния Център за стратегии и международни проучвания (CSIS), спонсор на телевизионния канал "Фокс Нюз" и на вестник "Вашингтон таймс" и личен приятел на вицепрезидента Дик Чейни; на Рандъл Тобаяс, заместник-държавен секретар, този път е светкавична.
Официалното съобщение е, че "Считано от 29 ноември 2008 г., съдия Гладис Кеслер е снета от функциите си по горепосоченото дело, което е прехвърлено на съдия Джеймс Робъртсън". Решението е представено като чисто административно, то обаче е извънредно и без никакво придружаващо обяснение. Но практическите последици се появяват аламинут. Съдия Робъртсън касира незабавно всички призовки, позволени от съдия Кеслер.
В аферата "Дебора Палфри", така самонадеяно раздухана от републиканците, използването на услугите на агенцията "Памела Мартин" от "Халибъртън" през периода, когато Дик Чейни е начело на компанията, бързо се превръща в източник за потенциални неприятности за републиканския вицепрезидент.
Е, обстоятелството, че някои членове от временния екип на президента Джордж Буш-син, избран през 2000 г. за първия си мандат, са потърсили професионални женски ласки в победната нощ, може и да бъде погледнато през пръсти. Но телефонните разпечатки показват и редовни разговори с кабинета на президента на "Халибъртън" Дик Чейни между 1995 и 2000 г. Единствено за неговите клиенти или и за лични нужди? Вече никой не се съмнява, че компанията е ползвала услугите на луксозни проститутки. Моралното поведение несъмнено би поставило в по-неизгодна позиция "Халибъртън" спрямо останалите доставчици на военното министерство.

Улики за личния интерес на Дик Чейни

към услугите на "питомките" на Мадам идват от изданието "Дъ Чейн Медсън Рипорт", списвано от бившия офицер на военното разузнаване Чейн Медсън в интернет. Според него: "Чейни е един от клиентите на агенцията поне от 1996 до 2000 г., като президентът на "Халибъртън" прекарва времето си между Далас, където живее семейството му, и Маклийн, кокетно предградие на Вашингтон, особено ценено от републиканския истаблишмънт. Когато поема поста президент на "Халибъртън", той обзавежда голяма къща, собственост на компанията, с адрес "Медисън" 6613 в Маклийн Драйв. Подземието е превърнато в клуб с окачен таван, на който са монтирани пилони за стриптийз и скъпи високи маси от дебело стъкло, на които момичетата могат да танцуват и да бъдат гледани отдолу". Уейн Медсън твърди още, че "президентът Дик Чейни е използвал псевдоним, когато е бил шеф на "Халибъртън". Понякога е пътувал под името "Брус Чайлс". Някои проститутки го познават под името "Ричард".
Показателен е фактът, че Дик Чейни изобщо не дава под съд Уейн Медсън. Ако тежките и скандални разкрития на Уейн Медсън са могли да бъдат оборени, защо вицепрезидентът на Съединените щати по време на скандала не е прибягнал до съдебен процес?
От момента, в който в аферата "Дебора Палфри" изплува името на Дик Чейни, ситуацията за Мадам рязко се влошава. Защитата й е разбита на пух и прах от съдия Джеймс Робъртсън със забраната да се изслушват ключовите свидетели срещу клиентите и бившите проститутки. От друга страна, почти всички медии обгръщат със странно мълчание съдебния процес.
Участието на Дик Чейни в аферата с елитните проститутки постепенно бива посипано с пепелта на забравата.
(По материали от чуждестранния печат.)

* - Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.