Чакаме Франция 2016

С две загуби в решителни последни световни квалификации футболните национали убиха и минималните си шансове за участие в баражите за Бразилия 2014. А бяха започнали доста обнадеждаващо и до гостуването на Италия не познаваха горчивината на поражението. Което е достойно за гордост. Новият селекционер Любослав Пенев "отлепи ютията от дъното", както образно формулира състоянието на националния тим, завършил последен в квалификациите за Евро 2012. Любо вдигна самочувствието на избраниците си и те му се отплатиха с добри резултати. Но не успяха да победят в нито един мач първите три отбора в групата. За мача с Чехия се вдигна и публиката - "Васил Левски" беше почти запълнен, което не се е случвало от години.
Националите обаче не успяха да се надскочат в най-решителния мач и допуснаха да бъдат надиграни от далеч по-именития си съперник, който също нямаше шансове за баражи. С горчилка трябва да признаем, че толкова им е класата и силата. За родния запалянко остана неудовлетворението, че бяхме близо поне до баражите. За първи път от 10 години.
Но как да се класираме, щом половината от титулярите не играят изобщо или влизат епизодично като резерви в средни чужди отбори? Другата половина са титуляри, но в родните "грандове", на които нашите съдии свирят в угода. А чуждите рефери без страх им показваха червени картони за грубости, които у нас арбитрите подминават. С 10 или 9 играчи е трудно да надиграем противници, които и ни превъзхождат.
Родните фенове ще трябва да отложат мечтите си за Евро 2016 във Франция. Там математически шансовете ни са по-големи, след като за първи път на финалите ще има 24 отбора. Преди това обаче да видим отговорите на два важни въпроса: Ще остане ли Любо Пенев треньор? Какви съперници ще определи жребият, след като отново ще бъдем в четвъртата урна на средняците?