Бунтовно гнездо на стари патриоти

Павел Нонев,
председател на ОС на БСП,
Трън

Не само Ярловци и Знеполе, а цялата прогресивна общественост на Трънско са горди със 100-годишния юбилей на своята партийна организация, която е най-старата селска социалистическа структура в родния ни край.
Ярловци е бунтовно гнездо на стари патриоти, участвали в няколко славни въстания против османското иго, отдали себе си на църковната борба, изграждали нелегални революционни комитети и прочути като смели борци за опазването на родния край и възстановяването на българската държавност.
Достоен приемник на тези традиции на Ярловци от миналите векове става

основаната през 1913 г. социалистическа група

принадлежаща към партията на тесните социалисти начело с Димитър Благоев. Инициатор за образуването на революционната социалдемократическа група е учителят Григор Димитров Попов, внук на възрожденеца поп Станко Димитров. Участва в Балканската и Междусъюзническата война и след подписването на мира, поема отговорността и заедно със съселяните си Тричко Стоянов, Тошо Попов, Тако Митов, Йордан Гълъбов, Мито Карин, Цветко Илиев и още десетина други ярловчани на 19 ноември 1913 г. полагат основите на нова политическа организация, част от партията на тесните социалисти.
Този факт се превръща в събитие за целия наш край. Още със самата си поява групата започва да оказва морална и материална подкрепа на пострадалите от войните семейства и разяснява необходимостта да се търси отговорност от виновниците за първата национална катастрофа. През всичките 100 години партийната организация на социалистите стои близо до хората, бързо се разраства и при население от около 600 души, броят на членовете й само за година нараства на 52-ма души, за да достигне през 1920 г. - 82-85 човека. Малко известен факт е, че в началото на 20-те години на миналия век старите ярловски социалисти (от 1919 г. - вече комунисти) са били в близка дружеска връзка с големия син на България Георги Димитров. Той се интересува от съдбата на местната партийна организация, посещава два пъти по своя инициатива селото, търсил е учредителите на организацията. След емиграцията му подир неуспеха на Септемврийското въстание 1923 г. връзката с ярловчани се поддържа от майка му Баба Парашкева. По нея Димитров изпраща хабер на ярловчани, на брат си Любо и на големия строител на Западните покрайнини Христо Владиславов, да преустроят бившата руска царска легация в съветско посолство. Веднага, още през 1934 г. поръчението било изпълнено блестящо. Основните работници били ярловчани, включително и ръководителят им Петър Попов.
В продължение на няколко години поред

до кървавия Деветоюнски преврат през 1923 г.

дейността на организацията е изключително активна, богата по съдържание и разнообразна, което превръща Ярловци в своеобразен културен център в Знеполе, а и в Трънско. След Първата световна война до 9 юни 1923 г. комунистите живеят изключително задружен живот със силно развито чувство за колективизъм и взаимопомощ. По тяхна инициатива е построен голям мост, наречен "Комунистическия", издигнат е паметник на загиналите във войната 38 левенти от селото, иззидана е 300 м подпорна стена на реката, подпомогнати са много социалнослаби вдовишки семейства и др. По време на кървавите априлски събития през 1925 г., когато е арестуван бъдещият професор-химик - тогава студент - Иван Гълъбов, комунистите вдигат по тревога цялото село, за да преодолеят смъртната заплаха за своя съселянин, правят петиция до правителството, която е подписана от всички ярловски мъже, начело с общинския кмет-народняк Тодор Янков и младежът е спасен. С такава непреклонна воля за отпор срещу фашисткото мракобесие навлиза ярловската организация в ада на Цанковата кървава диктатура. Въпреки нелегалните условия на работа тя не загубва притегателната си сила, а продължава да попълва редовете си с млади привърженици. От 1937 г. започват арестите най-напред на младите дейци, свързани с изборите за народни съветници. Така е и при парламентарните избори през 1939-1940 г., когато са арестувани Славчо Тасков, Младен Гюров (Денчо) и Станой Цонев.
На 1 септември избухва Втората световна война, което налага

