Бюджет 2016 е поредният убийствен за науката

"Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо".
                         Константин Иречек


Науката в България вече толкова години е притисната до ръба на пропастта чрез финансовите удари, идващи от властта, че само слепците не виждат неизбежната й деградация. В това отношение Бюджет 2016 я тласка още напред и е много възможно да я бутне в бездната. Като подигравка звучи текстът, който преди 12 години бе записан в закон: "Научните изследвания са национален приоритет и имат стратегическо значение за развитието на страната". Ако до миналата година, макар и под сурдинка, това все още се споменаваше, сега то е скътано в дълбоките на дебри на забравата.
Ако държавата има приоритет, при това - стратегически, това би трябвало по нещо да личи. Като погледнем числата, личи само едно - науката в България трябва да бъде стратегически и приоритетно ликвидирана. От години приказваме, че не може в държава членка на ЕС за научни изследвания да се инвестират едва 0,2-0,3% от БВП (общо от публични и частни източници) - 10 пъти по-малко от средното ниво в общността, което в момента е 2,1%. И догодина обаче ниският процент от БВП за наука в държавния бюджет бележи спад надолу, макар че според проектобюджета на МС, който вече е в парламента, самият БВП ще нарасне с 2,6% (от 85,97 млрд. лв. тази година на 88,28 млрд. лв) и би трябвало "стратегическият приоритет" да бележи ръст поне със същата стъпка. Особено като знаем, че във всички стратегии и програми за пред ЕС сме записали, че през 2020 г. ще инвестираме 1,5% от БВП за наука (при средно 3% в общността тогава). И като имаме предвид неспирните хвалби на правителството, че се намираме в условията на уж нарастваща икономика (която има нужда от наука). Все по-ясно става обаче, че дитирамбите са виртуални. Да не говорим, че размерът на БВП за тази година се оказва по-висок от предварително заложения и това означава, че процентите за наука и образование, с които оперираме за 2015 г., реално са по-ниски от оповестените.

България е единствената страна в света

в която в структурата на бюджета сектор "Наука" е залепен към чиновниците от министерствата в раздел "Общи служби". Затова, ако иска нещо да схване, човек трябва да съпостави немалко данни. Никак не е хубаво, че в бюджетоправенето от година на година все повече неща остават скрити и непрозрачни. Все пак, вижда се, че за раздел "Общи служби" сумата за 2016 г. се увеличава с около 58 млн. лв. спрямо тазгодишната. От доклада на МОН за бюджета пък научаваме, че парите за наука номинално са повече с 26 млн. лв., които са за увеличената вноска в еврослужбата Eumetsat и за "разчетените средства по сметки за средства от ЕС във връзка с новата оперативна програма за наука и образование" (каквото и да означава това). Сиреч без тези де факто "странични" за науката пари, в раздел "Общи служби" за 2016-а остават едни 32 млн. лв. повече спрямо тази година. Казва ли ти някой за какво са им те на чиновниците?
Нещо повече, в тригодишната бюджетна прогноза до 2018 г. е предвидено държавните пари за "Общи служби" да се увеличават, а тези за наука - да се намаляват! Казано простичко: чиновниците ще имат повече, а бачкаторите - по-малко. Знаем какво се случи с институциите на знанието през 2010 г., когато Дянков оряза с 20 на сто субсидиите на вузовете и с 40 на сто - тези на БАН, при това го направи през август, когато те бяха похарчили парите според първоначално гласувания бюджет. Така започна суперсривът. За 2015 г. ГЕРБ отрязаха нови 5 млн. лв. от бюджета на академията от уж обещаното увеличение. Резултатът е, че в момента директорите на някои институти в БАН вече са издали заповеди, че до края на годината отопление в лабораториите няма да има, има и риск отново да бъдат разпоредени неплатени отпуски. Някое министерство да е заплашено от спиране на парното или да не си е получило заплатите и бонусите? Не е. Напротив - при безпрецедентния факт, че с Бюджет 2016 ще се актуализира и бюджетът за тази година, виждаме, че въпреки всички приказки за намаляване на броя на чиновниците, министерствата не са се вместили в парите, които са им дадени, и сега искат допълнително над 387 млн. лв. Очевидно спрямо администрацията драконови мерки за дисциплина в харченето на публичния ресурс и изисквания за ефективност на разходите не се прилагат. За сектора на мизерстващата наука обаче никой не си е и помислял да актуализира бюджета. Нещо повече - в прогнозата до 2018 г. увеличение на парите за научни изследвания не се предвижда.
На фона на практически нулевия ръст на субсидиите за наука числата в Бюджет 2016 ясно показват кои всъщност са приоритетите на България. Разходите на държавата като цяло ще са с над 1,8 млрд. лв. (с 21%) повече от тази година - увеличават се от 9,06 млрд. лв. на 10,97 млрд. лв. Вечните заподозрени - МВР и МО, получават съответно 88,2 млн. лв. и 25,2 млн. лв. повече. Министерският съвет си е увеличил субсидията с 12,9 млн. лв., а Министерството на финансите с... 32 млн. лв.! При това разходите за персонал при финансистите бележат ръст с цели 18 млн. лв.!  

