БВП с най-висок ръст за първото шестмесечие

Буксува ли икономиката на България, или бележи закономерен ръст? Изпълняват ли се заложените бюджетни приходи, или дупката в хазната заплашително нараства? Това са основните въпроси, по които през последния месец експерти изказват противоречиви мнения и прогнози. Те ще определят и спорния казус с  актуализацията на бюджета.

Какво показват цифрите?

Според последни данни на Националния статистически институт (НСИ) през второто тримесечие икономиката на България е нараснала с невижданите през последните няколко години 1,6% на годишна база. Тоест това е ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) през второто тримесечие на 2014-а спрямо същия период на 2013 г. На тримесечна база също има реален растеж - 0,5% за периода април-юни 2014 г. спрямо периода януари-март на 2014 г. И резултатите са закономерни. От началото на годината, макар и плахо, статистиката отчита ръст в основни сектори на икономиката.
 
Кое движи растежа?

Основен принос за растежа на икономическата активност имаше индустриалният сектор, който отчете увеличаване на добавената стойност. Най-голяма част от брутната добавена стойност продължава да се формира от сектора на услугите, но най-висок ръст в края на второто тримесечие отчита промишлеността - с 4,5%. Услугите нарастват с 1%, а аграрният сектор намалява с 1,5%, сочат последните данни на НСИ.  Промишлеността е секторът, който през последната година се представя най-добре. Данните на НСИ показват ежемесечен ръст при обемите на индустриалното производство. Обнадеждаващо е, че това вече не се дължи само на добива и износа на суровини, а икономиката залага и на преработващата промишленост, т.е. на производството.
От гледна точка на крайното използване ръст има както на индивидуалното, така и на колективното потребление - съответно с 1,9% и 0,3%. В подкрепа на потреблението е спадът на безработицата с 1,5% до 11.4%. За сравнение, преди да стартират редица мерки за борба с безработицата (основно младежката) и мерки за съживяване на икономиката, безработицата беше достигнала 13,8% през 2013 г. Оптимизъм вдъхват и данните за заетостта, която се увеличава на годишна база второ поредно тримесечие. От началото на годината са открити 50 хиляди нови работни места. Износът има съществен принос за растежа през второто тримесечие. След като до април статистиката отчиташе спадове на експорта, през юни към растеж се върнаха и продажбите към държави извън Европейския съюз (ЕС).
Инвестиционната активност също отчита повишение през първото тримесечие. Наред с новите работни места Търговският регистър отбелязва ръст на новооткритите фирми. Това показва, че предприемачите са се чувствали сигурни да инвестират. Бизнес индикаторите отбелязват подобрение. Общият показател за бизнес климата достигна най-високото си ниво от ноември 2008 г. Индексът на промишленото производство нарастваше в продължение на 7 последователни месеца. Борсовите индекси отбелязаха ръст с рекордните за целия ЕС 40%, а сделките на фондовата борса достигнаха рекорден брой. Европейската комисия и Световната банка още миналата година ревизираха прогнозите си за ръст на БВП на България в посока нагоре. Всичко това очертаваше една оптимистична тенденция за икономически растеж, ако не беше задълбочаваща се геополитическа криза и промяната на политическата конюнктура у нас. На фона на политическите промени

