Чакала мечтае за свободата

Той е зад решетките от двадесет години, името му вече се чува рядко, много от младежите едва ли знаят нещо за него. Той обаче продължава да е символ на международния тероризъм. И миналата седмица той ни припомни, че все още съществува.
На 13 май международният терорист Карлос Чакала обжалва миналата седмица доживотната си присъда пред апелативен съд във Франция. Венецуелецът, чието истинско име е Илич Рамирес Санчес, също така поиска съдът в Париж да му назначи нов адвокат. На първото заседание на специалния апелативен трибунал Карлос Чакала поиска служебен защитник. Той обясни, че прави това в знак на протест срещу отказа на властите във Венецуела да поемат неговите разноски по делото. Истината обаче е, че Каракас просто спря да плаща за адвокатите на Чакала.
"Той смята, че неговата родина Венецуела трябва да плати за защитата му. След смъртта на Уго Чавес в страната възникнаха определени трудности, които допълнително усложниха ситуацията. Засега изглежда правителството няма пари, за да плати защитата на Карлос", обясни адвокатът му.
63-годишният терорист е във френски затвор от близо 20 години, след като бе заловен от френски агенти в Судан през 1994 г. Той излежава две доживотни присъди за убийството през 1975 г. в Париж на трима души, сред които двама полицаи, както и за четири бомбени атентата във Париж и Марсилия в началото на 80-те, при които загинаха 11 души, а близо 200 бяха ранени. Санчес отрича, че е участвал в атентатите.
Покойният президент на Венецуела Уго Чавес беше горещ привърженик на Чакала, който определяше себе си като "професионален революционер". Чавес публично наричаше Карлос свой приятел и "професионален революционер". Новият венецуелски лидер Николас Мадуро обаче изглежда не е такъв горещ привърженик на Санчес. Или най-малкото - има доста по-тежки проблеми за решаване, отколкото бъдещето на терориста.
Животът на Чакала го показва преди всичко именно като терорист. Днес престъпникът все още се надява, че наказанието ще бъде преразгледано. Експертите обаче са категорични, международният терорист няма никакви шансове да получи свобода.
Санчес е роден през 1949 г. във Венецуела в семейство на юрист с марксистки убеждения и неговата съпруга яростна католичка. Рамирес е фамилията на бащата, а Санчес - на майката. А името на Рамирес Санчес съвсем не е случайно - той е кръстен в чест на Владимир Илич Ленин. За настроенията в семейството може да се съди и по това, че двамата по-малки синове са кръстени Ленин и Владимир. Ето защо няма нищо чудно в това, че още на 10-годишна възраст Илич се присъединява към младежката организация на венецуелската компартия.
Псевдонимът Карлос той получава от палестинските си събратя по революционна борба, които го нарекли така заради латиноамериканския му произход. А прякорът Чакала вече получава от западните медии след появяването на информацията, че по време на обиск сред вещите му е намерен романът на английския писател Форсайт "Денят на Чакала".
Журналистите намерили прилика между Илич и главния герой на романа - наемен убиец, криещ се под прякора "Чакал". Според сюжета на книгата, френска нелегална Тайна въоръжена организация (OAS) наема професионален килър англичанин, за да убие президента на страната Шарл дьо Гол.
Санчес наистина е имал някакво отношение към Великобритания, както и Чакала. Още в младежките си години той заминава с майка си за Лондон, където става студент в Лондонската школа по икономика. Дълго време след това негово "прикритие" е преподаването на английски език. След това Санчес отива в Московския университет за дружба между народите "Патрис Лумумба". Две години по-късно обаче, през 1970-а, той е изключен от там. Според някои данни заради лош успех, самият Санчес обаче винаги е твърдял, че причината е нежеланието му отново да се присъедини към Венецуелската организация на младите комунисти. В същото време обаче, пак според негови разкази, преди отпътуването му от Москва той бил вербуван от КГБ.
След като напуска СССР, през 1970 г. Чакала се присъединява към Народния фронт за освобождение на Палестина - радикална организация, чиято цел е създаването на независима палестинска държава. Това обаче е една от най-опасните групировки, признати на Запад за терористични. Санчес преминава обучение в лагера на организацията в Йордания.
Кариерата му като професионален убиец започва не съвсем успешно. Смята се, че първият му опит за атентат е през 1973 г. срещу бизнесмена от еврейски произход и вицепрезидент на Британската ционистка федерация Йозеф Зиеф. Санчес се промъкнал в лондонската къща на Зиеф и стрелял срещу него, докато той бил във ваната. След това Чакала избягал, но бизнесменът оцелял.
