Бюджет 2016 - фискална репресия и реформаторска немощ

Юлиан Войнов,
финансов анализатор


Това, с което ще се запомни Бюджет 2016, е ударното повишаване на данъчната тежест в страната, в пълно противоречие с всички обещания на управляващата коалиция и в пълен разрез с техните предизборни програми, където изрично е записано, че данъците в България няма да бъдат увеличавани. Към настоящия момент някои от планираните увеличения отпаднаха, в това число данък "уикенд" и данък "градина". Постигнато беше и отстъпление по отношение на плащанията в брой, като таванът на тези плащания догодина ще бъде 10 000 лв. вместо настояването на Министерството на финансите (МФ) за праг от 5000 лв., за разлика от настоящия таван в размер на 15 000 лв. Още преди внасянето на бюджета в парламента отпадна и планираната разпоредба общините да имат право да увеличават плоския данък с до 2%, което де факто представляваше скрито увеличение на този данък.
Всички тези положителни резултати за данъкоплатците обаче

могат да се окажат временни

след призива на министър-председателя към кметовете да не се поддават на популизъм и да вдигат общинските данъци, за да балансират бюджетите си. Споменатият призив на Борисов към местната власт вече има резултати и община Сливен е първата община, която обяви, че вдига драстично местните данъци през 2016 г., които ще се повишат с около 50-60% за такса смет и данък сгради. При такова драстично увеличение много, ако не и всички инвестиционни проекти, основно по европейските програми, ще станат губещи, защото се променят основните характеристики, спрямо които те са изчислявани.
Така се получава, че от една страна, правителството прави всичко възможно да насърчава усвояването на европейски средства, издигайки в култ тяхното изразходване, което принуждава общините да влизат в дългове, за да осигурят необходимото съфинансиране, а от друга, същото това правителство принуждава общините да решават сами възникналите дисбаланси в бюджетите им, подтиквайки ги към увеличаване на местните данъци.
Това изключително преекспониране на работата с европейски средства дава отражение и на фискалните бюджети, които МФ изработва и предлага. Основната цел на тези бюджети и конкретно на Бюджет 2016 е осигуряването на финансов ресурс, за да може държавата да продължи да изпълнява и дори да увеличи своята

 преразпределителна роля

без при това да проявява някаква особена загриженост за подобряване на бизнес средата. Горният извод се потвърждава както директно от факта, че разходите са почти 40% от БВП, а приходите в Консолидираната фискална програма нарастват до 37,4% от планирания БВП за 2016 г. спрямо 36,8% за 2015 г., така и от факта, че планираният ръст на икономиката за 2016 г. е изключително оптимистичен, което не намира подкрепа от нито една международна институция, включително ЕК и МВФ.
МФ планира ръст на БВП за следващата година в размер на 2,1%, стъпвайки на изключително добре стеклите се обстоятелства през 2015 г., които по всичко личи, че ще доведат до много по-добро представяне на българската икономика спрямо очакванията в края на 2014 г. Но за разлика от миналата година, когато международната конюнктура можеше да се развие както в положителна, така и в отрицателна посока и за щастие се изпълни позитивният сценарий, за 2016 г. позитивни очаквания няма. Напротив, има всички симптоми, че следващата година ще бъде една от най-трудните, след като световната икономика започна да се възстановява.
Според прогнозата на ЕК българската икономика

ще нарасне с 1,5% през 2016 г.

Това е с 0,6 процентни пункта по-ниско, отколкото е прогнозата на МФ. Грубо пресметнато, това означава, че МФ планира с близо 600 млн. лв. по-голям БВП. Това от своя страна означава не само по-голяма преразпределителна роля на държавата, но де факто и по-малко събрани данъци, което в крайна сметка ще се отрази на бюджетния дефицит и на дълга. И именно от тази гледна точка става разбираемо желанието на МФ и на правителството да създаде всякакви допълнителни възможности за събиране на данъци, както и прекаленото презастраховане, изразено в много по-големия планиран дълг за 2016 г., отколкото са реалните изисквания.
Основното разминаване с прогнозата на ЕК за 2016 г. е в очакването за брутно капиталообразуване в икономиката на България, което всъщност представлява инвестиционната активност в страната. Според ЕК инвестициите в България ще се свият драстично, с 2,4%, докато според прогнозата на МФ се очаква повишение с 0,7%. Основната причина за тази прогноза на ЕС са на първо място проблемите, които ще възникнат с усвояването на европейските фондове в началото на новия програмен период, и на второ място, влошаващата се икономическа картина в световен мащаб.
Всичко това говори за една

