Как властта си купува тишина и спокойствие? Като издържа финансово всички т.нар. частни медии. Ситуацията с този вид държавна "хранилка" на вестници и телевизии е брутална, а културният министър Велислав Минеков я нарече нетърпима.
В интервю за БНР той дава много примери за това как пари от различни министерства са "текли" към различни медии и то години наред. Според Минеков Законът за радиото и телевизията трябва незабавно да се промени, защото "е не само остарял, но и вреден".
Не можем да говорим за частни медии в България. Всичките се издържат с пари от държавата, със средства от министерствата, от общините, от познати фондации, от напълно непознати фондации, от села, паланки, градове, музеи, хотели, ресторанти. Но когато държавата е вътре, е смущаващо, коментира Минеков.
Той цитира данни, които са публични и са от регистъра към Министерството на културата за собствеността на медиите и тяхното финансиране.
„Агенция „Пътна инфраструктура“ - 5 000 лева, МТСП – 14 700 лева, Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ - 10 хиляди лева, Министерство на туризма – 10 хиляди лева, изведнъж от банката, която се прочу в последно време: Българската банка за развитие – има едни случайно попаднали 70 хиляди лева", изброява той парите за материали и реклами, раздавани към едно-единствено ради - К2.
Виждам телевизии, които се хранят от всички министерства, получавайки средно по половин милион от всяко едно министерство. Другото е партийната хранилка. Няма партия, която е била досега вътре в парламента, която да не участва навсякъде с огромна сума, каза още служебният министър на културата.
Истинското начало на заглушаване на медийната среда според него датира от времето на управлението на Симеон Сакскобургготски. И раздаването на държавни подкупи в огромни размери.
Тези услуги за мен са подкуп. Тук става нещо много нечестно. Тук министри си купуват тишина и удобство. Купуват си величие, обобщи Велислав Минеков.
Той разказа също, че е получил „две леки заплахи“ какво ще стане, ако се разрови и е бил предупреден да не говори за някои случаи, в които по думите му става дума за „плячкосване, грабеж и корупция“.