01 Ноември 2020неделя04:16 ч.

Антология

Белетристика

БУКЕТ ХРИЗАНТЕМИ

Разказ от Константин Денчев

/ брой: 2

автор:Дума

visibility 1398

Запознаха се по един, на пръв поглед, колкото необичаен, толкова и неочакван, начин. Случи се така, че когато излязоха от асансьора, и двамата почти едновременно се отправиха вляво от рецепцията на хотела към вратата, над която със светлинен надпис беше обозначено, че е вход за ресторанта.

Сервитьорката - младо, приветливо момиче, разпределена тук отскоро направо от колежа за подготовка на ресторантски и хотелски кадри, като ги видя да влизат заедно, първоначално помисли, че са семейство, което желае да прекара приятна вечер и щедро им предложи една от малкото останали все още свободни маси до прозореца с изглед към реката. Наредените в съседство, върху масивни металически поставки, декоративно оформени в меки пастелни тонове, квадратни керамични саксии с обилно разклонени цветя, изпълняваха успешно предназначението си - от една страна, да сепарират в отделен кът тази част от ресторанта, а от друга страна, й придаваха както свежест, така и романтичен уют.

И двамата се поколебаха за миг, погледнаха се дори малко изненадано, тя се приготви да каже нещо, но той, изпреварвайки я, като се усмихна подкупващо, с елегантен жест съвсем непринудено предложи:

- Какво пък?... Да седнем... Заповядайте!

Младата жена се усмихна свенливо, погледна го още веднъж с недоумяващи очи и като не откри нищо застрашително в прямия му и умоляващ поглед, го дари неочаквано с широка усмивка и решително тръгна в предложената посока.        

На масата се запознаха. Разговорът се водеше предимно от него. Умееше хубаво и увлекателно да разказва. И да пита.

Тя обясни, че е за два дни в града. Като ръководител на проблемна група за установяване на оптималните стойности в съотношенията между естествени и полиамидни влакна при тъканите, използвани за изработка на младежки облекла, пристигнала до тукашния комбинат и работата й щяла да продължи и на следващия ден. Той каза, че е дошъл късно следобед с влака и като се настанил бързо и без затруднения в хотела, решил да слезе да вечеря в ресторанта. 

- Компанията с такава хубава млада дама вече окончателно ме убеждава, че днес имам голям късмет. И като помисли, че е попрекалил малко с фронталното си откровение, побърза да добави - защото и пътуването мина леко, пък и настаняването в хотела стана неочаквано бързо.

- Благодаря ви за комплимента - привидно учудена каза тя. И като се опита да се  приспособи към неговия тон, продължи -  Все по рядко се случва вече на тази млада дама, която е майка на две дъщерички, да чува по свой адрес такива приятни комплименти.  

- Ако ми позволите да бъда докрай искрен с вас, ще ви призная, че не ви правя комплимент. Опитвам се само добросъвестно да констатирам обективната действителност, която имам удоволствието да съзерцавам.

- Щом от мен зависи да бъдете докрай искрен - позволявам ви - с още по-очарователна усмивка отвърна тя. - В такъв случай ще ви призная, че и на мен ми е приятно да не бъда сама. И струва ми се, че няма да имам основания да остана недоволна от срещата ни. - И добави: - Това също не е комплимент. А както вие казахте - обективно и добросъвестно признание.

- Това вече ме задължава много - видимо насърчен, скромно отговори той.

Явно и двамата имаха повишено настроение  тази вечер. С апетит изядоха предястието - прясна шопска салата с яйце, богато гарнирана със ситно настъргано на ренде овче сирене. И малък ордьовър от панирани рибни и пилешки хапки. Той изпи една голяма водка "Смирнов", а тя пожела чаша минерална вода. 

За вечеря поръчаха медальон с гъби и добре изстудено "Шардоне". Това прекрасно бяло вино, което неотменно фигурираше в листата на реномираните заведения на "Балкантурист", той беше опитвал вече и въпреки че рядко пиеше - беше му харесало.

- Надявам се, че ще си спомняте с приятно чувство за тази вечер? - макар и във въпросителна форма, малко прибързано направи изводите си той.

- Сигурно - отвърна младата жена, като погледна към оркестъра.

Той оправи без нужда възела на вратовръзката си, изгаси в пепелника до себе си почти цяла току-що запалената цигара и с подкупваща усмивка попита:

- Може ли да ви поканя?

- Благодаря. Аз обичам да танцувам - и стана.

На дансинга имаше вече други преди тях, но начинът, по който те се отправиха, привлече вниманието на останалите. Леко прилепени един до друг, те танцуваха елегантно и стъпките им съвпадаха в идеално съчетание с ритъма на музиката. Бяха красива двойка. Оркестърът, като че ли доловил желанието им да се слеят в едно, засвири веднага второ танго. Матовочервеният цвят на осветлението край тях придаваше още по-румен отенък на лицата им, които, допрени едно до друго, си шепнеха нещо сякаш само свое.

- Благодаря ви - каза тя, когато се отправиха отново към масата. Скоро не бях танцувала.

- И аз съм ви благодарен. Вие сте действително много фина. - И като помълча за момент, вече на масата, набра смелост и призна - Мисля, че дълго съм ви търсил досега.

- Не се шегувайте. Нали си бяхме обещали да бъдем искрени. 

- Точно затова ви го казвам. Искреността изисква не само да се казва, но и да не бъде премълчавана истината.

