"Чамбао" донесе слънце и усмивки

Световноизвестната испанска фламенко чил-аут група "Чамбао" е у нас за пореден път - снощи Мария и момчетата изнесоха концерт в София в препълнената зала 1 на НДК, днес гостуват в Пловдив, а на 10 ноември ще се представят пред варненската публика. 10 години, 5 албума, купища награди и признание, дует и турне с Рики Мартин, няколко специални проекта, книга, възпяла живота през болката и битката с диагнозата рак, една победа в името на живота и много, много слънце, пясък, море и усмивки - това е пътят на Мария дел Мар Родригес и "Чамбао" до днешния ден. Специално за турнето им в България пристигна цигуларят Васко Василев, който е гост-музикант в концертите им. Ламари и Васко дадоха интервюта за читателите на ДУМА.

Васко Василев:
Щастие е да работиш с човек, когото обичаш

- За първи път правите дует с Ламари, сигурно е много вълнуващо да бъдеш на една сцена с колега, когото уважаваш и цениш.
- Да, още по-вълнуващо е, защото не само го уважаваш и цениш, а си му фен - постоянно си пускам нейните дискове в колата, слушам ги в най-различни точки на света. Тя не е просто колега, с когото бих искал да работя. За мен това е щастие, защото е музика, която обичам, човек, когото обичам, без да съм го съзнавал. И сега, когато се запознахме, е още по-хубаво.
- Какво подготвихте заедно за българската публика?
- Свирил съм с повечето музиканти от групата, така че познавам техния стил, знам какво харесват. Мария ми прати песента, която искаше да направим заедно - много е благодатна за цигулка. Казва се "Lo mejor para ti" ("Най-доброто за теб"). А в София за първи път репетирахме заедно.
- Винаги отбелязвате факта, че сте се изявили на голямата сцена благодарение на асамблеята "Знаме на мира". Какво е значението на подобни инициативи и фондации за откриването и даването шанс на талантливи деца в изкуството?
- Огромно! И даже още по-голямо е днес, отколкото в миналото. Защото тогава държавата много помагаше на младите хора, сега останаха само фондациите. За мен това беше шансът да ме забележат, да ме забележи Людмила Живкова, както и телевизиите, медиите, доверието да ме пратят в най-доброто училище в света - Централната музикална школа в Москва. Фондация "1300 години България" ми даде цигулка, т.е. това обезпечаваше абсолютно всички аспекти, не само училище, инструмент, преподаватели, майсторски класове, да пътуваш в Англия или някъде другаде, да срещнеш известни професори. Без това е невъзможно, особено когато нямаш богати родители, така че е много, много важно.
- На 7 годинки сте свирили с Българския камерен оркестър под диригентството на Дина Шнайдерман. Тя беше тук миналата седмица по повод конкурса "Емил Камиларов"...
- Много добре знам за конкурса, тя ме покани да бъда в журито. Но провеждането му винаги съвпада по време с откриването на сезона в Ковънт гардън и ми е невъзможно да бъда тук.
- Проф. Шнайдерман продължава да работи в подкрепа на младите таланти, да ги стимулира, да им дава самочувствие в изпълнителското изкуство. Хора като нея заслужават дълбокото ни уважение.
- Абсолютно! Ние с Дина сме от една школа - съветската, ние сме това, което тя ни направи. Тя те прави музикант, не само да се учиш, да станеш супер цигулар, но да си човек. Аз, например, не взимам пари за частни уроци, защото никога не съм плащал за частни уроци и това е моят начин да връщам онова, което съм получил. Още повече че преподаването не ми е основната професия. Но хора като Дина, които имат опита от две различни епохи, и както казахме - от най-добрата школа в света, са много ценни. Тя помага и да се запази името на един от най-великите български цигулари - Емил Камиларов.
- Преподавате в Лондон и Валенсия, правите майсторски класове...
- Професор съм в Тринити колидж в Лондон и съм гост-професор в Кастийон, до Валенсия, правя и майсторски класове. За съжаление моята заетост не ми позволява да съм постоянно там, а според мен един професор трябва да бъде до учениците си всяка седмица. Имам асистент, но преподавателската работа е голяма отговорност, особено за малки деца, затова предпочитам за момента майсторските класове с по-възрастни музиканти - 19-25-годишни.
- Какво се стремите да им предадете, освен техниката?
- За да си добър артист, най-важното е да си суперчовек. Моята учителка, когато напуснах на 16 години, ми каза: След като стана истински цигулар, отсега нататък най-важното е да си истински човек. Така че, когато са приключили с изучаването на техниката, трябва да се стремят да станат артисти. В класическата музика за съжаление прекалено много хора правят това, което е най-лесно - свирят само популярни творби. Не се опитват да направят нещо смело, както едно време Паганини, Моцарт, Бетовен... те са били новатори. Това се опитвам да внуша на моите ученици, но в същото време, за да си новатор, трябва да имаш много добре подготвена техника и школа. Което в голяма степен липсва, особено на Запада.
- Напоследък често си идвате и свирите тук, гледахме филм за вас, четохме книгата ви - може да се каже, че ви поопознахме. Правите впечатление на свободолюбив и непризнаващ рамки и граници човек. Как се съвместява това с известната консервативност и традиционализъм на Ковънт гардън?
- Ковънт гардън е консервативна институция, но е опера, а в операта има и театър, и певци, и фолклор, абсолютно всичко. Това ми позволява да работя с най-добрите сценографи на света, с най-добрите режисьори, имаме балет, много е разнообразна дейността ни. Не бих работил само в симфоничен оркестър. Но аз винаги съм бил такъв - преди три дни завърших тетралогията на Вагнер, сега свиря фламенко, след 5 дни заминавам за Япония - свиря класическа музика, после в кафе с джаз музиканти. За да си добър музикант, преди всичко трябва да можеш да свириш много стилове, което е нормално за класически музикант.
- Цигулката ви "Амати" сигурно е застрахована за милиони?
- Застраховката за такива цигулки не е толкова скъпа, колкото за часовници или за бижутерия, например, защото те са твърде малко бройки в света и като картините не може да се продадат.
- Как държите спокойно толкова скъпоценно същество?
- Цигулката е част от мен, сред най-съкровените ми неща, с нея ми минават повече часове, отколкото с когото и да е - с приятелка, с родители, приятели. Тя е най-близо до сърцето ми (показва мястото, където цигулката се опира на гърдите под брадичката - б.а.).
- Разрешавате ли да я докосва друг?
- Не!
- От предпазливост или от ревност?
- Това е нещо, което е много лично, тя е моят глас.
- Колко години е с вас?
- Притежавам я вече 20 години.
- Знаете ли преди това, в своята история от над 305 години, на какви хора е принадлежала?
- Не, точно за моята цигулка нямам информация. Сигурно е стояла някъде затворена в частна колекция. Това е една от най-хубавите цигулки на света, правена е от учителя на Страдивари.
- Имате голямо семейство...
- Огромно!
- Сестрите ви много се гордеят с вас.
- И аз се гордея с тях!
- Когато ви наричат "бате", сякаш преливат от радост. Чувствате ли се авторитет за тях, или по-скоро сте готов да правите заедно щуротии?
- Надявам се да искат и да мога да правя щуротии с тях, но разликата с двете ми сестри е по-голяма, отколкото от мен до баща ми и майка ми... Бях поканил едната ми сестра в Ибиса това лято, дойде с приятеля си, искаха да спят на плажа по цяла нощ. Една нощ издържах с тях при комарите, но толкова!
- Винаги разказвате открито и искрено за своите неща - какво ново в личния ви живот?
- Имам приятелка, която е от Япония и не е музикантка. Това е.


