Частното образование - без държавни пари

Проф. Христина Вучева

Може ли, трябва ли и продуктивно ли е да се дават публични средства на частни търговски дружества, продаващи услугата "образование". Може, разбира се, но не трябва, не е обосновано и е контрапродуктивно.
Публичните средства - данъците, са за публичните услуги. В тях се включват установени с общо съгласие, намерило израз в основния закон на страната, значими дейности, наричани публични блага. Те са извън сферата на оборота, който е подвластен на пазарните принципи и конкуренцията. Някои от тях могат да се осъществяват и на пазарен принцип, но това не отменя ангажираността на държавата да бъде основен техен организатор и изпълнител. Такъв е характерът на образованието и в повечето цивилизовани и демократични страни то се предлага в държавни и в общински училища и университети, независимо от това, че никой не пречи и на частната инициатива да навлиза в тези сфери - но парите са на отделните хора, избрали сами този начин.
Може да се спори кои от осъществяваните от държавата дейности трябва да останат публични и кои частни. През последните повече от 30 години господстващо значение имаше концепцията за все по-голямо участие на частните предприятия и при много от считаните за приоритет на държавата услуги, с цел да се намалят данъците, които се плащат. Няма обаче концепция, която да защитава едновременно ниски данъци и в същото време да предлага поддържане с бюджетни пари и на частните предприятия, осъществяващи някаква услуга. Всички знаят, че когато се налага да се даде дори и временно някаква сума от бюджета на търговско дружество, независимо дори от това с какъв капитал то работи, се иска специално разрешение от Европейската комисия за т.нар. държавна помощ. Сега ще се дават всяка година на частни търговски субекти около 200 млн. лв. без разрешението за държавна помощ.
Мотивът, който се сочи, за някаква аналогия с взаимоотношенията между Националната здравна каса и частните болници, е напълно лишен от смисъл. Сравнението е нелепо и неподходящо. Има съществена разлика между принципите, същността и смисъла на данъците, и вноските за здравно осигуряване. Когато тези, които сега предлагат финансиране на частни образователни предприятия с публични средства - данъци, предложат отделна вноска, която осигурява образованието, могат да законодателстват и за участие на частните предприятия в договарянето на услугата, която ще продават на тази, да я наречем, образователна каса.
Обръщам се към господин Борисов в битността му не на министър-председател, а на партиен водач. От първия му мандат си спомням поне два случая, когато той буквално се втурна в сградата на НС и спря неудачни решения на своята парламентарна група. Надявам се и сега да направи същото, с което за пореден път ще докаже своята принципност и честност.
Ако все пак някой спазва изискванията при всеки нов закон да се представя сметка за неговото финансово въздействие, освен споменатите вече 200 млн. лв. допълнителни бюджетните разходи, трябва да посочи, че предлаганото изменение изисква и още много пари за контрол как тези пари ще се харчат. В тази сметка не слагаме огромния отрицателен ефект на това, че се появява нова сфера за корупция. Не пресмятаме и ерозирането на общественото доверие спрямо законодателите.
Заслужава да се отбележи, че заплатите и условията в частните детски градини и в частните гимназии са несравними с тези в общинските и държавни училища. Вместо да се помисли за намаляване на тази разлика, с ежегоден бюджетен разход от 200 млн. лв. тя се увеличава. Не е трудно да си представим какво ще си помислят и как ще се почувстват учителите от общинските и държавни училища, на които непрекъснато се обяснява, че нямаме средства, за да се увеличат минимално дори техните заплати.
Ако въпреки очевидната нелепост на предложението то бъде прието, вносителите на този закон трябва да предложат и изменение на приетия за 2015 г. Закон за държавния бюджет. Дефицитът трябва да се увеличи с 200 млн. лв. и съответно бюджетните разходи.
Всичко това заслужава обществена реакция и протест от страна на обикновените хора, равностойно на протеста и възмущението от 14 юли 2013 г.

БГНЕС