Чехия води война срещу "призраците на комунизма"

Вадим Трухачов
"Правда"

Бившите европейски социалистически страни подеха отново борба срещу "призрака на комунизма" и пак увековечават паметта на негови противници. Тази вълна стигна и най-благополучната сред тях - Чехия. Борбата срещу наследството на социализма там доскоро сякаш затихваше. Явно е било временно.
Борбата с комунизма в посткомунистическите балтийски страни и Полша изобщо не е спирала. Да припомним процеса срещу екслидера на комунистическа Полша Войчех Ярузелски и законите в Балтика, приравняващи комунистическите символи с нацистките. Миналата година сходни мерки бяха предприети и в Унгария.
Неотдавна чешки активисти антикомунисти призоваха в обръщение към финансовия министър Мирослав Калоусек пражкото летище Рузине да бъде кръстено с името на бившия президент на САЩ Роналд Рейгън, комуто мнозина на Запад приписват "победата над комунизма". В чешкия сегмент от социалната мрежа Фейсбук е създадена вече група, наречена "Летище Роналд Рейгън Прага".
"Неговите принципи, борбата за човешка свобода, несломимият оптимизъм и чувството му за хумор вдъхваха надежда и сили на безброй хора, нежелаещи да живеят в комунистическия тоталитаризъм", се казва в обръщението. Авторите смъмрят чешкото ръководство, че още не е сварило да нарече улица с името на американския президент и да му вдигне паметник. Официална реакция за момента няма.
За здравия разум инициативата е смешна. Рейгън е човек, който няма нищо общо с Чехия. Централноевропейската държава има с кого да се гордее в историята, културата и политиката. Защо да не се нарече летището в чест на църковния реформатор Ян Хус, педагога Ян Амос Коменски, писателя Ярослав Хашек или композитора Антонин Дворжак. В краен случай дори на твърде почитания в страната Томаш Масарик, основателя на Чехословакия. Но не би - Рейгън, та Рейгън.
Гореспоменатите чехи впрочем нямат изяви на попрището на борбата срещу Съветския съюз, никой от тях не може да се използва като знаме на русофобията - дори Масарик с критичното му отношение към болшевиките. А днешното чешко ръководство май търси начин да участва в скалъпването на нов "антикомунистически" фронт. Срещу кого ще се сприятеляват - няма кой знае какви съмнения. Правоприемник на Съветския съюз е Русия и твърде пламенните борци срещу миналото безспир я обсипват с нападки за всяка дреболия.
Миналата година в Прага се състоя конференция с участието на ред общественици от Централна и Източна Европа. Прието бе обръщение към международните организации с призив да бъде създаден трибунал за престъпленията на комунистическите режими. Делегатите приканиха ръководството на ЕС да предвиди наказание за всеки, отричащ престъпленията на комунизма, каквато норма има за деянията на нацистите.
Ако това бяха само предложения на маргинали, необлечени с власт, нямаше да заслужават внимание. В случая с Чехия обаче не е така. Премиерът Петър Нечас, шефът на Външно Карел Шварценберг и вътрешният министър Радек Йон призоваха като лидери на трите партии в управляващата коалиция да бъде приет закон, определящ комунизма и фашизма като "тоталитарни явления".
Напоследък Чехия разви бурна дейност по борба с комунизма и на международната арена. Външният министър Шварценберг подписа заедно с колегите си от България, Румъния, Латвия, Литва и Унгария послание до Европейската комисия - те призоваха в Европа да се забрани отричането на престъпленията на комунизма, а действията на комунистическите ръководители да бъдат приравнени към нацизма.
"Отношението към престъпленията на тоталитаризма трябва да бъде еднакво. Честно казано, Сталин е успял да убие още повече хора. Прислужниците на на масовите убийци са били помагачи", коментира Шварценберг. Което не изненадва. Чешкият министър е потомък на знатен род, изгубил при комунизма доста имоти (непипнати от нацистките окупатори). Тъй че неговите призиви носят и белега на лично отмъщение.
Подобни думи се чуват постоянно и от най-известния може би чешки политик - бившия президент Вацлав Хавел. Трудно е да си спомним да е отказал внимание на една поне антируска или антикомунистическа проява. Навремето е пострадал от комунистическите власти в Чехословакия. Семейството му е било богато, нацистите не са го притеснявали, а после също му е била отнета собствеността. Отново виждаме мотив за лично отмъщение!
Чехия има и собствена антикомунистическа "инквизиция" - Институт за изследване на тоталитарните режими. Миналото лято там се разви направо комична история. В стремежа си да свалят маските на всички "лакеи от комунистическо време" местните политолози провалиха мнозина действащи агенти на чешките тайни служби, включително пратени в чужбина. В Прага има и музей на комунизма, където разказват, че в социалистическа Чехословакия всичко е било от зле по-зле, а виновник е най-вече СССР.
На фона на събитията в другите бивши соцстрани Чехия с нейния по-висок стандарт изглеждаше и по-вменяема в политически план. Там нямаше борба срещу комунистическите символи, а местната компартия (за разлика от Полша и балтийските държави) е представена в парламента. Днешният президент Вацлав Клаус критикуваше времената на социализма, но при все това не ги сравняваше с нацизма и категорично се обявяваше против влошаване на отношенията с Русия. Чехия обаче е парламентарна република и политиката й се определя от правителството.
Миналото лято властта бе поета от десницата и кабинетът заприлича донейде на "антикомунистически цирк". Нищо чудно, че инициативи като летище "Рейгън" и общоевропейско осъждане на комунизма се посипаха от Прага, сякаш от рог на изобилието. Всичко това може би цели да отвлече вниманието от текущата социално-икономическа ситуация. Безспорно Чехия понася кризата сравнително добре, но недоволството от кабинета е голямо. Съответно властите гледат народът да забрави за насъщните проблеми и го занимават с уреждане на исторически сметки.
Чешките антикомунисти впрочем едва ли ще успеят. Комунистическата идеология, за разлика от нацистката, не бе призната за престъпна. Комунисти или идейно близки партии заседават в парламентите на най-големите западноевропейски държави - Франция, Германия, Италия, Испания. А и в самата Чехия за тях гласуват всеки път над 10% от избирателите. Колкото до престъпленията на сталинизма или изпращането на съветски войски в Чехословакия през 1968 г., те многократно са били осъждани и от Русия, и от ЕС.
Тъй че днешният "лов на комунистически вещици" в Чехия не е нищо повече от политическа спекулация. Докато обаче в чешкото правителство присъстват хора като шефа на Външно Шварценберг, подобни изпълнения ще има постоянно. И Русия трябва да се готви за това.