Бутафорна България

Имаме си природа за чудо и приказ, а сред нея  уникални археологически паметници и други обекти на културно-историческото наследство, да се не нагледаш! Само две-три страни в Европа могат да се похвалят със същото. И какво правим? Разсипваме природата, викаме свлачищата, пеем на пияна глава "Хубава си, моя горо" и... сечем до дънер оная зеленина, дето мирише на младост. Перчим се със "Симеоновия златен трон", пък оставяме да се разсипят уникални древни крепости и гробници, на които равни по света няма. Вместо тях вдигаме бутафорни железобетонни и итонгови кули и зидове, надграждаме полимерни бойници и с тоя кич искаме да потресем чуждите туристи. А в това време фреските в уникалния тракийски храм в хасковското Александрово се люпят като великденско яйце и влагата яде ли яде оня свещен бик, дето тракийският цар принася в жертва на Боговете. Сега пък емблематичен храм като гробницата на Севт в Голямата косматка пада под напора на снега, водата и калта, а-ха ще се срути.
И защо така? Ами защото държавата нямала пари ни за разкопки, ни за правилна и модерна реставрация. В сродни нам европейски страни правителствата по милиард евро дават в последните години, за да направят от мижавите си старини чудеса, а ние чудесата превръщаме в пепел. Ако културното министерство пусне 1,5 млн. лв. за археология през годината, учените хвърлят шапки от щастие. Нямало как да се даде повече. А 300 млн. евро има, за да се пропилеят за кичозни крепости, дето нямат нищо общо с истината и никога не са съществували! Не знам някъде по света някой да цени изкуственяка повече от естествената коприна. Само у нас - щото тук изкуственякът е гарниран с алчност и политически връзки. Да турим един ламинат за вход на България и да му забучим една полимерна Байкушева мура с надпис: "Добре дошли в държавата Бутафория!".