Парите за БАН - пак замразени

Субсидията на БАН остава същата като през 2015 г., като на академията се дават едни 400 хил. лв. допълнително да ги внесе за увеличеното  плащане на България в европейската метеорологична служба Eumetsat. Когато БАН през пролетта представя годишния си отчет пред парламента, в комисията по образование и наука всички депутати едва ли не плачат над окаяната й съдба и на всяка втора дума се възхищават от постигнатите резултати при никакво финансиране. И обещават, обещават, обещават - че когато гледат бюджета за догодина, безобразието ще бъде коригирано и подигравката с науката ще бъде преустановена. Да, ама не. Защото бюджетът дойде и пак: "Няма пари държавата". Не е вярно - вярното е, че държавата има пари, но не иска да ги даде за наука. Депутатите на ГЕРБ и РБ в комисията отхвърлиха и предложеното от БСП въвеждане на базови заплати във висшето образование и науката, като се започне от 600 лв. за асистентите. Така че всичко си остава на кота нула. Пари за наука - 0,14% от БВП, пари за БАН - колкото да не е без хич. За научни изследвания в академията държавата пак няма да даде нито стотинка, защото субсидията, която е под 70 млн. лв. (без парите за Eumetsat), не покрива дори заплатите, камо ли издръжката за ток, парно, вода и пр. Институтите си доплащат, колкото могат, от парите на финансираните от чужбина проекти по разни договори. А когато от януари минималната заплата се вдигне на 420 лв., асистентите в академията ще получават колкото чистачките и портиерите, а доцентите - колкото начинаещ учител. Нищо чудно, че за две години академията е напусната от 600 души с висша квалификация, в момента в БАН работят около 6400 души, учените са под 3000. Не само в ЕС сме последни по брой на изследователите, Африка ни надминава вече. 
  
Вузовете - минус 3 млн. лв.

Субсидията за държавните висши училища през 2016 г. ще е 383,3 млн. лв. Тя ще се намалява с 2,8 млн. лв. спрямо 2015-а за цивилните вузове, а за военните остава без промяна - 24,1 млн. лв. От МОН обещават идната година да започне замислената промяна във финансирането, макар че промените в Закона за висшето образование още не са приети, като част от парите ще се дават за качество след комплексна оценка на резултатите. Според МОН студентите са намалели с около 5000 през тази учебна година. Излиза обаче, че заедно със студентите се намаляват и субсидиите и недофинансирането на сектора ще си продължи до второ пришествие. А парите за качество всъщност не са допълнителни, както трябваше да бъде, а се отнемат от досегашната субсидия. Така за програми за оптимизиране на системата от вузове се заделят 1 млн. лв., с 600 хил. лв. ще бъдат финансирани защитени специалности и с 400 хил. лв. - мерки за увеличаване на студентите в професионалните направления "Информатика и компютърни науки" и "Комуникационна и компютърна техника". Не е ясно защо насърчаването на приема в необходими за страната специалности започва именно от ИКТ, а не примерно от педагогическите специалности, подготвящи учители, където положението с кадрите е най-трагично. Тъй като в проекта на МС този път липсва подробна консолидирана фискална програма, няма как да се види какви пари си докарват вузовете от студентските такси и от други източници.
 За издръжката на обучението във вузовете, които са към МОН, са предвидени 319,4 млн. лв., капиталовите разходи остават в размер на 4,5 млн. лв. За поредна година с бюджета драстично се нарушава Законът за висшето образование, който постановява висшите училища да получават субсидия за научна дейност и издаване на учебници в размер на 10% от издръжката, което означава в случая да получат 32 млн. лв. Няма такова нещо - парите за наука във вузовете запазват сегашния си размер - 8 млн. лв. "Стратегически приоритет", няма що.      
Колкото до средствата за фонд "Научни изследвания" към МОН, те продължават да са скрита картинка дори в доклада на МОН за бюджета. По данни от самото министерство, те също се запазват на нивото на 2015 г. - 18,7 млн. лв. Продължава да не е ясно какво стана с тазгодишните пари на фонда, след като конкурсът за проекти е провален и не се състоя. Въпреки всички обещания, преваля ноември, а той още не е обявен. Ако се състои, финансирането ще бъде при всички случаи от бюджета за 2016 г.
Колкото до Селскостопанската академия, тя е следващата скрита картинка в бюджета. Ако съдим по перото за наука в бюджета на МЗХ, през 2016 г. ССА ще разполага със субсидия от 22,8 млн. лв., което е намаление с над 2 млн. лв. спрямо тази година. 
На фона на милиардите евро, които сродните нам държави в ЕС инвестират в националните си академии на науките и във висшите си училища, българските инвестиции за наука са само един недружески финансов шарж. Дори да приемем, че държавата е опоскана до шушка, още повече става наложително правителството да обясни защо следва крайния неолиберализъм и е свило харчовете от хазната до 39% от БВП, когато доста по-богати държави в ЕС си позволяват публичните им финанси да стигат до 58% от БВП, което дава допълнителен ресурс за издържане на сектори като наука, образование, здравеопазване и пр. Или може би правителството на ГЕРБ не може да събере приходите в държавния бюджет, от които зависят публичните харчове? Май ни лъжат, както им падне, че с бюджета всичко е окей.          
    
 


Данните са според записаните стойности на БВП в законите за бюджета по години. Във функция "Наука" тук са включени субсидиите за БАН, Селскостопанската академия, за изследванията във вузовете и за фонд "Научни изследвания". Вижда се ясен ръст на субсидиите през 2008-2009 г. и 2014 г., когато бюджетите са правени от правителства без ГЕРБ.