Бунт на кораба, който потъва

Димитър Чулев
"Утрински весник"

Гръцкият премиер Георгиос Папандреу изигра силен ход тези дни, когато накара политическия си противник Андонис Самарас да направи принудена стъпка и публично да се изложи. Самарас, който по природа е политически хамелеон и е завърнал се в Нова демокрация, предложи, в момент когато 23 000 гърци се биеха с полицията в центъра на Атина, правителство на националното спасение, предсрочни избори като втори вриант и относително смешната мярка да отиде на нови преговори с Брюксел, за да се пазари за репрограмиране на огромния гръцки дълг.
На думите на Самарас и неговия гол популизъм Папандреу отговори с бърза контра - префасониране на кабинета с нови министерски лица, с което показа и в страната, и в чужбина, че има намерението сериозно, като отговорен политик да изпълни мерките, наложени за спасение на гръцката икономика, за което финансова подкрепа осигури ЕС.
Макар да го обвиняват, че се опитва да спечели време, Папандреу всъщност направи тъкмо това. Избори може и да има, но след като премиерът усмири противниците в страната и след като получи външната подкрепа, че само той в момента е истинският лидер, който може да извлече Гърция от икономическото тресавище.
Папандреу, който далеч няма харизмата на своя татко Андреас от началото на деветдесетте години на миналия век, все пак показва доблест и храброст, качества, с които като бивш министър на външните работи и актуален премиер предпочиташе да не изпъква. Той не прибягва към гол популизъм, а честно се опитва да направи всичко, което е най-добро за страната, която беше в дългове още тогава, когато през септември 2009 г. пое премиерския пост от Караманлис.
Може да се очаква, че доколкото удържи на сегашния път и на сегашното затягане на коланите, Папандреу може да получи подкрепата на финансовите центрове в чужбина, независимо от недоволството на местните работници, таксиметрови шофьори, превозвачи, лекари, административни служители..., които не са съгласни с неговото намерение окончателно да въведе ред в най-практикувания от десетилетия спорт - избягването на данъците.
Гърция обаче не е случай, който трябва да се разглежда изолирано. Тя е важна за ЕС. Първо като средиземноморска и най-източна точка на ЕС, която е първа под удара на нелегалните имигранти, търсещи спасение в ЕС. Това сега е особено актуално.
Макар да участва само с три процента в брутния вътрешен продукт на страните в еврозоната, гръцката "дисквалификация" на еврото сериозно застрашава валутата. Имайки предвид това, може да се очаква, че ЕС ще помогне на Атина, обаче само ако има сериозен лидер (засега Папандреу се показва като такъв), който ще следи напътствията.
За региона Гърция и това, което се случва там, не може да бъде маргинализирано явление. Именно Гърция бе страната, в която страните от Западните Балкани виждаха мост, чрез който ще се приближат към малко по-северните членки на ЕС до 2013 г. Това бе стратегията на Атина за интегриране на Балканите, така че икономическият хаос, произлязъл от политически "минирания", не може да бъде приет без сериозна загриженост.
Искаме да вярваме за доброто на всички, че Гърция ще се измъкне от гражданския бунт, който е факт в страната, и ще се върне в нормалното русло.
Македония уважава актуалната политика на гръцкия премиер и ще зачете и евентуално провеждане на предсрочни избори, ако те бъдат честни, демократични и свободни, на които гръцките граждани ще могат да изберат правителство, което да разреши тази ситуация на социална безизходица и при това без да излезе от Шенген и еврозоната.