ще се запази ли тенденцията

на ръст през второто шестмесечие? Според икономистите на БНБ рисковете за икономическата активност са свързани най-вече с влиянието на външната среда върху българската икономика както по отношение на конюнктурата в еврозоната и ЕС като цяло, така и поради повишеното геополитическо напрежение в Украйна и Русия. Локалните и глобалните сътресения едва ли ще позволят същият темп да се запази до края на годината. Още повече, че в данните сега не са отразени ефектите от казуса КТБ, политическата криза и руското ембарго върху вноса на храни от ЕС.
Ако възстановяването на икономиките на основните ни търговски партньори продължи, външното търсене би оказало положително влияние както върху растежа при износа на стоки и услуги, така и на икономическата активност у нас. По този начин износът би имал положителен принос за растежа на брутния вътрешен продукт до края на 2014 г.
Ембаргото, наложено от Русия, обаче вече дава отражение. Фирми износители отчетоха загуби, като прогнозите им са те да надхвърлят 2,5 млн. лв. Русия смекчи забраната, но това няма да промени картината за родните производители, тъй като нито един продукт от тези, които Русия позволи да се внасят отново, не е част от българския износ.
За да намалят загубите, българските фирми, специализирани в износа на храни за Русия, заобикалят руското ембарго през трети страни. Експортният бизнес се е преориентирал в реекспортен и минава през южни съседни фирми. Така, въпреки че търпи някакви загуби, поне не е на нула в дейността си, коментират производители.
Другият фактор - поставянето на 20 юни на КТБ (четвъртата по големина на активите банка) под специален надзор, ще има отрицателен ефект върху икономическата активност най-вече на фирмите и домакинствата, които са клиенти на банката. Експерти са категорични, че банковата система като цяло продължава да е стабилна и с висока ликвидност. 
По отношение на инфлацията експертите очакват, че до края на годината тя ще остане отрицателна, като темповете на спад на потребителските цени постепенно ще се забавят. Рискът при продължаване на дефлацията е печалбите на фирмите да намаляват, което ще ограничи разходите им за инвестиции. 
Засилената политическа несигурност, свързана с предсрочните парламентарни избори през октомври, също може да има негативен ефект върху очакванията, нагласите и поведението на икономическите участници. На тази база експерти на БНБ прогнозират забавяне на икономическата активност у нас през втората половина на годината, ако стопанската конюнктура в Европа, дефлационните процеси в страната, ситуацията с КТБ и политическата несигурност окажат негативен ефект върху очакванията, нагласите и поведението на фирмите и домакинствата.
По данни на НСИ това вече се случва. На фона на пъстрата икономическа и политическа картина в страната през август бизнес климатът се влошава с 1,6 пункта спрямо юли. Това е втори пореден месец, в който показателят бизнес климат спада след продължителен възход. Именно тенденциите, отразени в анкетата на НСИ относно стопанската конюнктура, могат да бъдат ранен индикатор за икономическата активност в дадените сектори и икономиката като цяло. 
Индексът на бизнес климата реално изразява нагласите на предприемачите в основни сектори. В секторите строителство, търговия на дребно и услуги очакванията на мениджърите през август са по-песимистични. Само в промишлеността те запазват нагласите си спрямо месец по-рано, разкриват данните на НСИ. И в четирите сектора се предвижда запазване цените на стоките и услугите в следващите три месеца.
Влияние върху настроението на бизнеса продължава да оказва политическата обстановка в страната. С поемането на властта от служебния кабинет бизнесът се сблъска с предизвикателствата, които всяка смяна на управлението поднася - смяна на ръководители, забавяне на административните и други процедури. В условия на несигурност бизнесът предпочита да изчака, да отложи или замрази евентуални начинания и инвестиции. Това неминуемо ще промени тенденцията на икономически растеж от началото на годината.
Добрата новина е, че ръководителите на предприятия са по-оптимистични относно осигуреността на производството с поръчки от чужбина. Лошата е, че очакванията им не са съпроводени с оптимизъм по отношение на дейността им в краткосрочен план на вътрешния пазар. Най-рязко се понижават очакванията на предприемачите в сектор услуги - показателят се смъква с 5,3 пункта. Заради по-неблагоприятни нагласи относно строителната активност в следващите три месеца строителният сектор отчита влошаване на бизнес доверието с 2,2 пункта. Поради икономическата несигурност и забавяния на плащанията сградното строителство продължава да се свива и в разгара на строителния сезон. Освен това санирането с европейски средства е в застой, което допълнително ограничава развитието на сектора.
По-песимистично настроени са и търговците на дребно за състоянието на техните фирми, като посочват по-ниски очаквания за обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца. Последните данни за БВП показаха, че именно потреблението е допринесло за силния икономически растеж през второто тримесечие.
На фона на тези нагласи и данни прогнозата за второто шестмесечие не е оптимистична. Дали обаче това ще доведе до неизпълнение на заложените в бюджета приходи и необходимостта от неговата актуализация?

Бюджетни прогнози

Отчетената над половин година дефлация неизбежно води до свиването на постъпленията от косвени данъци - ДДС и акцизи. Според последния отчет за изпълнението на бюджета приходите от тях са изпълнени едва на 42%. Същевременно общата сума на данъчните постъпления нараства с 2,7% (294 млн. лв.) спрямо миналата година, но леко изостава по отношение планирания ръст за тази година. Над планираното към момента са събраните приходи от преки данъци, които нарастват с 11,2% в сравнение с първото полугодие на 2013 г. Ръст бележат постъпленията от корпоративни данъци - с 3,8%. Нарастване за първото полугодие на 2014 г. се отчита и при приходите от ДДФЛ - със 192,4 млн. лв., което е със 17,4% повече от същия период на м. г. В потвърждение на тези данни са и отчетите на НАП. Приходите от данъци и осигурителни вноски, събрани от агенцията за седемте месеца на годината, са над 8,1 млрд. лв., което е с 400 млн. лв. повече от постъпленията за същия период на миналата година. Принос за това има и завишеният контрол от страна на данъчните върху оборота на фирми от услугите и търговията. При този темп от НАП очакват в края на годината събраните приходи да достигнат 14,3 млрд. лв., което е 100% от годишния план и с над 700 млн. лв. спрямо миналата година.
По отношение изоставането при ДДС част от ефектите от мерките за подобряване събираемостта на приходите от този налог се очакват през втората половина на годината - мобилният фискален контрол, обратното начисляване на ДДС. Ще се възстановят и средствата, авансирани по европрограми. Има и достатъчно буфери в разходната част. Според експерти крайният резултат може да се окаже дори по-добър от заложения в бюджета. Резервът остава стабилен - 6,6 млрд. лв. при заложен праг от 4,5 млрд. 
Дефицитът, който достигна 995,6 млн. лв., все още не е притеснителен, тъй като близо 440 млн. лв. от него е по европейките средства, които трябва да бъдат възстановени. Този дефицит е основно от спрените оперативни програми по околна среда и по регионално развитие. Може да се твърди, че за месеците, които остават до края на годината, дефицитът няма да се увеличава, ако се получат европейските пари за предварително платените от държавния бюджет средства. Тоест към момента не се налага промяна в бюджетните параметри. Кризата с КТБ повдига въпроси за евентуална актуализация на бюджета, но едва след като са изчерпани всички други опити за решаване на казуса. Към момента е твърде рано да се вземе такова решение. Още повече, че до края на годината ще работят две правителства.