пълна мобилизация на местната партийна и ремсова организации

Започва борба за спечелването на другите демократични и антифашистки сили в селото на страната на прогресивния вътрешен фронт. Успешно е организирана и проведена т.нар. Соболева акция. Създадена е бойна група главно от ремсисти. В отговор не закъсняват и полицейските удари. Арестуван е бъдещият командир на Трънския партизански батальон "В. Левски" Димитър Таков, интрениран е старият партиен член Аврам Попов, в затвора попадат бъдещият командир на Трънския отряд, на II Софийска партизанска бригада и зам.-командир на първата и единствена партизанска дивизия у нас Младен Гюров (Денчо Знеполски), както Боян Станоев и др.
От средите на партийната и ремсовата организация излязоха и много партизани, ятаци и помагачи на Трънския партизански отряд. Гордост на ярловската партийна организация и на цяло Трънско са 19-те партизани: Младен Гюров (Денчо Знеполски), Димитър Таков, Райчо Таков, Богдан Иванов, Димитър Тричков, Левчо Благоев, Милко Симов, Кала Михайлов, Делчо Захариев, Васил Драгоманов, Милан Гълъбов, Елена Спасова, Рангел Христов, Димитър Славчев, Станко Янакиев, Никола Милков, Станко Георгиев, Цветко Тодоров, Велко Георгиев. Все млади възпитаници на ярловската партийна организация, които проявиха високо чувство за класов дълг, съзнание и дисциплина, за воинско умение и качества на масовици и бяха отлични бойци. От тях не се завърнаха в родния дом Д. Таков, В. Драгоманов, Д. Захариев и К. Михайлов. Към тази група трябва да причислим славните ятаци и помагачи, активната бойна група. Фалангата на политзатворниците бе попълнена от семейството на баба Лена Михова, Боян Димитров, Йордан Димитров, Димитър Груев, а в София бяха осъдени на различни години затвор съселяните им Митко Григоров (бъдещият висш партиен и държавен деец), Димитър Станоев и Славчо Тасков. Фашисткото правосъдие "удостои" с 4 смъртни присъди трима ярловчани - братята Димитър и Райчо Такови и Денчо Знеполски - с две. Интернирани бяха семействата на всички ярловски партизани и други техни съселяни - общо 25 души, а жандармерията опожари 7 партизански къщи.
Всички се гордеем с този актив на Ярловската партийна организация, защото по броя на партизаните и ятаците, по броя на политзатворниците и интернираните, по броя на жертвите и опожарените къщи Ярловци държи безспорно

първото място в Трънска община

Същото се отнася и до участието на селото в Отечествената война, в която загинаха със смъртта на храбрите партизанинът подпоручик Цветко Тодоров - командир на взвод, Стефан Гълъбов - командир на отделение, Манол Таков и Цона Симов. 
Когато настъпи дългоочакваната свобода на 9 септември 1944 г., за ярловската партийна организация започна нов етап на развитие - вярна на чувството си за колективизъм, тя насочи вниманието си към изграждането на ТКЗС в селото, така както само преди 4-5 години бе станала инициатор за създаването на кооперативен магазин за продоволствени стоки, каквито дотогава се продавали спекулативно в съществуващите две кръчми в селото. Селяните си отдъхнали, а всестранката се ползвала с голям успех. Благодарение на правилната си кадрова политика ТКЗС-то в Ярловци тръгва уверено напред и скоро излиза на челно място в околията. Решаваща е ролята на партийната и младежката организация за това. Много обстоятелства още обуславят възходящото му развитие, сред тях водещи са революционните традици, калили духа на ярловчани, опитът и вярата в кооперативното движение, преуспяло в областта на кредита и потреблението в дните на най-черната фашистка диктатура, културата в областта на селското стопанство, наследена от предците и обогатена от Допълнителното земеделско училище в селото.   
Разрухата на България, на която сме свидетели сега, започна именно от селското стопанство. А още древните са казали: "Когато цъфти изкуството на земеделието, цъфтят всички изкуства." Изводът се налага от само себе си.
Това е накратко достойният отчет, който можем да направим по повод едновековния юбилей на Социалистическата организация в с. Ярловци. Изминат е дълъг и изпълнен с плодоносни битки път, по който вървяха няколко поколения убедени борци против фашизма и капитализма, за социална свобода и общочовешки правдини. От този път, който е неделима част от героичната история на Българската социалистическа партия, ние черпим вдъхновение и оптимизъм за своето бъдещо движение напред, за благото на трудещите се у нас.

Символи на паметта и почитта към борците за свобода от Трънския край


Една от забележителностите на Ярловци - православният храм "Св. Великомъченик Димитър Солунски", построен през 1835 г.


Ярловци е и чудесно място за отмора