Бурни овации за следовници на Борис Христов

Елена Драгостинова

    От Москва, в препълнената концертна зала на Международния дом на музиката, на 16 януари тръгна шествието от събития, с които светът отбелязва 100-годишнината от рождението на Борис Христов. Съвместната инициатива на Българския културен институт в Москва и Държавния духов оркестър на Русия, с подкрепата на българското посолство в РФ, се превърна в значимо музикално събитие - достойно отдадена почит към оперния артист, педагог и дарител, който бе включен като личност в Календара на ЮНЕСКО през 2014 г. Москва неслучайно е домакин на първата международна изява, посветена на 100-годишнината от рождението на Борис Христов. Големият оперен певец е дълбоко свързан с руската култура.
Галаконцертът "Гласовете на България", представен от музея "Борис Христов", бе пътешествие сред репертоара на великия артист по световните оперни сцени и постави акцент върху пристрастията му към руския и западноевропейския репертоар. Солистите-лауреати на международни награди: тримата баси - Пламен Бейков (един от последните ученици на Борис Христов), Ивайло Джуров, Александър Носиков, и мецосопраното Мария Жекова представиха стилна програма, в която всеотдайно вградиха своя вокален и актьорски талант в пресътворяването на образи от оперната сцена и в представянето на вокалната миниатюра като микрокосмос от колорит и емоция. 
"Респектирани сме от новата генерация български оперни артисти и се надяваме този концерт да бъде старт за нови съвместни изяви", заяви главният художествен ръководител на оркестъра проф. Владимир Чугреев.
    "Гласовете на България и българската певческа школа са известни, затова с желание подготвяхме този концерт. Но уменията на вашите солисти надминаха очакванията ни, споделя диригентът на Държавния духов оркестър на Русия з.а. Виктор Луценко. В много кратък срок, по време на репетициите постигнахме единност в диханието, в интерпретацията, в изграждането на цялостната драматургия на концерта."
    С недвусмислените си реакции от своя страна и руската публика заяви желанието си за следващи срещи с българските солисти. Отзивчива, чувствителна, настоятелна, стимулираща, аудиторията на "Светлановский зал" бе не само покорена от българския певчески талант, но и самата тя се превърна във възторжен съучастник в повишаването на градуса.
    Международният дом на музиката в Москва е прецизен в селекцията на концертиращите артисти. Затова и стъпването на български певци на тази сцена само по себе си е признание, кредит на доверие, което Пламен Бейков, Ивайло Джуров, Александър Носиков и Мария Жекова достойно оправдаха с блестящото си представяне.  
    Галаконцертът "Гласовете на България" е уникален и с още две свои особености. Първата е, че творбите на Глинка, Гуно, Рахманинов, Моцарт, Бизе, Чайковски, Мусоргски, Верди, Маскани, Сен-Санс, Римски-Корсаков и Хренников прозвучаха със специално направена оркестрация за духов оркестър - подход, който е над самоцелната атрактивност и имитирането на традиционния симфоничен оркестър, а е по-скоро търсене на сродството и единството между духовия инструмент и човешкия глас.
    Втората особеност на този галаконцерт е мястото: Международният дом на музиката, чийто президент е Владимир Спиваков. Домът е като огледало на личността на самия Спиваков, личност, която съчетава "оптимизма на интелекта" и прагматизма на действения организатор. Открит през 2002 г., този модерен комплекс от стъкло и метал е гостоприемен с диалогичната си архитектура - погледът отвътре навън обгръща интензивността на мегаполиса; взирането отвън навътре предизвиква да потърсиш уюта на общуването с изкуството. Такава е и концепцията на Спиваков в изграждането на програмите на Дома на музиката. Тук е място за среща с майсторите, с младите таланти, с детската аудитория, традициите се срещат с експеримента. В дома, на чийто купол е поставен 6-тонов виолинов ключ - емблема, дело на прочутия скулптор Зураб Церетели, се провеждат фестивали като "Моцартиана", форуми, посветени на Брамс, Бах, Менделсон, Рахманинов, Рождественският фестивал на духовната музика, Фестивалът на камерната музика, чийто хедлайнер е ансамбъл "Московски солисти" с Юрий Башмет, фестивалът "Орган плюс" и "Триумф на джаза". Тук са се изявявали колоси като Лучано Павароти, Монсерат Кабайе, Пласидо Доминго, Кири Те Канава, Рене Флеминг.
    В рамките на честването е и лекцията-презентация на пишещата тези редове (директорка на музея "Борис Христов") под наслов "Борис Христов и златото на руската класика". Пред публиката в музея "Шаляпин" чрез слово и видеоматериали се поставя акцент върху реформаторската роля на Борис Христов в утвърждаването на руския език като език на музиката на световните оперни сцени. Известно е че през 1958 г., опирайки се на своя авторитет и слава, българският оперен артист налага в "Ковънт гардън", за първи път, операта "Борис Годунов" от Мусоргски да бъде изпълнена от всички участници в оригинал - на руски език. Това е събитие, което по време на Студената война събира в една ложа тогавашния премиер-министър на Великобритания Макмилан и посланика на СССР Яков Малик. Събитието е безрезервно адмирирано от английската кралица Елизабет II.