Чайковски - страстно обичащ живота и музиката

175 години от рождението на великия руски композитор Пьотр Илич Чайковски се навършиха на 7 май 2015 г. Признателните любители, почитатели и ценители на музиката от цял свят си спомнят през тези дни за прекрасния човек, чието сърце беше отзивчиво разтворено за страданията, скърбите и радостите на обикновените хора, за техните мечти и борби. Музиката на Чайковски притежава способността да прониква в душите и сърцата на хората, тя вълнува със своята задушевност, искреност и човешка красота. Въпреки че животът на композитора протича в мрачната и бездушна атмосфера на царизма в Русия през втората половина на ХтХ век, Чайковски насища своите произведения с голяма жизнеутвърждаваща сила.
Чайковски е роден на 7 май 1840 г. в малкото провинциално градче Воткинск. Неговият баща бил управител на местния завод. Майката притежавала хубав глас и често пеела. Малкият Петя в захлас слушал майка си, към която бил силно привързан. Той с часове обичал да слуша музика. Чутите мелодии се опитвал да изсвири на пианото, а често и съчинявал свои мелодии.
Едва 10-годишен, Чайковски е отведен в Петербург, където постъпва в училището за юридически науки. Наред с другите занимания в училището се обръщало внимание и на музиката. За бъдещия композитор това били най-приятните и най-желани часове. Много упорит и последователен, Чайковски не след дълго привлича вниманието на всички със своите музикални способности.
След завършване на училището Чайковски постъпва на работа в Министерството на правосъдието. Но музиката остава за него най-важното занимание. В службата, която заел, бъдещият велик руски композитор нямал никакъв успех. Тя не го привличала и в нея той не виждал нищо интересно, нищо, което да го вълнува. Чайковски ненавиждал тягостната чиновническа атмосфера, в която царели бездушието и корупцията. Поради това с голяма радост и решителност, въпреки съпротивата на своите близки, се записал студент в откритата през 1862 г. първа в Русия Петербургска консерватория.
За Чайковски настъпили дни на упорит и вдъхновен труд. Негов учител по композиция бил великият руски пианист и изявен композитор Антон Рубинщайн. Под ръководството на Рубинщайн Пьотр Илич бързо стига до забележителни успехи и през 1865 г. завършва консерваторията с отличие и сребърен медал.
Веднага след завършването на музикалното си образование младият композитор е поканен да стане професор в Московската консерватория. В продължение на 11 години Чайковски е професор по хармония, теоретични дисциплини и композиция. В консерваторията той намира искрени и добри приятели. Особено дълбока, творческа и искрена била дружбата му с директора на консерваторията, големият пианист и диригент Николай Рубинщайн - брат на Антон Рубинщайн. Николай Рубинщайн е първият изпълнител на голяма част от клавирните произведения на Чайковски като пианист и на симфоничните му произведения като диригент.
През този период от живота си Чайковски създава редица забележителни произведения като операта "Евгений Онегин", балета "Лебедово езеро", 4 симфонии, симфоничните увертюри "Ромео и Жулиета" и "Франческа да Римини", 3 струнни квартета, забележителния първи Концерт за пиано и оркестър, много романси и други.
През 1878 г. възникнала полемика между Чайковски и неговия ученик Сергей Танеев по повод на "Евгений Онегин". В писмо до Танеев Чайковски пише: "...Аз написах тази опера поради това, че ми се поиска с неизразима сила да положа на музика всичко, което в "Онегин" моли за музика. Работих с неописуемо увлечение и наслада..."
И по-нататък продължава: "...Аз търся интимна, но силна драма, основа на конфликтите на положенията, изпитани от мен или видени, които могат да ме засегнат и трогнат на живо..."
През 1877 г. Чайковски напуска консерваторията и се отдава само на творческа работа. Известно време живее в чужбина. Но след това се завръща в Русия. Появяват се редица негови нови музикални произведения. След "Евгений Онегин" Чайковски композира операта "Мазепа" по едноименната поема на А.С. Пушкин. Следват оперите "Орлеанската дева", "Чародейка", новата редакция на операта "Черевички" по Гогол, балета "Спящата красавица", Пета симфония, 4-те оркестрови сюити, увертюрите "Буря", "Хамлет", "1812 г.", Концертът за цигулка и оркестър, много романси и пиеси за пиано, включително "Годишните времена", и др.
Това е времето, когато Чайковски спечелва световна известност. Неговите произведения се изпълняват в почти всички страни. Музиката му става любима на милиони хора по света. В нея те намират утеха, подкрепа в трудни моменти, радост от красотата на живота и природата, вяра в по-щастливото бъдеще на човечеството. Музиката на Чайковски пленява със своята мелодичност, задушевност, поетична топлота и сърдечност. Музикално-тематичното развитие е обогатено със симфоничност на изграждането, симфонизмът е преплетен с драматизъм, емоционална наситеност и лирична одухотвореност.
От 1887 г. Чайковски започва да концертира като изпълнител и като диригент на своите произведения. Осъществява няколко успешни задгранични турнета, през което време посещава Германия, Англия, Чехословакия, Америка и други страни. Навсякъде е приет възторжено. Университетът в Кеймбридж го удостоява с почетното звание "Доктор хонорис кауза по музика".
Последните години от живота си Чайковски изживява в своята родина. През този период той създава някои от най-хубавите си произведения - оперите "Дама пика" и "Йоланта", Шестата "Патетична симфония", балета "Лешникотрошачката", романси и др.
През 1890 г. се появява първата мисъл за нова опера. В едно писмо Чайковски споменава: "...Всеволожски започна да ме моли да се заема с написването на опера по сюжета на "Дама пика". Либретото беше вече... направено не от някой друг, а от моя брат Модест... Аз го прочетох, то ми се понрави и ето в един прекрасен ден реших да захвърля всичко, ...за да мога без препятствия и пречки да работя..." Тази спонтанност на творческия порив, характерна за Чайковски, се излива в едно съвършено произведение. Операта "Дама пика" е композирана за 44 дни!
Последното произведение на Чайковски, или както още го наричат неговата "лебедова песен", е Шестата симфония, наречена от автора "Патетична". Тя е изпълнена за първи път на 16 октомври 1893 г. на симфоничен концерт под диригентството на автора. В публиката присъствал и Николай Римски-Корсаков. Ето какво споделя той за премиерата на Симфонията: "...В антракта след изпълнението на Симфонията, аз го попитах (автора) няма ли някаква програма към това произведение? Той ми отговори, че има, разбира се, той не желае да я обявява."
Няколко дни по-късно, след премиерното изпълнение на "Патетичната симфония", Чайковски се разболява внезапно и след кратко боледуване умира на 25 октомври 1893 г.
В спомените си Римски-Корсаков продължава: "...Наскоро след погребението Шестата симфония бе отново изпълнена... Публиката този път се отнесе възторжено и от тази минута славата на Симфонията растеше и растеше, и прелетя Русия и Европа..."
Богатото и многообразно творчество на Чайковски го изявява като национален руски композитор. Това му е дало възможност да въплъти в своите произведения някои от характерните черти на руската художествена култура, които се проявяват в нейния хуманизъм и богато емоционално съдържание. Страстно обичащ живота и музиката, Чайковски със своето творчество бележи върхове в световната музикална съкровищница.


Композиторът със съпругата си

Чайковски в медалиерното изкуство