Бунтът в Пловдивската мъжка гимназия

Д-р п.н. Стоянка КОЕВА

Истинските огнища на Възраждането в България са нейните училища. В тях се роди българската просвета и се възродиха потомците на българската история. Едно от тях е Пловдивската мъжка гимназия. Още през 1850 г. неговото създаване като класно училище е отклик на огромната потребност да се подготвят учители за всички български училища. В това училище Васил Левски се учи и доизгражда като революционер.

Пловдивската мъжка гимназия взема активно участие  в Априлското въстание. Възпитаниците й участват активно и в освободителната война, както и в Съединението. Доблестно се сражават в състава на ученическия доброволчески легион по бойните полета на Сръбско-българската война. Тук учителстват много дейци на Възраждането и националноосвободителното движение. 

Пловдивската мъжка гимназия е център на организираното ученическо младежко движение.     Още през 1859 г., организирайки акции в църквата "Св. Богородица", учениците извоюват историческа победа над духовния поробител, като постигат правото на богослужение на български език. През 1871 г. в училището се създава ученическо дружество "Напредък". В начало то има културно-просветен характер. Продължава съществуването си и след Освобождението и придобива черти на младежка революционна организация. Известно е вълнението на 28 януари 1888 г. Учениците протестират срещу опитите на училищното ръководство да разтури ученическото дружество, да посегне на училищната библиотека и да забрани на учениците да четат социалистическа литература. Дружеството е

център за разпространение на социалистически идеи

Оглавява борбата на учащата се младеж против реакционната политика на българската буржоазия. 

Специфична роля в историята на ученическото революционно движение обаче има бунтът на 11 февруари 1891 г. След Съединението на България се ускорява процесът на първоначалното натрупване на капитала. Бързо се разорява и пропада масата на дребни селски и градски стокопроизводители. Задълбочават се противоречията между развиващия се капитализъм и увеличаващото се бедно население. В страната се установява жесток политически и терористичен режим на правителството на Стефан Стамболов. Когато народните маси се осмеляват да издигнат глас в защита на своите права, срещу тях се хвърлят полицията, войската и партизанските шайки. Засилените противоречия създават условия за осмисляне и разпространение на социалистическите идеи и постепенното създаване на организирано социалистическо движение.

Носители и първи разпространители на прогресивните социалистически идеи са учителите  - най-образованата част от интелигенцията. А те са в училище, сред учениците. Общувайки с тях, обучавайки ги, възпитавайки ги, те изграждат техния облик. В много училища, в това число и в Пловдивската гимназия, се откриват и функционират кръжоци, дружества, библиотеки, в които израстват бъдещите борци срещу буржоазията.

Съществена предпоставка e стамболовата училищна политика. Чрез нея правителството се стреми да превърне училището в сигурна опора на своята русофобско-националистична и противонародна политика. В училищата се насаждат строг казармен ред и мракобесие. Правителството забранява да се изучава руски език. Нахвърля се да разтури ученическите социалистически кръжоци, дружества и библиотеки. Забранява да се чете прогресивна марксическа литература. Масово и произволно се изключват прогресивни ученици и учители. Поради силния терор много от тези културни огнища в училищата

продължават своята дейност нелегално

Това са причините за бунта на учениците на 11 февруари 1891 г. В Пловдивската мъжка гимназия е учител един от най-добре подготвените социалисти - Никола Габровски. Преподава всеобща история. Всестранно развит, образован и общителен, той е любимец на всички ученици. Уроците му по история се превръщат във "вдъхновени проповеди" за новото, за прогреса, за науката. Подготовката от обучението му в Женева, от общуването му с европейските социалисти подпомага идеологическото избистряне и оформяне на учениците.

Не е без значение, че в Пловдивската мъжка гимназия се учат будни ученици. Един от тях е Георги Бакалов - умен, ученолюбив, с огромно влечение към марксическата наука. Като ученик и председател на дружеството "Напредък" съдейства за обогатяването на библиотека със социалистически книги. Тогава тя има 12 хиляди тома. 

