Черно море - европейски макрорегион?

Георги ПИРИНСКИ,
член на Европейския парламент

Днес Черноморският регион представлява възможно най-преплетеното съчетание на предизвикателства за сигурността - от изострени докрай междуетнически конфликти, двустранни териториални спорове, регионална конфронтация между държави с определяща роля за процесите в региона, до фокусна точка на комплексното противопоставяне между Съединените щати и Руската федерация. От

полузабравен "заден двор"

по време на Студената война днес Черноморският регион се превръща в едно от главните полета на растящо напрежение в новия етап на еволюцията на международните отношения в глобален мащаб.
За причините, които безспорно са от основополагащо значение, може и да се спори дълго, но без видим напредък. Те обаче могат най-добре да бъдат осветлени през призмата на възможните решения, които сме длъжни да потърсим за овладяване и последователно снижаване на напрежението в региона.
Моментът и форматът на сегашната конференция я правят особено ценна възможност за реален принос към протичащите интензивни процеси на подготовката и финализирането на най-отговорни събития, каквито са провежданата буквално днес (петък, 22 април - б.р.), заключителна конференция в Париж за приемане на новата Глобална стратегия на ЕС за Общата външна политика и политика на сигурност, както и предстоящия Съвет на най-високо равнище на НАТО, който ще се състои на 8-9 юли във Варшава. Без съмнение и в двата случая проблемите на сигурността в Черноморския регион ще заемат челно място в дискусиите и решенията.
И така, по същество

два са възможните варианта

по които да продължи развитието на обстановката за сигурност в Черноморския регион. Единият достатъчно отчетливо и все по-осезаемо се развива в момента - това е нарастването на военната конфронтация между НАТО и Русия. В навечерието на Варшавската среща на върха необходимостта от нарастващо военно присъствие на алианса се обосновава с оценката, че макар и не непосредствена, заплахата за агресия от руска страна е реална и изискваща засилени военни приготовления.
По същество доминиращият сега подход се връща към постановката за твърдата сила като основно направление на дейност на алианса в съвременни условия. В съответствие с нея се изисква съществено нарастване на военните разходи на държавите членки. Провежда се и засилено разполагане на военни сили по източния периметър на НАТО, като звучат призиви то да бъде на постоянна основа.
Независими наблюдатели задават въпроса "Не представлява ли връщането към базисните подходи всъщност просто връщане назад?". Основанието за такъв въпрос - този подход отчита само един от трансформиращите се обстановка в областта на сигурността, като същевременно пренебрегва други, съвсем не по-малко важни задачи. Нещо повече, ако алиансът загърби приоритетите на кооперативната сигурност и на управлението на кризи, това би довело до

нарастваща неадекватност на НАТО в по-дългосрочна перспектива

- за разлика от точно обратните твърдения на онези, които виждат бъдещето на алианса именно като основано на хипотезата на член пети.
По-нататък, за разлика от приповдигнатите очаквания за пълно единодушие на предстоящия съвет във Варшава, добре информирани наблюдатели изказват опасения за задълбочаване на разминаванията между различните държави членки в резултат на еднопосочното концентриране върху източното направление за сметка на заплахите, идващи от Близкия изток и Северна Африка.
Следователно се очертава непосредствена перспектива за двойно губещ вариант - нарастваща конфронтация в резултат на приоритета на военната опция "възпиране", съчетана със сериозни напрежения в самия алианс в резултат на разминаващи се оценки за степента и източниците на основните предизвикателства за сигурността.
Ето защо си заслужава да се обърне внимание на въпроса дали не е възможен и алтернативен вариант за развитие, който трябва да се окаже и двойно печелещ. Преди година, през месец май, с любезното съдействие на Фондация "Фридрих Еберт", проведохме във Варна дискусионен форум с високо компетентни експерти от страните от Черноморския регион под наслов "Да помислим заедно" на тема: "Черноморският регион - повтаряща се периферия или платформа за регионална сигурност". Малко по-късно Софийската платформа организира представителна конференция в столицата по проблемите на Черноморския регион в контекста на прегледа на Глобалната стратегия на ЕС с участието и на върховния представител Федерика Могерини. В различни варианти предмет на обсъждане бяха възможностите за

съчетаване на различни подходи за развитие

на форми на взаимодействие в региона, отчитащи принципите и ценностите на съюза и търсещи съществуващи допирни точки между конкретни интереси на отделните държави.
На Варненския форум бе развито гледището за възможността и необходимостта от процес, сходен с разведряването от 70-те години, който доведе до ново общоевропейско споразумение за сигурност и сътрудничество, т.е. до един вид "Хелзинки 2".
В основата на такъв подход ЕС следва да заложи многоаспектна стратегия за сигурност за цялото европейско пространство, адресирана конкретно и към Русия, и към Евразийския съюз, като тя не следва да се основава на противопоставянето "или-или", а напротив - да прокарва интересите на съюза, като уважава интересите на нашите партньори. Важна "кошница" на такъв подход следва да стане енергетиката.
Конкретна форма на конструиране на такъв вариант би могло да стане превръщането на сегашната Черноморска синергия на ЕС в пълноценна макростратегия за Черноморския регион. Такава стратегия би била продължение на опита с вече трите европейски макрорегиона - Балтийския, Дунавския и последният, Адриатико-Йонийския.
Очевидно такъв вариант днес може да бъде оспорен, при това разпалено, с множество доводи за невъзможността от подобен подход в сегашните реалности в региона. Но отговорът на този род възражения е, че именно подходът на многоаспектна стратегия, на един вид "хибридна сигурност" по израза, лансиран от проведената през март тази година конференция в Одеса, предлага всъщност 
 
реалната и необходима основа

не само за конструктивно преодоляване на натрупаните остри предизвикателства за сигурността в региона, но и за надграждане на позитивни процеси на взаимоизгодно сътрудничество както за всички пряко участващи страни, така и за техните европейски и евроатлантически партньори. Или с други думи - резултат, от който всички печелят. Заслужава си да помислим заедно!

* Изказване на Георги Пирински на международната конференция, организирана от Атлантическия клуб в България и Фондация "Фридрих Еберт", на тема "Настоящите предизвикателства за сигурността в Черноморския регион".


В дискусията участваха още зам. генералният секретар на НАТО Александър Вършбоу, представители на изпълнителната власт и на дипломатическия корпус