неадекватност при планиране

на бюджета на държавата за следващата година, което ще се отрази негативно на бизнес средата в България, и то най-вече в две основни посоки: на първо място, повишаване на данъчната тежест, което няма да е пресилено да се прогнозира, че ще има масов характер, и на второ място, в засилените проверки на НАП с цел увеличаване на данъчните приходи, като няма да е пресилено да се прогнозира, че тези проверки ще придобият характер на държавен рекет, което в много случаи е валидно и в момента, но което най-вероятно ще придобие ендемичен характер и ще засегне основно белия бизнес, докато този в сивата и черната част на икономиката ще остане почти незасегнат.
Друга отличителна черта на Бюджет 2016 са увеличените разходи по перата на бюджета и въпреки че това се отчита от управляващите като позитивен фактор, то в същността си представлява проблем вследствие на отказа от реформи. Това всъщност категорично може да бъде определено като най-големият проблем на българското държавно управление, а именно изливането на огромни по размер средства в нереформирани сектори, въпреки че реформата е отличителната характеристика, с която настоящото правителство беше създадено.
От изминалата година е ясно, че правителството и управляващото мнозинство

не могат да правят реформи

и да съкращават разходи, а предпочитат да решават проблемите във всички системи на държавното управление чрез наливане на средства. Те не можаха да направят реформи дори когато имаше съгласие в управляващите партии за тяхното провеждане и те намериха израз в бюджета за 2015 г. В този бюджет беше заложено съкращение на разходите за персонал и на самия персонал в рамките на 10%, но де факто вместо съкращение в края на годината сме свидетели на увеличение и на необходимост от актуализация на бюджета, като над 300 млн. лв. от тази актуализация ще отидат за заплати. Същевременно реформа не можа да бъде прокарана и изненадващо и задкулисно с опита за съкращаване на средствата в силовите ведомства, който опит за малко не завърши с падане на правителството. Всичко това говори, че властта, освен че се натъква на свирепа съпротива при прилагане на намерението си за реформиране на определени сектори, показва и неспособност и липса на умения да прокара тези реформи, като винаги избира силовия вариант и силовото налагане на решения.
И накрая, в Бюджет 2016 е заложено

 тегленето на нов дълг

в размер на 5,3 млрд лв. Част от този дълг в размер на 1,3 млрд. лв. е планирана за погасяване на падежиращ през следващата година стар дълг. Друга част в размер на 1,8 млрд. лв. е необходима, за да се финансира бюджетният дефицит от 2%, планиран за 2016 г. Една значителна част от него обаче, в размер на 2,2 млрд. лв. е планиран буфер, като според обяснението на МФ това се налага, за да може да бъде използван при необходимост за стабилизиране на банковата система. Това обаче е изключително голям буфер и по-скоро издава притеснението на управляващите от възможността да бъде разклатена втора банка след КТБ, за която да е необходим допълнителен значителен ресурс.
В случая трябва да бъде посочено, че фискалният резерв на правителството надхвърля 10 млрд. лв., което дава допълнително спокойствие на управляващите. Ето защо изглежда малко пресилено цялото това презапасяване със средства, освен ако зад това не прозира някаква скрита цел, като например изразходването на този ресурс в случай, че се получи забавяне във възстановяването на средствата от Брюксел, както и възможност за запушване на сериозни финансови дупки, каквито биха могли да се появят около

БЕХ и енергийната система

на страната.
В заключение, политиката на правителството на България, изразена чрез неговия бюджет, се характеризира със следното:
Първо. Съсредоточаване на администрацията и най-вече на данъчните органи в събиране на максимално възможен финансов ресурс в хазната не само чрез повишаване на събираемостта, но и чрез увеличаване на данъците на централно и местно ниво.
Второ. Отказ от реформи и намерение за решаване на непрекъснато възникващите проблеми чрез изливане на огромен паричен ресурс с цел запазване на стабилността на правителството и подкупване на недоволните.
Трето. Съсредоточаване на дейността на държавата единствено и само в усвояването на европейско финансиране и загърбване на всички останали политики, което издава вярата на управляващите, че с централизирана и дирижистки управлявана икономика може да се постигне сериозен икономически растеж.
Резултатът от всичко това за съжаление ще бъде все по-влошаваща се икономическа среда, все по-непосилно данъчно бреме, все по-увеличаваща се сива икономика, все по-разпространени корупционни практики и все по-нарастващи дългове. България е на границата на стабилността на своя държавен дълг, достигайки и надхвърляйки нивото от 30%, което при външния рейтинг на България създава сериозно притеснение за неговата устойчивост.

Със съкращения от блога на автора