Смята се, че Санчес е участвал в серия терористични актове през 1975-а в различни френски градове и в Лондон. Точни данни за това обаче няма. Освен това той се бил опитал да отвлече два израелски самолета от летище недалеч от Париж.
Най-големият атентат, който успял да извърши Чакала, е вземането на заложници в щаб-квартирата на ОПЕК във Виена през декември 1975-а. Санчес възнамерявал да вземе за заложници делегация от министри от различни страни членки на ОПЕК, да поиска самолет и, местейки се от място на място, да ги освобождава един по един в родните им страни. В замяна на живота на министрите терористите искали правителствата на тези страни да пускат от затвора техни другари "по революционната борба". Замисълът е осъществен частично. Група терористи от шест души превземат сградата, където била срещата на ОПЕК. Заложници стават над 60 министри. Австрийските власти предоставят самолет, а в замяна терористите пускат част от заложниците. След това те заминават за Алжир, където освобождават почти всички, след това в Триполи и пак в Алжир. По време на този атентат загиват трима души. Интересно е, че самите терористи не са арестувани, а на някои от тях в Алжир дори им е предоставено убежище.
През 2011 г. Илич Рамирес Санчес е признат за виновен в осъществяването на четири атентата във Франция:
- Март 1982 г. взривяването на влака Париж-Тулуза. Загиват 5 души, ранени са 28.
- Април 1982 г., заложен експлозив в кола, паркирана недалеч от офиса на либийски вестник в Париж, убива един човек, 60 са ранени.
- 31 декември 1983 г., бомба във влака Марсилия-Париж убива трима души, 13 са ранени.
- И пак на 31 декември 1983 г. експлозия на гарата в Марсилия убива двама души.
За самия Санчес акциите се оказват не толкова успешни. Той е изключен от палестинското движение, защото не убива двама заложници, както е настоявало ръководството на фронта. След това в медиите се появяват слухове, че за запазването на живота на двамата чиновници правителството на една арабска страна платило на Карлос Чакала доста пари.
Останал сам Санчес се опитва да създаде собствена "революционна" организация. В края на 70-те години той започва сътрудничество с тайните служби на ГДР - Щази. В Източен Берлин той получава свой офис и 75 сътрудници. Именно оттам, се смята, че той планирал редица атентати в Европа. След извършването на терористичните актове във Франция обаче натискът срещу страните, помагащи на Чакала, се засилва и те му обръщат гръб. Две години той живее в Унгария, после се опитва да остане в Ирак, Либия и Куба. От 1985-а живее в Срия, а когато го гонят и оттам, се крие в Йордания и след това в Судан.
Именно в Судан през 1994-а Чакала е задържани екстрадиран във Франция. На 23 декември 1997 г., след три часа и четиридесет и осем минутен дебат, заседателите се върнали с решението си - виновен по всички обвинения - и присъдата - доживотен затвор. За ирония, смъртното наказание, което Карлос би могъл да получи, било отменено години по-рано от президент Франсоа Митеран, същият човек, който бил заповядал на агентите си да издирят Чакала и да го убият.
През 2011-а обвинението успява да докаже, че той е участвал в четири атентата, извършени на френска територия през 1982-1983 г. и терористът получава втората си доживотна присъда.
Карлос е изпратен в крилото с максимална сигурност на затвор Ле Санте. Там той прекарва времето си в четене, писане и гледане на телевизия, имайки право на много малко посещения. В затвора той сключва брак със своята адвокатка Изабел Кутан-Пейре, която споделя неговите марксистки възгледи. Появяват се някои истории, според които той се е ползвал със "специални привилегии" в затвора, като например снабдяването му с кубински пури, но както и с другите неща, касаещи живота му, и в този случай митът надделява над истината.
Едно нещо е сигурно, човекът, който започва живота си като Илич Рамирес Санчес и впоследствие приема псевдонима Карлос Чакала, се подвизава в затвора под съвсем не толкова звучно заглавие. В Ле Санте той е познат просто като "Затворник 872686/X", титла, която вероятно ще остане с него до края на живота му.
За 20-те години, прекарани в затвора, Чакала успя да разкаже на света (чрез автобиографични книги и безброй интервюта) за какво се е борил. Неговата идеология изглежда като несъвсем разбираема смес от марксизъм, ленинизъм, проповядване на терористична борба и ислям.
Комунистическите убеждения, според Санчес, изобщо не пречат на религиозната вяра. А своето преминаване към исляма Чакала обяснява така: "Аз бях и си оставам революционен боец, а революцията днес говори на езика на Корана".