Пловдивското ученическо дружество развива богата културно-просветна дейност. В тясна връзка е със социалистическото движение. Превръща се в огнище за социалистически идеи. Учениците се противопоставят на опитите на училищното ръководство да контролира работата на дружеството, да наложи свой устав и програма, на които да се подчиняват учениците. Поради това учениците - социалисти в Пловдивската мъжка гимназия организират бунт на 11 февруари срещу бруталните посегателства на властта, срещу насаждането на шпионството и мракобесието.

В навечерието на бунта Георги Бакалов и неговите приятели написват и разпространяват възвания към сиромасите, към гражданите, към учениците. Разпространяват позиви към гражданите. От тях става ясно, че бунтът в гимназията не е насочен само срещу ограниченията, които училищните власти са наложили над ученическото дружество, библиотеката и техните свободи. Той има по-дълбок, ярко проявен социално-политически характер, насочен срещу цялата система на режима на Стамболов. Вдигайки се на бунт, пловдивското ученичество отправя закана

срещу потисничеството и експлоатацията

Ученическият бунт избухва в знак на решителен протест срещу уволнението на учителите Никола Габровски и Г. Балемезов. Уволнени са за това, че изнесли сказки в салона на Народната библиотека, като предизвикали силно оживление сред учениците. Учениците написват протест до Министерството на народното просвещение, с който настояват уволнените учители да не се отстраняват от гимназията.

На 11 февруари 1891 г. сутринта, по сигнал, даден от училищната камбана, учениците от горните класове се разбунтуват. Когато директорът на гимназията Каролев се опитва да ги увещава да се успокоят, учениците отговарят с викове "Долу!", "Вън!", "Ура!". След това напускат класните стаи и се събират в коридора на митинг, като заключват и барикадират входните врати на гимназията.

Георги Бакалов държи пред другарите си пламенно и вдъхновено слово. Пристига полиция. Учениците, които са се барикадирали зад прозорците, посрещат нападателите с камъни, железни пръти и ножове. Чуват се и револверни изстрели. Между полицията и учениците се завързва сражение. Полицаите успяват да проникнат в гимназията, използвайки пожарната команда. В коридорите и класните стаи се разиграва ръкопашна схватка за изтласкване на стражарите. В двора на гимназията 30-40 ученика се бият с няколко стражари и пристави, които се хвърлят срещу тях с извадени саби. Учениците се отбраняват с камъни, викайки "Долу полицията!".

След като са изтласкани от сградата, учениците се опитват да проведат протестна демонстрация по улиците на Пловдив, но са посрещнати от плътен полицейски кордон с извадени саби. И разпръснати. Имало е ранени и от двете стани. Полицията арестува 40-50 човека, които са хвърлени в полицейските арести, изтезавани, разследвани в продължение на няколко месеца. Като главни участници в бунта са изключени 36 ученика.

Буржоазната преса подробно съобщава, че Георги Бакалов и Димитър Попов са водачи на бунта. Пише, че душата на бунта е Бакалов. Публикува се подробно негово досие и се подчертава, че бил всецяло предан на делото. Подробно е описано въоръжението на Димитър Попов, като се набляга, че бил агент на Бакалов, изпълнител на неговите замисли и е дошъл нарочно от Габрово за бунта.

На 8 март 1891 г. в Окръжно щ1618 Министерството на народното просвещение изпраща до директорите на държавните училища Списък на учениците от Пловдивската мъжка гимназия, които са били главни подбудители на ученическия бунт, те се изключват от всички държавни и общински училища. Във връзка с пловдивския бунт са извършени обиски на социалисти и в други градове.

Бунтът в Пловдивската мъжка гимназия е връх в развитието на ученическото социалистическо движение. В нощта на 19 юли 1891 г. Никола Габровски и Георги Бакалов са в Казанлък - обсъждат устава и програмата, които ще се предложат на Бузлуджанския конгрес. Изключените от пловдивския бунт ученици начело с Георги Бакалов и Димитър Попов се подготвят да охраняват участниците в заседанието на конгреса на Бузлуджа. На 20 юли 1891 г. се провежда Бузлуджанският конгрес и се учредява БРСДП.