Акцент
Проф. Стефан Данаилов:
Бюджетът разсейва всичките ми надежди за културата
Изказване в НС при обсъждането на първо четене на парите за 2016
/ брой: 271
Протест
Работещите в музеите и галериите, читалищата и библиотеките, Националната филмотека, музикално-сценичните изкуства и театрите в цялата страна днес излизат на протест. Поводът е проектобюджет 2016, в който работещите в областта на културата "са забравени". За 7,9 млн. лв. към бюджета на МК и 4,8 млн. лв. към общините за опазване на културното наследство настояват работещите в музеите. Правителството и МК са обрекли културните институти на агония, заявяват протестиращите. Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" и библиотеките в страната обявиха протестен ден и на 10 декември.
Признавам, че представеният ни проект за Държавния бюджет за 2016 г. разсея у мен и най-плахите надежди, че ще има промяна и реформаторско отношение към културата.
С чл. 17, ал. 1 от проекта за политика във функция "Почивно дело, култура, религиозна дейност", макар и с номинален ръст в консолидираната фискална програма, финансирането не се разпределя по начин, позволяващ развитие на обществените системи, и не отговаря на очакванията на обществото. Проектът за бюджетни разходи в чл. 17 дори показва, че те намаляват в сравнение с предходната година с близо 6 млн. лв. (от 586,4 милиона на 580,4). По същество няма увеличение на разходите, няма и опити да се предвиди увеличение на заплатите на работещите в посочените системи. Вярно е, че националната икономика не гарантира достатъчно приходи от производства. Статистически вярно е обаче, че приходите от културни и творческите индустрии са повече от 4% в БВП годишно, а за тях (въпреки разликата в абсолютни стойности от 13 млн. лв.) бюджетът за 2016 г. не надвишава 0,6% от държавния бюджет за област "Култура". Което не отчита обективните промени в икономиката, те също ще се отразят негативно върху издръжката на дейност "Култура" (цените на тока, водата, консумативите). Правителството не само не поставя сектор "Култура" сред приоритетните си политики, но в посочените цели няма нито една дума, различна от текста в анализираната средносрочна бюджетна прогноза за 2015 г.
Обещаните реформи на основание анализите на една пълноценна Стратегия за развитие на българската култура и творческите индустрии така и не се състояха и през 2015 г.
Средствата, които според приетото предложение в & 32 от преходните и заключителни разпоредби за изменение в Закона за хазарта трябваше да се влеят в Националния фонд "Култура", не бяха включени в Бюджет`2016. Размерът им трябваше да е 10% от внесената през предходната година държавна такса по чл.30 (3). Въпреки че приходите от хазарт в държавния бюджет за 2015 г. са нараснали с 55%, не е извървян пътят до формализиране на фактическото отразяване в приходно-разходната част на сумата, която трябва да подпомага функционирането на Национален фонд "Култура". Това е видно и от средствата, записани в бюджета на МК за НФ "Култура", които са нараснали за 2016 г. само с 50 хил. лв. - т.е. от 350 хил. лв. за 2015 г. на 400 хил. лв. за 2016 г.
За финансиране на работата на сценичните културни институти са предвидени 70 млн. лв., което е с 10 милиона повече от субсидията за 2015 г., и силно се надяваме, че това е съобразено с анализ, направен след приемането на Постановление 192 на МС от 23.07.2015 г. Обръщам внимание обаче, че тези 10 милиона бяха дадени с министерско постановление през 2015 г. и всъщност през 2016 г. няма повишаване на рамката за разходи в тази дейност.
За финансиране на дейността на Националния филмов център се предвиждат общо 14,5 млн. лв., от които 13,5 млн. - за филмопроизводство през бюджетната 2016 г. Като се има предвид, че повече от 5 години се пренебрегва действието на чл. 17 от Закона за филмовата индустрия, а несъобразяването със записаната в него формула за финансиране на филмопроизводството води до изоставане с близо 5,5 млн. лв.
Предоставят се трансфери от централния бюджет за БНТ за 2016 г. в размер на 65,15 млн. лв. и това е без промени спрямо субсидията за 2015 г. Предоставят се трансфери за бюджета на БНР за 2016 г. в размер на 42,1 млн. лв. и това също е без промени спрямо субсидията за 2015 г. Трансферите за БТА за 2016 г. са в размер на 4,4 млн. лв. - без промени спрямо субсидията за 2015 г. Предоставят се трансфери за бюджета на СЕМ за 2016 г. в размер на 1,2 млн. лв., което е дори по-малко от бюджетната субсидия през 2015 г. Предвидените трансфери общо ще са по-малко с 5 млн. лв. въпреки разрешението второстепенните разпоредители по бюджет да реализират по-големи приходи. Това означава, че колкото повече приходи носят, толкова по-малък ще е делът им от субсидията.
Изводът от посочените цифри е, че трудно можем да критикуваме работата на екипите, които създават програмните продукти на тези институти, които в сравнение с 2008 г. имат драстично намалени бюджети. (За сравнение: БНТ през 2008 г. - 75 милиона, БНР през 2008 - 60 милиона и т.н.) Това не подпомага създаването на нови и разпространението на висококачествени национални и регионални радио и телевизионни програми, съгласно издадените им програмни лицензии по Закона за радиото и телевизията.
На основание на този непълен анализ на тревожните моменти в проекта за бюджет парламентарната група на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ не може да подкрепи проекта и затова ще се въздържим на първо четене.