Будещите и спящите

Всяка година на 1 ноември отбелязваме Деня на народните будители. И всяка година се сещаме за тях май само около тази дата. Или евентуално около 24 май. 

А това е един от най-светлите ни празници. Именно безсмъртната кохорта от знайни и незнайни будители събуди българската нация от петвековното робство. Събуди мечтата за свобода, събуди вярата, че тя може да бъде постигната. И най-важното, събуди умовете на българите. 

А следващите поколения будители приеха за своя мисия, въпреки превратностите на историята, да пазят българския дух буден. 

Празнуваме този ден, но с всяка изминала година се отдалечаваме все повече от будителите. Неусетно и неизменно затъваме в калта на ужасяващата бездуховност. И тази кал постепенно ни обезличава, стопява като нация. 

Къде е националният ни идеал? Къде са изконните ни ценности? Къде е стремежът към знание и духовно усъвършенстване? Отбелязваме Деня на будителите, но това съвсем не означава, че се събуждаме. По-скоро в просъница нещо промърморваме и отново се унасяме в дрямката, която вече 30 години ни държи и сякаш нямаме намерение да отворим очи. Или не искаме. Защото така е по-удобно. Или защото ни е страх.    

"Бедний народе,/кой те в таз рабска люлка люлее?", казва Ботев. Ще кажете, ама нали сме свободни. 

А нима не сме роби? Роби на политическите интереси. Роби на бездуховността. Роби на парите. Роби на банките. Роби на капитала. Роби, които работят по 12-14 часа на ден и се прибират вкъщи само за да преспят. Да продължавам ли? 

Преди Освобождението, след пет века безпросветност, българинът се устремява към знания. Защото тогава дори и неграмотните осъзнават, че в знанието има сила и искат децата им да се изучат. 

А днес? Стремежът към знания го няма. Защо са ми, като мога и без образование да живея, казват много от учениците. Единици се стремят към знания. Мутренският начин на живот, далаверата, култът към парите и лукса промениха ценностната система на българина. 

Но и след Освобождението нима не е така? 

"Време на хора с ниски чела и широки джобове", ще го определи Вазов. И ще напише "Епопея на забравените". А Алеко ще обезсмърти всички български отрицателни черти в образа на Бай Ганьо. 

Не четем книги, казват днес. Защо са ни? И забиват очи в телефоните. Не знаят стихотворение от Ботев, но знаят чалга хитовете. 

Учителят, съвременният будител, той е виновният. Писателят също. Нищо, че и учителят, и писателят са изправени срещу системата, която превръща мислещия човек в животно, загрижено единствено за своето оцеляване, за своето забавление и за удовлетворяването на нагона си. Учителят трябвало да се съобразява с ученика, писателят - с читателя. Все си мисля,  че трябва да е обратното. 

Хляб и зрелища. От римски времена това се дава на народа, за да кротува и да си мисли, че е свободен. То и у нас - хляб, колкото да оцелееш, колкото да влачиш тъжното си съществуване. За други има и зрелища - чалга заведенията са пълни. И вътре народът спи, вперил очи в силикона, нищо че музиката е силна. 

Семейството вече не е ценност. Имаме джендъри и какви ли още не. Традициите се подменят. Езикът ни - също. 

Вместо Ден на будителите, все повече се празнува Хелоуин. Порових се из интернет. Много заведения предлагат такова "парти". Всяка трета дума в обявите не е българска. 

Политиците ни повтарят с лакейска преданост всяко послание, изпратено от Брюксел. И са готови да изпълнят всичко, което във Вашингтон дори още не са си го помислили. Политиците, някои от които бъркат названия на столици и държави. Няма национални ценности, има общоевропейски, евроатлантически. 

Кой те в тази робска люлка люлее? Ще се събудиш ли? 

И все пак надеждата е в будителите. И в юнака на коня...