Бунт в училище

За първи път от няколко години българските ученици се вдигнаха на протест, обявен като национален. Бунтът на тийнейджърите обаче остана нелегитимен, почти нечут, а някои дори го обявиха за провал. Едва 10 процента от децата не отидоха на училище в първия учебен ден на новата година, въпреки че по интернет форумите гърмеше заплахата за "пълен бойкот". Видя се, че гневният поход на младежите не срещна съчувствие нито при учителите, нито при родителите. Голяма част от обществото го посрещна повече с възмущение, отколкото с одобрение. Защо ли?

Може би защото лозунгът "един ден повече ваканция" всъщност не е кауза. Днешните ученици направиха опит да демонстрират бунтарски дух, но проблемът бе, че не напипаха истинския проблем на образованието ни. Едва ли дните на зимната ваканция са най-кървящата рана на боледуващата ни от години образователна система. Вероятно обаче на днешните тийнейджъри им е трудно да формулират реални искания, да предложат реални решения и да задълбаят във въпросите, от които зависи бъдещето им.

Законът за средното образование все още се кове, а през ден просветният министър разкрива по-нови и по-безумни идеи за "натовареността на учениците и учебния материал". Вярно, сложна задача е да се ориентираш в хаоса и да разбереш какво точно предлага МОМН...

Но зациклилата образователна система има нужда от гласа на младите. Но не от крясъците им под прозорците на инспектората, а от мислите им за това кое им е потребно, кое - неразбираемо, и кое - излишно в класната стая. Вярно е, че днес никой не ги пита за нищо. Дали обаче с бунта срещу ваканцията тийнейджърите ще се докажат като активни граждани и като мислещи млади хора? Дали свободата и демокрацията за тях се изчисляват в дните за почивка, а не в достъпните знания и във възможността за личен избор? Само преди четири години учениците в цялата страна излязоха на протест срещу матурите. Сформиран бе инициативен комитет, подписваха се документи, четяха се обръщения към министъра. Имаше дебат, имаше искания, условия, въпроси и отговори. Учениците звучаха разумно и авторитетно. Защото каузата им бе свързана с процеса на учене, усвояване на метиарила, равния шанс и входа към висшето образование. Все свързващи звена между държавата и поколението на бъдещето.

Дали само за няколко години са се променили коренно интересите и ценностите на младите? Днес учениците говорят по-скоро с досада за уроци, учебен материал и изпити. Далеч по-ентусиазирани са, щом ги попитат за датата на първия учебен ден и за удължените ваканции между сроковете. Умора, апатия или недоверие демонстрират тийнейджърите към родното образование?

А може би отношението им е равнозначен отговор към начина, по който се отнася с тях държавата... Тази държава, която възвеличава културата на чалгата, на меркантилността и на физическата сила. Тази държава, в която си успял, ако пристъпваш закона, ако си брутален и нахален, подкупен и богат. Тази държава, която се гаври в културата, науката, разума и полета на мисълта...

Жестока задача поставя тази държава пред днешните ученици. Децата трябва да направят избор в свят с размити ценности и апатично общество. Тийнейджърите искат своята революция, както всяко едно поколение. Как обаче да се бунтуват срещу системата, когато системата е пред разпад? Как да искат качествено образование, когато образованието е обект на присмех и унизение? Къде да търсят свободата на личността, щом свободата днес означава потъпкване на демокрацията?