"Бяла България", завоювана без оръжие и без кръв

Петра Ташева

Най-напред малко за неговата биография: Драгомир Матеев е физик по образование. Наследник е на фамилията Матееви, известна с научните си и обществени приноси. Дядо му е член-кореспондентът проф. Драгомир Матеев, лекар-физиолог, един от ректорите на Националната спортна академия. Баща му е физикът акад. Матей Матеев.
Големите промени у нас отклоняват аспиранта Драгомир Матеев от пътя в науката. Със спортен хъс той се впуска в други дейности. През годините спортът му е любимо занимание и го оформя като личност. Драгомир е един от основателите на доста популярните училища по уиндсърф, ски и сноуборд у нас. В същото време се занимава с хобито си - фотография, което днес е и негова професия. Той е един от най-добрите ни рекламни фотографи.    
От няколко години Драгомир Матеев е част от семейството на нашите полярници, които вече четвърт век живеят и работят на края на света, на Антарктида - под българския трибагреник. Началото на българската база "Св. Климент Охридски" на Ледения континент е поставено от доайена на нашите полярници, проф. Христо Пимпирев, който през 1988-1989 г. участва в първата ни Национална антарктическа експедиция. Сегашната българска научна експедиция е 23-а.
В базата ни се работи по 3-4 месеца в годината - от ноември до март, когато там е времето на астралното лято. Драгомир Матеев обикновено пътува с първата група, която трябва да открие българската станция след дългомесечното й мълчание под снеговете. След завръщането му с него разговаряме за Антарктида и за живота на нашите участници в експедицията.

