Черноморският басейн - кръстопът с екологичен оттенък

Маруся Любчева,
евродепутат от Групата на социалистите и демократите в ЕП

Черно море е важна тема за България като морска страна и като страна, участваща в много конвенции и инициативи, свързани с опазването му и гарантирането на сигурността на морския транспорт. Днес от изключително значение е да се популяризират общите политики и действия на всички черноморски страни и на ЕС, с оглед на това, в тях да бъдат включени различни организации, институции и граждани, които имат пряко отношение към ползването на ресурсите на Черно море. През последните няколко месеца се проведоха различни дискусии с гражданско участие по проблемите на морската култура, околната среда и сигурността на Черно море, в които участвах лично и което ме провокира да подготвя този материал.
За Черно море е написано твърде много и същевременно твърде малко - темата ту се появява по-активно в публичното пространство, ту остава в някоя политическа ниша. Междувременно медийното пространство изобилства от новини за екологични катастрофи, създаващи впечатлението, че Черноморието е сред най-застрашените и уязвими региони. Истината е, че в началото на XXI век, в условията на комерсиализация и икономически интереси, трудно може да си представим екологично ненакърнени зони. Черно море е затворен воден басейн, а същевременно интензивна трансферна зона на енергийни продукти и морски трафик. Комерсиалният превоз на нефт и добивът на нефт, и газ в континенталния шелф, създават висок риск от замърсяване на морската среда и съпътстващо замърсяване на р. Дунав. Особено опасни са и аварийните разливи от нефтени танкери, които не само унищожават морската флора и фауна, но винаги са свързана и с проследяващи мащабни материални загуби за туристическата и риболовна индустрия.
При всеки инвестиционен проект на територията на Черноморския басейн първият интерес на гражданите е свързан с опазване на околната среда. Дълго време дискутираният проект между Русия, България и Гърция  "Петролопровод Бургас - Александруполис" е типичен пример за екологичните очаквания в басейна. Чисто икономическите параметри не издържаха натиска срещу аргументите за опазване на околната среда. Без да влизам в подробности за двойствените пресмятания на ефектите, факт е, че жителите на региона имат по-различно и по-особено мнение от хората във вътрешността на страната по отношение на сигурността на околната среда на Черно море. Независимо от това, че в България темата за морето има преди всичко сезонен и туристически характер, подходът в този случай имаше силно изразено екологично измерение, което се запази и при нашумелия проект за добив на газ в местността Силистар.
Поради характера си на гранична зона на ЕС днес Черно море с основание се припознава и като "европейско" море, независимо от неговата предълга европейска история. ЕС отделя все по-голямо внимание на  Черноморския басейн, предприемайки конкретни действия за опазване на екосистемата и поддържане на екологичен баланс. Стратегически насочените документи, приети от ЕП - Черноморската синергия, Резолюцията на ЕП за изработване на стратегия за Черноморския регион и др., които имат силен екологичен отпечатък, са важна инициираща стъпка в продължителните усилия за опазване на Черно море. Конкретни проекти и акции също не липсват в дневния ред на ЕС - тук бих откроила SASEPOL и MONINFO. Съществен принос  в това отношение има и Съвместната оперативна програма на ЕС "Черноморски басейн 2007-2013". В продължение на няколко години Европейската комисия също е много активен участник в дебата за опазването на Черно море. Подготвителната акция "Екологичен мониторинг на Черноморския басейн и обща рамкова програма за развитие на Черноморския регион" с цели, насочени към морските отпадъци, вече работи с конкретни проекти. Има и редица други проекти, свързани с Черно море и Черноморския регион като цяло, които са в действие и се финансират от ЕС. Освен това, Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество, както и Парламентарната асамблея за Черноморско икономическо сътрудничество, също полагат усилия за решаването на  съществуващи и нововъзникващи проблеми.
Добър вариант на резултат от всички  действия би било изработването на Пътна карта за решаване на проблема с морските отпадъци, както и изграждането на цялостна система за мониторинг. Няма как обаче да се очаква  добър и положителен ефект от проектите и дейностите, ако съществуващото законодателство не се приведе в съответствие с контролните механизми и санкции, т.е. проблемите са свързани не толкова с липсата на законодателни и нормативни документи, колкото с тяхното прилагане и спазване.
Споделям и мнението, че отправна точка за решаване на проблемите със замърсяването на морската околна среда е оценката на риска и неговият анализ - т.е прилагане на рисков мениджмънт. Това би подкрепило всички превантивни действия и мерки, и би направило процесите на управление на морската околна среда по-ефективни и резултатни. Вместо непрекъснато да се събират отпадъци, би следвало да се изследват рисковете с оглед тяхното минимизиране. Оценката на риска е ключова и поради факта, че много   въздействия върху  морската екосистема са с дългосрочен ефект. Ако подобна оценка не бъде извършена адекватно или изобщо не бъде направена, едва ли ще могат да бъдат идентифицирани и съответно изпълнени подходящите превантивни мерки.
Опазването на природата не следва да се осъществява само и единствено чрез закриване на икономическите дейности, а чрез намиране на решения за превенция. Морската култура е комплексно понятие и то непременно следва да включва поведение към морската околна среда, но не кампанийно поведение, а постоянно и целенасочено. Акциите, свързани с международния ден на Черно море и кампаниите за почистването на морето за един ден са важни, но далеч по-важно е ежедневното присъстваше на проблема в съзнанието и действията ни. Чувствителността към екологичните проблеми в региона е изострена и поради непознаване на реалната ситуация. В нашите учебници и учебни програми Черно море практически отсъства, освен като географско понятие. Отсъства и така нужната образованост по проблемите на Черно море, чрез която могат да се намерят адекватни решения или най-малкото да се формира морска култура, която да подпомогне жителите на региона да се чувстват по-сигурни и незастрашени.