Бяхме в челните световни класации

Христо В. Христов - Референта

На девети септември 1944 г. пасяхме кравите на "Поленките" - край селото. Откъм Етрополе дойдоха камиони с пеещи хора. Вечерта направиха митинг и на него говореха слезли от гората партизани. Хората ги наричаха шумкари. Ораторите им казваха за какво са се борили и какво ще ни е бъдещето. В следващите дни по шосето за София преминаха и руските войски. Техни представители останаха и по селата. Държаха се свойски и помагаха за прибиране на реколтата. Те преследваха германските войски, които отстъпваха към Берлин. Включена беше и Първа българска армия. В селата се създаваше организация в помощ на армията. По тлаки и по седянки се приготвяха дрехи за армията. 

В това военно време оскъдицата беше голяма. Нямаше достатъчно храна и облекло. София беше разсипана от бомбардировки. Новосъздаденото правителство на Отечествения фронт градеше новата обществено-политическа организация. Сред приоритетите бяха образованието и залесяването. Още през следващата пролет хората по селата, с песни и музика, масово излизаха да залесяват. Бяха организирани вечерни училища, в които задължително бяха включени неграмотните. За да се поддържа армията и да се бори спекулата, властта наложи наряди на населението. Според имотното състояние се искаха фуражи, масло и варива. Ако се коли прасе, определяха колко мас трябва да се даде наряд. Беше въведена купонна система за храните и облеклото. На тежкофизическите работници (ТФР), се полагаше килограм хляб на ден. На физическите работници (ФР) - 750 гр. На всички останали се полагаха по 500 гр. Имаше и свободен хляб, който беше двойно по-скъп, а парите бяха кът. 

Беше организирано бригадирско движение. Младежите с ентусиазъм и масово се включваха и с гордост носеха бригадирските значки. Те работеха на местни и национални обекти. Започна се и кооперирането на земята, а през 1947 г. се извърши и национализацията, та производствените предприятия станаха държавни, горите - също. Търговията пък стана кооперативна. 

Трудно, много трудно се живееше. Децата по селата през лятото тичаха боси след добитъка, а есента със свинските цървули ходеха на училище. Обувки нямаше. Аз през 1949 г. за пръв път обух гумени цървули. 

Войната свърши и народът се втурна да гради нова България. През 1952 г. беше направена парична реформа и премахнаха купонната система. Оскъдицата все още беше голяма, но кооперативите постепенно укрепваха и животът се подобряваше. Съветският съюз също се съвзе след войната и безкористно ни помагаше. Така държавната икономика тръгна напред. В училището също се създаде нова организация. Вече не ни водеха на църква. Малките ученици до тV клас бяха чавдарчета. По-големите - до Vтт клас, бяха септемврийчета. Класовете бяха чети, а общо бяха организирани в дружинки със съответните командири и дружинни ръководители. Макар и бедна, държавата още в началото организираше безплатни летни лагери за учениците. В средните учебни заведения учениците бяха организирани в ДСНМ - Димитровски съюз на народната младеж. По-късно се наричаше Комсомол. В Комсомола се членуваше до 30-годишна възраст. Към училищата имаше опитни полета за земеделска работа и разни работилници. Учениците ходеха и на бригади в селското стопанство и в залесяването. По-големите пък ходеха на военно обучение и на курсове по гражданска отбрана. 

Икономиката на България тръгна стремително напред. Народът съзнателно се трудеше. За 45 години беше ликвидирана безработицата и дори имаше недостиг на работна ръка, което пък водеше до влошаване на качеството. Ще се отклоня: При една среща с Тодор Живков, тогавашен първи ръководител, му подхвърлих: "За да има качество, трябва да има няколко процента безработица." Той сепнато ми отговори: "Ти знаеш ли какво е това безработица?" Е, сега се вижда какво значи безработица. 

София беше възстановена от бомбардировките. Бяха изплатени наложените ни за участие във войната репарации. Създадени бяха 3000 предприятия. Образованието и културата бяха на високо ниво. Неграмотни нямаше. В спорта бяхме на първи места в света. Беше обновен жилищният фонд. Армията ни беше една от най-боеспособните, с модерно оборудване. Хората се чувстваха сигурно. В опазването на обществения ред безкористно се включваше обществеността. Имаше доброволни отряди от нещатни служители на МВР, другарски съдилища и други обществени организации. Съдиите бяха изборни и съдилищата съдеха адекватно. Здравеопазването и образованието бяха безплатни. Много тържествено се честваха националните ни празници. Въобще държавата беше си извоювала световен авторитет. Бяхме в челните световни класации. 

Дано младите се обърнат към историята, за да знаят всичко това, и да продължат напред.