- Драгомире, как се озова сред снеговете и ледниците и кой е полярният ти кръстник?
- За четвърти път участвам в антарктическа експедиция. Още от 80-те години баща ми Матей Матеев беше запленен от идеята за Антарктида, поддържаше българската антарктическа кауза. Много активно участваше в дейността на Българския антарктически институт и на Центъра за полярни изследвания в Софийския университет, помагаше за организацията на експедициите, беше в екипа на 18-ата. Вкъщи винаги са се обсъждали научните изследвания и животът на Антарктида. Още оттогава съм съпричастен към всичко. Но моите истински антарктически кръстници са инж. Йордан Йорданов, дългогодишен командир на базата, и Станимир Модев, един от основните ни механици.
- Разкажи за твоята дейност там.
- Работата ми е свързана с логистичната дейност на експедицията, която включва както снабдяването с материали, продукти и тяхното транспортиране, така и с поддръжката на базата. Изобщо ние, логистиците, отговоряме за всичко необходимо за осигуряването на нормалния живот и научната дейност на хората там. Логистичният екип се състои от 10-12 души, професионалисти с различни специалности. Работата ни е строго разпределена, но най-важната задача за нас е да осигурим нормални условия за всичко и за всички. Грижим се да има вода и електричество, да бъде топло в къщите, всички машини и уреди да са в изправност и да работят. Ние придружаваме учените при изследванията им на Белия континент. Управляваме лодките, шейните. Командир на базата и наш ръководител е инж. Йордан Йорданов - енергетик с огромен професионален опит. Станимир Модев е основният механик и има солиден полярен стаж, Роман Едуард е опитен капитан. Не мога да не спомена и лекарите, защото на базата винаги има лекар.
- С вас сега бяха и големи наши алпинисти.
- Тази година в експедицията участваха и алпинистите Дойчин Боянов, Николай Петков и Александър Шопов. Задачите им бяха от спортно-научен характер. На 8 януари те покориха Големия Иглен връх на планината Тангра, развяха там нашия трибагреник. Очаква се през 2015-2016 година, по време на 24-та наша експедиция, да се работи върху подробната карта на този планински антарктически район. С предложение към Комисията по антарктическите наименования съседният на Големия Иглен връх вече носи името на нашата столица - София! От 1994 г. Българският антарктически институт е учредил Комисия за българските наименования на Ледения континент. От 2001 г. комисията е към Министерството на външните работи и с указ на президента се кръщава географският обект с българско наименование. Имената са на известни личности, културни дейци, населени места. Сега тамошни географски обекти носят 1208 български наименования. Има полуостров Варна, нос Павликени, връх Левски.
- Кога започва работата на логистичния екип?
- Първите, които заминават, трябва да открият затрупаните под снега къщи и съоръжения. Не е лесно да стъпиш на снега, да те посрещне бялото мълчание и пред теб да се изправят само огромни преспи! Работата на логистичния екип започва много преди да поемем пътя към Южна Америка, а оттам - към Антарктида. Веднага след завършването на антарктическия сезон се правят подробни работни планове за следващия сезон, след това постепенно започват да се набавят необходимите и възможните за пренос от България материали и продукти за експедицията. И най-малкият пропуск може да създаде големи затруднения, защото там няма магазин, няма аптека - всичко трябва да си носим!
- Как става снабдяването?
- Пресни плодове, зеленчуци и месо купуваме от магазините в Чили, Бразилия, Аржентина - в зависимост от маршрута на пътуване. Обикновено оттам набавяме и обемистите строителни материали. Всичко това се опакова по подходящ начин и се товари на някой от предварително договорените кораби или самолети. Първите неща, които се стремим да направим след акостирането на остров Ливингстън са, разбира се, отварянето на нашата къща, привеждането в действие на генераторите, включването на отоплителните системи, пускането на моторните шейни. Естествено, винаги трябва да хванем и лопатите, за да бъде изровено от снега и някое от помещенията. Дали ще открием базата безпроблемно, в огромна степен зависи от това как тя е зазимена в края на предишния сезон. Това също е една от сериозните задачи на логистичния екип.
- Опиши селището там - малката "Бяла България".
- Имаме всичко за една малка българска държава. В Голямата къща е кухнята-столова, помещението, където се храним. Casa Espana е малка спретната къща за пет човека, кръстена така в чест на нашите съседи - испанците. В Голямата къща, в която са лекарският кабинет, научните лаборатории, могат да живеят 7-8 души. Другите сгради са: двата параклиса, първите малки постройки, които сега са под снега, едната от тях е действащ пощенски клон на "Български пощи". Вее се знамето с герба на  България. Един от най-емоционалните моменти за мен винаги е бил вдигането на българското знаме под звуците на "Мила Родино".
- В студовете там как се оправяте с отоплението?
- Всеки сезон зареждаме по 5 тона нафта и 1 тон бензин за генераторите и шейните. Ползва се и газ за готвене. Можем с гордост да кажем, че произвежданата от възобновяемите източници енергия, ветрогенератори и соларни панели, ни позволява да използваме дизел-генераторите не повече от 6-7 часа на ден, без това да пречи на научната работа и на нормалния ритъм на живот в  базата. Имаме изградена соларна система за топла вода, която успява да загрее водата в бойлера до към 40-50 градуса, което е огромна икономия на енергия. 
