Чарлз Дарвин: Баща ми ме упрекна, че мисля само за лов

През 1822 г. по време на езда в околностите на Уелс в мен се пробуди за първи път способността да се наслаждавам на природните картини. Тази способност се запази по-дълго от способността да изпитвам някаква друга естетическа наслада.
Малко преди да завърша училище, станах страстен любител на лова с пушка. Струва ми се, че едва ли някой е проявил толкова старание и за най-святото дело, колкото аз за лова на птици. Спомням си как убих първия бекас. Възбудата ми беше толкова голяма и ръцете ми така силно трепереха, че едва презаредих пушката.
Веднъж баща ми ме упрекна: "Ти мислиш само за лов, кучета и бекаси! Ще засрамиш и себе си, и цялото наше семейство!"
Когато бях в Кеймбридж, аз се упражнявах да стрелям точно, като бързо вдигах пушката към рамото си пред огледалото, за да видя правилно ли съм се прицелил...
През есента всичкото ми време отиваше за лов. В онези години бих се сметнал за луд, ако пропуснех откриването на лова за яребици заради геологията или някаква друга наука...
През 1937 г. старата ми ловна страст се беше запазила с цялата си сила и ходех на лов за различни птици и бозайници, необходими за сбирката ми. Полека-лека започнах все по-често и по-често да предавам пушката на слугата ми и накрая съвсем я оставих, понеже ловът пречеше на работата ми.

(Из спомените на Чарлз Дарвин)