Бюджетът

В България се живее зле. Казано открито - много зле. Само в последната година и половина основното ядене на безработните и бедните пенсионери - баничките, са увеличили цената си два пъти. Властта, скрита зад удобния тезис за криза, "коли, беси, бие, псува и глоби народ поробен" (Хр.Ботев).
Поредна парламентарна баталия предстои за бюджета през 2011 г. Неговата съдба ще се реши от депутатите, народът няма да бъде питан. Основният довод е, че бюджетът може да бъде проумян само от незначителен брой професионални икономисти. Това е така, но доводът автоматично изключва 90% от депутатите, които и хабер си нямат от "висша" икономика. Пълното разбиране на бюджета изисква познаването на голям обем данни, които са достъпни само на Министерството на финансите. Това позволява на министъра на финансите да спекулира с информация, което се и прави, без мнозинството депутати дори да се усетят. Излиза, че обсъждането на бюджета се превръща в поредната лъжлива показност на гласност и откритост, или че пак ще залъгват народа с "макроикономическа стабилност", "балансиран бюджет" и ще продължават да го ограбват.
Може ли с нещо да се промени тази игра?
Може, и отговорността за това можене лежи преди всичко върху опозицията. Тя трябва да се напъне и да преведе въпросите на националната бюджетна политика в понятия, разбираеми за всеки гражданин. Трябва, поне в общи черти, дебитът и кредитът да се преведат в часове работно време за седмица. Тогава хората веднага ще разберат какво значи всеки да работи два или десет часа седмично, за да издържа парламента, правителството и президентството и какво определен брой часове: за образование, здравеопазване, наука, отбрана, полиция и т.н. Хората ще разберат колко часа ще работят за данъците и тегобите и колко часа за себе си. С други думи, хората ще разберат на каква експлоатация са подложени и съгласни ли са да търпят тази експлоатация, както и колко, и какво ще получат от държавата, и намират ли това "колко и какво" за достатъчно. Това дава възможност за изказване на становища и за борба за отстояване на тези становища.
Бюджетът се базира на две много прости идеи:
1. Дебитът трябва да бъде по-голям от кредита, и
2. При вземане на решения, засягащи производството и възпроизводството на действителния живот на народа, не се вземат под внимание т.нар. икономическа логика и икономическа ефективност.
Ако пък трябва да се има предвид митичната икономическа криза, каквато няма - има системна криза на строя - тежестта на кризата трябва да се носи, в най-лошия случай, пропорционално от всички слоеве.
Напълно е възможна и промяната на гласуването в самия парламент, чрез която да се премахне приемането на статии от бюджета чрез просто мнозинство, при което не се зачитат предложенията на малцинството - има различни процедури и формули, като се почне от най-простата, при която приетата количествена промяна е пропорционална на подадените за нея гласове, и се стигне до по-изтънчени предложения, за които може да се прочете в специалната литература.
Посоченият парламентарен вариант се базира на умозрителни схеми и на предположението, че мнението на малцинството се взема под внимание. При сегашните политически системи в повечето държави това не е осъществимо. Това показва колко деформирана е политическата система и колко далече сме от мечтаното народовластие.
Ето защо дейността на опозицията трябва да се съсредоточи върху привеждането на бюджета във вид, разбираем за народа и той, бюджетът, да се интерпретира от гледна точка на непосредствените интереси на хората. Може да бъдем сигурни, че тогава ще се разкрият неподозирани машинации и умопомрачителен финансов геноцид, след което правителството ще трябва да подаде оставка, за да не бъде пометено от справедливия гняв на народа.     Провежданата бюджетна политика е идеологията на Милтон Фридман, настървено прилагана у нас от верните оръженосци на Световната банка.
Тя няма място в България, която е социална държава по конституция.
Всички, които спомогнаха за денонсирането на конституцията, подлежат на Народен съд за държавна измяна.
Реализирането на направените предложения е трудна работа, но кой е казал, че дейността на опозицията в условията на авторитарен режим е лесно? Който иска лесното, няма място в политиката.