 - А вода за пиене?
 - Обикновено в началото на кампанията, поради по-студеното време, топим сняг. Имаме специален бидон със затворен нагревател, който ползваме в тези случаи. Основният източник на вода е едно предледниково езеро над нашата станция. В началото на всеки сезон се изкопава дупка от 4 до 6 метра. Когато започне топенето, тя се напълва с вода. Чрез система от маркучи водата се довежда до къщите. От 4 години имаме и хидрофорна система с голям буферен съд, който при спиране на водата ни осигурява няколкодневен запас от вода.  
- Да си поговорим за храната ви - където и да е човек, той се храни по няколко пъти на ден, а там вие всички работите интензивно и от чистия въздух вероятно имате и добър апетит.
 - Да, там на всички ни се налага да извършваме доста физическа работа, изморяваме се. Храната ни е разнообразна, питателна, вкусна. От няколко години за приготвянето й се грижи Галя Виденова. Тя е геоложка, не е професионална готвачка, но се справя отлично, готви много добре и то така, че да не се прахосва, да не остава ядене! На трапезата ни има и много от българските специалитети: туршии, салати, българско кисело мляко, мед - нищо не ни липсва. Всички помагаме и в кухнята. Едни са майстори на хляба, други точат кори за баница, трети правят много вкусни зелеви и лозови сармички. Кисело мляко се кваси постоянно. От континента купуваме и прясно зеле, което там налагаме, за да втаса за Коледа и Нова година. Всеки ден има по двама дежурни, които се грижат за хигиената, помагат за сервирането. Отбелязваме празниците, рождените и именните ни дни. Весело е, защото сме задружни, сплотени!  Добър колектив сме в работата, в делниците и в празниците!
- Там карате Коледата и посрещате Новата  година. Как се приготвяте?
- Започваме още от България. Набавят се нужните продукти за традиционните български ястия за коледната трапеза. Прави се питка, баница с късмети, ошав, баклава. Тази година имахме и лозови сарми, листата за които беше консервирала художничката Ганка Павлова, която рисува иконите за параклиса. Печем месо - агнешко, свинско, понякога и малко прасенце. Обикновено по Коледа имаме гости - колегите от испанската база, които са на 7-8 км от нас. Те са ни най-близките съседи. За Нова година пък ние им гостуваме. Има и забавни моменти, песни, танци! 
- Как се справяте с носталгията?
- Има я и всички я чувстваме. Особено по време на коледните и новогодишните празници. Мислим за близките си, за семействата си. Няма интернет, няма телевизия, единствената връзка с останалия свят е сателитният телефон. Но "вирусът Антарктида" е много силен, той е за цял живот! Ако си там, мислиш за семейството си, ако си в София, мислиш за Антарктида, често се обаждаш да разбереш как са хората на Белия континент, какво правят.
- Има обратна вода, има отпадъци. Сложен проблем ли са те?
- Много строго се спазват международните екологични норми. Работи пречиствателна станция. Отпадъците се събират разделно. Металът и стъклото се връщат на континента, затова предпочитаме да носим продукти с по-малко такива опаковки. Биологичният отпадък се изгаря в инсинератор. Тази година по въпроса за отпадъците има нов проект от Министерството на околната среда. Много важно е да успеем да запазим Антарктида чиста и непокътната - такава, каквато сме я заварили. Тя е континентът на бъдещето! 
- Как се управлява Антарктида?
- Основните решения за управлението се взимат в системата на Договора за Антарктида. България е подписала този договор през 1978 г. Той е ратифициран от общо 50 страни, като 29 от тях имат консултативен статут с право на глас и вето. България е една от тях. Всяка година се провежда Консултативно съвещание на страните по Антарктическия договор. Тази година от 31 май до 10 юни България ще бъде домакин на този голям световен дипломатически форум. София ще посрещне 500 гости от 70 държави. Ще се обсъждат проблемите на живота и изследванията на Антарктида. Ще бъдат поставени и въпросите за опазване на околната среда, за промените на климата и др. Ще има и работно заседание за антарктическото образование и популяризирането на работата на Антарктическия договор. По време на срещата ще се състои и световна сбирка на младите полярни изследователи, членове на АПЕКС - Асоциацията на младите учени-полярници.
- Участник си в полярни експедиции. Чувстваш ли се герой?
 - Първооткривателите, пионерите са героите! Антарктида сега е и българска земя, придобита не с оръжие, не с кръв, а от силни, здрави и умни мъже, които работят по научни проекти с учени от Португалия, САЩ, Великобритания, Япония, Испания. Всички, които работим там, сме обикновени хора! Необходимо е да сме здрави, закалени физически и духом, за да си вършим добре работата в една необикновена обстановка - сняг, много силни ултравиолетови лъчи, бурен вятър, голяма влага! Изпитваме гордост, че работим за България. Имаме голям късмет да сме от малцината щастливци сред бялата красота на Антарктида - колко хора могат да я видят на живо?
 - Сега заговаря у теб фотографът!
 - В първите години фотоапаратът беше постоянно в ръцете ми. Сега се улавям, че все повече гледам и виждам за себе си. Кътам хубостите в душата си! Но, като се прибера в София, често разказвам на сина ми Матей приказката за Белия континент, защото Антарктида ще принадлежи на младите! 
                          

Двойка пингвини (не е рисунка)

Да се осигури вода за хората не е лесна работа (1404)


Остров Смит

Българските алпинисти Дойчин Боянов, Николай Петков и Александър Шопов участваха в последната експедиция