Черен влак се композира...

Директорите на "Холдинг БДЖ" и на Националната компания "Железопътна инфраструктура" Владимир Владимиров и Милчо Ламбрев са били освободени от длъжност от транспортния министър Христо Алексиев. Това бе новината преди дни, а уволненията идват след като Алексиев обяви, че БДЖ е в критично състояние заради огромните си дългове и невъзможността да обслужва пътническите графици със сегашния си локомотивен състав. Министърът поиска краткосрочни мерки за решаване на проблемите. Ние, българите и чуждите пътници, сами добре виждаме и чувстваме какво става с железопътния транспорт у нас и за него са необходими дългосрочни мерки.
 Беше време, когато основно пътувахме с влакове. Вярно, че те не бяха абсолютно точни, но бяха сигурният ни и достъпен транспорт. Днес се придвижваме повече с коли и автобуси. Но и сега влакът се ползва от много българи, които не шофират, нямат коли и разполагат с малки и минимални доходи. За повечето работници, ученици, студенти, пенсионери използването на влака е всекидневно и наложително. Но днес този транспорт не е нито сигурен, нито удобен, нито безопасен. Всички отдавна разбрахме, че българските железници не са това, което бяха! Те са недолюбвани най-вече от управниците ни. Сякаш са техните "заварени нежелани деца"! Усеща се  отрицателната промяна във всичко - в състоянието на старите локомотиви и вагони, в поддържането на гарите и пространствата около тях! Промяната е толкова голяма, че някъде граничи с пълен упадък и грозен разпад.
По-възрастните българи помнят, че имаше  почти желязна дисциплина в българските железници - изрядни униформени служители, ред и чистота във вагоните. Когото бяхме деца, обичахме да се разхождаме до гарите в селищата. Всичко там ни беше интересно - пътниците, свирките на влаковете, задъханото им посрещане, ритуалното им изпращане. Тамошната шарения и шумотевица ни пленяваше и замайваше. Гарите и влаковете ни караха да мечтаем за далечни краища у нас и по света. Запомнила съм нашите гари, жп спирки, и особено пътните ни кантончета, като места романтични и добре уредени. Повечето от тях бяха обградени с грижливо поддържани градинки, греещи със цветните си и дори със зеленчуковите си лехи, със спретнатите си чешмички. А най-вече ни впечатляваха железничарите със "слънчогледите" и свирките, които посрещаха и изпращаха влаковете. Отиде ли в миналото всичко това?
Днес, който често пътува с влак, най-добре знае истинското състояние на железопътния ни транспорт. Цяло чудо е, ако без проблеми, без произшествие приключи едно пътуване с влак! То не са палежи, то не са излизания от релсите, то не са сблъсквания и преобръщания...! А прехвърлянията от влак на влак са нещо обичайно. Вярно е, че сега имаме няколко нови съвременни влакчета - електрически мотриси за по-къси разстояния, с които се пътува почти комфортно. Но истината е, че по време на всяко пътуване виждаме старите и изоставени железопътни линии, призрачните и изтърбушени сгради на БДЖ, тревясалите коловози, пълни с боклуци и мръсотии. Сякаш се движим през една крайно бедна изостанала държава, за която железниците са последната й неприятна и излишна грижа! Пътуването с влак отдавна вече е много досадно, неприятно и отблъскващо. Затова, въпреки ограничените ни финансови средства, ние сме принудени да пътуваме с автобуси и микробуси, за които плащаме двойно и тройно повече пари.
Наскоро пътувах за гара Жабляно. От София до Радомир ни закара нова мотриса, после се прехвърлихме на друга за Кюстендил. На връщане, когато отидох до гарата на Жабляно, бях неприятно изненадана! Тя беше напълно изоставена, ограбена до неузнаваемост! Не може да се вярва, че тук някога е имало административна сграда! Това беше една зловонна тоалетна! Разбрах, че такова е състоянието на много наши гари и жп спирки. Кантони отдавна няма!
Пътуват ли чиновниците от транспортното министерство с влакове? Поне служебно те трябва да пропътуват целия ни железопътен транспорт и то като обикновени пътници, за да установят състоянието му и да вземат спешни мерки за подобряването му! Съществува ли предприятието  "Железопътна инфраструктура"? Кой докара до това жалко състояние всичко в нашите железници? За продан ли ги готвят? Или за нова половинвековна концесия на чуждестранна фирма? И без български железници ли ще останем? Ето, на тези въпроси очакваме отговор от новите стопани на железопътния транспорт - един традиционен и с богато минало отрасъл на българската икономика, който хем да бъде ефективен, хем да е в услуга на хората.