БСП в навечерието на конгреса

Доц. Минчо Найденов, 
делегат на 48-ия конгрес на БСП, председател на Районния съвет на БСП в столичния район "Лозенец", 1993-2004 г.

    В навечерието сме на поредното заседание на 48-ия конгрес на БСП. На това политическо събитие гледат с надежди не само членовете на Българската социалистическа партия, не само левоориентираната част от българското общество, но и нашите противници. Очакванията са делегатите да изберат новия лидер на БСП, но и да изменят радикално практическото провеждане на нейната политика.
Сега на събрания и конференции се правят предложения за нов председател, а някъде даже има опити да се формулират качествата, на които той трябва да е носител. Според мен тази задача е трудна, даже невъзможна. Но преди всичко бих желал да изкажа категоричното си мнение, че Сергей Станишев не бива да бъде сатанизиран и обруган, така както се случи с почти всички негови предшественици. Той и в бъдеще ще е необходим не само на БСП, но и на европейското социалистическо движение. А що се отнася до новия председател, мисля, че не може да очакваме той да е съвършен, гениален, едва ли не... полубог. Под слънцето такива хора няма. Убеден съм обаче, че новият лидер на БСП трябва да e български родолюбец и истински социалист. И да притежава качеството "непоколебима политическа устойчивост". Тази категория се разшифрова така: при всички трудности и обстоятелства да остане верен на социалистическите идеи. Защото не са малко случаите в най-новата ни история, когато отговорни дейци на БСП безцеремонно я напуснаха, станаха ренегати, ориентираха се към други политически формации, а някои дори основаха свои партии.
    Смятам също, че новият ръководител на БСП трябва да е диалогичен, да умее да беседва с хората, да ги изслушва и тези техни предложения, които са стойностни, разумни и актуални, да пренася в практическата партийна работа.
    От особена важност е първият ръководител на БСП не само да може да работи в екип, но и така да подбере членовете на Изпълнителното бюро на НС на БСП по техния професионален, политически и организационен опит, че то да стане не само ефективен ръководен щаб на партията, а и колектив, който генерира идеи, формулира политики, чертае перспективите на БСП, подбира, подготвя и развива нейните кадри.
    На председателя на БСП, който ще бъде избран на заседанието на 48-ия партиен конгрес на 27 юли, ще се падне тежка задача. Той ще трябва да ръководи политическата промяна на БСП, а тя абсолютно се нуждае от промяна, ако искаме да има висок авторитет, широка популярност и доверието на българските граждани. Трябва с болка, откровено да кажем, че сега Българската социалистическа партия е откъсната от хората, не живее в унисон с техните тежнения, надежди и всекидневни грижи. Надявам се на конгреса или на пленумите на НС на БСП след него да се оформят ясни и точни политически приоритети на партията, които обезателно да имат общонационално звучене, т.е. да се отнасят до всички граждани на България независимо от техния социален, материален и възрастов статус. Става дума за необходимостта БСП да има конкретни, точни и реалистични програми за:
    - постепенно преодоляване на бедността и безработицата;
    - решително подобряване на здравеопазването и лечебното дело;
    - бързо преустройване на образованието и науката в крак с изискванията и постиженията на ХХІ век, а и съобразно нуждите на икономиката на страната;
    - обективна оценка на периода на социалистическото изграждане на България и морално признание на все още живите участници в антифашистката борба.
    И още нещо. БСП трябва постоянно, методично и задълбочено да работи за повишаване на българското национално самочувствие, защото то сега е на ниско ниво и както казва Сенека: "Нас ни мъчи и миналото, и бъдещето".
    Не може на България да се гледа пренебрежително, а българският народ да е без самочувствие. Ние, българите, трябва да сме горди, че сме дали славянската писменост на редица европейски страни; че българин е конструкторът на първия компютър, че българската земя е откърмила титаните на нашата национална революция Ботев и Левски; че България е родината и световноизвестните дейци на социализма Дядо Благоев и Георги Димитров.
    Високото българско национално самочувствие е и предпоставка за постепенното преодоляване на конфронтацията, която сега битува в българския обществено-политически живот. А историята убедително е доказала, че нация, обзета от политически остракизъм не бележи материален и духовен прогрес.
    Това са мислите, които ме вълнуват дни преди да бъде избран председателят на Българската социалистическа партия. Убеден съм, че делегатите на 48-ия партиен конгрес ще проявят мъдрост, воля, реализъм, чувство за приемственост и перспектива, когато дават своя глас не само за новия лидер на партията, но и за сериозни промени в нейната практическа политика.
    Смятам още, че дебатите и решенията на 48-ия конгрес ще извисят БСП на по-висока политическа орбита, а това е залогът за превръщането й в първа политическа сила на България.