- Щом е така, ще ви призная, че съм жадна - опита се да се изплъзне от тази тема тя. - Моля ви налейте ми съвсем малко.

- Прощавайте! Аз вече забелязах, че тази вечер съм доста несръчен кавалер. - И акуратно наля чашата й до половината. -  Да пием за вас! - каза, преди да се чукнат.

- Защо само за мен? Няма да е честно. Да пием за тази хубава вечер. Наздраве!                                                                                

През отворения прозорец полъхна свеж ветрец. По небето отдавна вече бяха налягали в нестроен ред мънички трепкащи звезди, които заобиколили луната, заедно с нея щастливо се оглеждаха в немного забързаните на това място води на Тунджа, която като извиваше покрай парка, минаваше досами хотела. 

Беше топла есенна вечер. Градът бавно изгасваше светлините си. След като се разходиха по алеите, седнаха на една пейка под клонест кестен. Въздухът фино благоухаеше на зряла трева и билки. Минаваше полунощ.

Той постави леко ръката си на облегалката на пейката зад раменете й. Тя го погледна с някакъв свой вътрешен огън в очите и дали така му се стори само или пък не можеше да прецени точно къде  минава границата между желаното и действителността, но си помисли за миг, че ако я целуне внезапно, тя не би му се разсърдила. Но не посмя.

Останаха на пейката до късно. Той обясни, че е пристигнал за дело на свой близък приятел, съученик от гимназията. Като адвокат рядко гледал дела в други  градове, но на приятелят си не можел да откаже. Пък и случаят бил по-особен. Съпругата му избягала със свой приятел, като оставила децата на него. А те били малки и имали належаща нужда от грижите на майка си. Тъгували за нея. Сега завел дело за развод. Пристигнал с твърдата решимост да положи максимални усилия, но да не допусне развода. И приятелят му, пък и той, смятали, че майчиното чувство, което било дълбоко залегнало във всяка жена, щяло да надделее и тя ще преодолее увлечението си. Никое увлечение не би могло да бъде по-силно от майчината обич.

Говориха още за утрешното дело. Смяха се  дори над един куриозен случай, който той и разказа от своята практика. Забеляза обаче, че тя не го слуша внимателно. Очите и бяха замечтани.                                                       

- Искате ли да се приберем вече да спим? Утре ви очаква нелека работа. Пък и аз се чувствам  малко уморена... Рядко ми се е случвало да не лягам до това време. - И стана.                                                        

Във  фоайето на хотела дежурната администраторка беше на мястото си зад парапета на рецепцията, но не разбраха дали ги забеляза или беше задрямала. Като стигнаха с асансьора на седмия етаж, където беше нейната стая, пред вратата тя му подаде ръка и му пожела лека нощ, и успех на делото утре. 

- Благодаря ви. И на вас пожелавам да успеете да се наспите и да бъдете бодра сутринта. Ще ви чакам на обяд в ресторанта, на нашата маса - и стисна съучастнически ръката й.

Тя кимна с глава и влезе в стаята си. Той се изкачи по стълбите на дванадесетия етаж. И двамата не заспаха до сутринта.

Делото в съда свърши към десет часа. Той се поразходи из града. Отби се в цветарския магазин, откъдето купи букет хризантеми, като помоли продавачката да ги увие в луксозна целофанова хартия. Имаше още много време до срещата на обяд и затова реши да се прибере в хотела и след това да слезе в ресторанта. Искаше да бъде преди нея на масата. Представяше си как тя ще се трогне, като и поднесе цветята. Дори си беше намислил да й каже, че тези цветя са израз на неговите най-свежи чувства към нея. 

Заедно с ключа от стаята администраторката му подаде и един запечатан плик, оставен за него, върху който със красив женски почерк беше написано името му и номера на стаята. Подател нямаше. Като го отвори, той прочете: "Не мислете, че съм без сърце. Харесах ви и бих могла и да се влюбя във вас, но не съм свободна. Майка съм на две момиченца, които имат нужда от мен. Поувлякох се снощи, но никое увлечение не бива да бъде по-силно от майчината обич. Нали така трябваше да кажете и вие днес в съда."

Беше набрала смелост и написала името си накрая. А то беше Краси. Красиво име. Като нея. 

Константин Денчев е магистър по право от Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Бил е съдия. Сега работи като адвокат. Публикувал е свои разкази и стиховe в националния литературен и периодичен печат. Автор е книги със сонети за любовта. Член е на Съюза на българските писатели.                                                             

Константин Денчев е роден през 1935 г. в гр. Плевен. Завършил е право в Софийския университет "Св.Климент Охридски". Бил е съдия, а сега работи като адвокат. 

Публикувал е свои разкази и стиховe в националния литературен и периодичен печат. Автор е книгите с поезия "Времето е неизписан лист", "Галоп към върха на мечтите", "Душата ми с нежност упои", "Ако не бях те срещнал аз", "Зората с теб сравних", "Така е хубаво да си до мен", "да те обичам повече не смея", "С шепот на ручей", "В океана на любовта", "Във вселената на любовта", "С мелодия на дъжд", "Откровения на любовта". Член е на Съюза на българските писатели.                                                             

Гърция затваря всичко, без магазини и училища

автор:Дума

visibility 201

Брутално нападение над църква във Виена

автор:Дума

visibility 347

Белгия затваря магазините, хората ще работят от вкъщи

автор:Дума

visibility 197

Над 800 са ранените при труса в Турция

автор:Дума

visibility 196

Датата

автор:Дума

visibility 237

/ брой: 207

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