Ламари:
Пълните зали са най-голямата награда за музиканта

Снимки Мариета Томова

- Мария, защо избрахте точно тази песен за вашия първи съвместен дует с Васко?
- Имахме малко време да се подготвим с песен и да я пригодим така, че да използваме цигулката на Васко. Избрахме една, в която има много дълго соло, за да може той да се развихри в този интервал от време и да направи всичко, което желае със своята цикулка.
- Представяте у нас песни от новия си албум, пети поред, който ознаменува 10-годишнината от създаването на групата. По-различен ли е от другите поради това?
- Мисля, че този албум е различен, защото човек минава през различен опит, преживява различни неща и това се отразява както в музиката, така и в текста. В добавка е фактът, че празнуваме 10-годишнина.
- Вече няколко пъти сте пели в България, казвате, че тук хората носят слънце в сърцето си. По какво си приличаме с испанците?
- Испанците и българите много си приличаме като хора, много лесно общуваме, бързо скъсяваме дистанцията. Но всъщност, ако успяваш да се свързваш лесно с другите хора, няма значение от коя държава идваш.
- След няколко дни предстои да научим кои са лауреатите на "Латино Грами" - новият ви албум също е номиниран. Кои награди цените най-много?
- Най-голямата награда за музиканта е залите да бъдат изпълнени с хора.
- Бяхте това лято тук на фестивала "Елевейшън" - каква е разликата между един фестивал, концерта в зала и интимната клубна сцена?
- Освен в броя на зрителите, разликата е, че много по-лесно се получава контактът с публиката, когато има по-малко хора. А много по-лесно е да достигнеш до публиката, да я докоснеш, когато се свири на открито, отколкото в затворено пространство, защото нагласата на зрителите е по-различна. В затворените пространства те се стремят да се настанят удобно, да седнат, докато в концертите на открито са по-свободни.
- Живей ден за ден по най-добрия възможен начин - казвате.
- Опитвам се да живея според тази философия.
- По-силен и по-сладък ли е вкусът на живота след спечелената битка с коварната болест на съвремието - рака?
- Когато в живота ти се случи голямо и важно изпитание, препятствие, си даваш сметка, че няма смисъл да мислиш за догодина например. Защото не знаеш какво ще ти се случи утре, дори днес.
- Вие сте от Малага - за по-възрастните е известен като родния град на Пабло Пикасо, а за по-младите - на Антонио Бандерас. Ако искате да ни поканите в Малага, как би звучала поканата?
- Бих ви поканила в Малага, защото смятам, че пътуването, пътешествието е най-добрият начин, по който човек може да забогатее. Тъй като се обогатяват неговото познание, разум и тяло едновременно. Към тази покана бих добавила - да посетите селищата във вътрешността на Испания, защото те са прекрасни. И да се наслаждавате на храната - задължително трябва да опитате пържена риба и една супа, която е местен специалитет.