БСП в кривото огледало на политиката

Доста събития се случиха напоследък. Провали се последният трети мандат и последна възможност за изход от политическата криза. БСП направи всичко възможно за избягването й. Постъпи национално отговорно, пренебрегна партийния си интерес и покани всички лидери. Отзоваха се само трима. Това стана повод за нови нападки срещу Корнелия Нинова - че пренебрегва решението на партията и едва ли не прави коалиция с най-големия си противник, срещу когото социалистите са се борили с години. Такива коментари има в социалните мрежи, такива изказвания има и на представители на вътрешнопартийната опозиция. Коментари, които са повече от абсурдни!

Та нали с мнозинство от гласовете на Националния съвет на БСП се даде "зелена светлина" левицата да организира тази среща с всички лидери. Каква вина има Нинова, че са се отзовали само три партии и че Борисов намекна, че ще преосмисли герберската забрана да се подкрепя БСП? Не Нинова говори за следизборна коалиция. Тя не е отстъпила от нито едно колективно решение на столетницата. Но явно да се хвърля кал и да се сипе вътрешнопартиен огън е по-лесно.

Бедата е, че от това страда партията.

Обществото има нужда не само от десница, но и от левица. Предимство на БСП е, че тя е единствената партия у нас, започнала процес на вътрешен катарзис, на изчистване на редиците си от корумпирани лица, на демократизиране - пряк избор на председател, мандатност и т.н. И всичко това се случи по време на мандата на Корнелия Нинова.

Но атаките срещу нея, включително от партийни другари, не спират.

БСП винаги е била принципна в своите позиции. Тя не подкрепи санкциите срещу Русия и се обяви срещу изпращането на оръжие за Украйна. Левицата ясно показа че не одобрява това сервилничене към евро-атлантическите партньори, тази "йес" политика, която понякога е в разрез с нашите собствени национални интереси. Неслучайно БСП заедно с "Възраждане" сезира Конституционния съд за решението на 48-ото Народно събрание да се изпраща оръжие за Украйна.

Затова всякакви опити - вътрешнопартийни или външнополитически, да се хвърля кал по столетницата, че тя е двулична партия, че казва едно, а прави друго, са абсурдни и неверни!

От статията в "Ди Велт" научаваме, че въпреки решението на предишния парламент да не се изнася оръжие за Украйна, а да се оказва само военно-техническа помощ, все пак такова оръжие е изнасяно, и то зад гърба на българските институции! В това е проблемът - че такива решения са взимат тайно зад гърба на коалиционните партньори, зад гърба на парламента и за тях научаваме впоследствие от чужди медии.

Каква е институционалната и политическата култура и метод на работа на партиите и на новите формации? Има утвърдени принципи и правила на взаимодействие между институциите, които трябва да бъдат спазвани. Но явно трудно се учи българският политик на коалиционна и институционална култура.

Никога не е късно да се променим. Въпрос на политическа мъдрост. В тази ситуация БСП като най-старата партия единствена проявява опит да прокарва тази мъдрост в своите собствени редици. Понякога с цената на вътрешнопартийни сътресения, но пътят към по-доброто бъдеще е неизбежно трънлив. Важното е да научим уроците си. БСП умее да го прави.

Важно е да се знае, че проблемите на столетницата трябва да се решават вътре в партията. Кривите политически огледала на черен и кризисен пиар, било то на външни фактори, било на вътрешнопартийни, само рушат образа й, а и този на държавата. 

Умните политици и партии не правят компромиси с принципите си, но и умеят да градят мостове, особено в кризисни за държавата ситуации. Това прави и БСП. Дано избирателите го оценят.

Камелия БАЗОВА

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.