БСП трябва да прояви мъдрост и разум

Изминаха десетина дни след изборите. Страстите постепенно стихват. Време е за по-трезви и спокойни анализи. Изненадващо е, че ГЕРБ спечелиха след толкова протести и скандали. Още по-изненадващо е поражението на БСП, която получи изключително малко гласове и остана трета политическа сила. Броят за изненада и резултата на "Има такъв народ". Сигурно е някаква изненада, но не чак толкова голяма, като имаме предвид какво се случи през последната година.

Защо се стигна до този резултат

на БСП в изборите? Сигурно няма да посочим всички причини, сигурно някои няма да са съгласни с посочените. Но в спора, както се казва, се ражда истината.

Лично за мен БСП загуби изборите още през лятото и есента на миналата година. БСП е социална партия и е изненадващо, че не прояви социална чувствителност, не усети пулса на времето, не разбра, че тези протести определят и са решаващи за това коя партия как ще изглежда в бъдеще. Партия на протестите, на промяната или на статуквото. БСП беше длъжна да участва най-активно в протестите, да ги оглави, да поведе хората за радикална промяна, за изкореняване на порочния модел на управление. Партията просто потъна. В тези месеци никой не говореше за нея. Оставането й в парламента окончателно я постави в редиците на партиите на статуквото. Партията, която четири години беше най-ярката и единствена опозиция в Народното събрание с неучастието си в протестите, не беше припозната като алтернатива.

Втората сериозна причина е вътрешнопартийната битка, която се водеше, тъкмо когато България се тресеше от протести, улиците кънтяха, а на събранията на партийните организации не се споменаваше нищо как БСП да участва в тях, как да привлече вниманието на протестиращите, какво да предложи. На събранията се говореше кой какво казал, къде го казал, срещу кого го казал, защото се водеше битка за председател на партията. Не може в този момент да се занимаваш със себе си, когато България е изригнала, улицата иска незабавна промяна. В този момент всичко друго трябва да бъде забравено и да се съсредоточат усилията за свалянето на правителството и радикална промяна в управлението на страната.

Към причините можем да прибавим и неудачното подреждане на листите, което личи от резултатите и преференциите. Явно са пренебрегнати

предложения на местните организации

които най-добре усещат какви са настроенията на избирателите. Кампанията не беше достатъчно ярка и фокусирана. Личеше повече вялост, отколкото увереност. В същото време нямаше последователност. Нямаше кратки, ясни и единни послания, които да бъдат запомнени от избирателя. Нямаше необходимата мобилизация и енергия, за което допринесе и страхът от епидемията.

Пред БСП стои един изключително важен, кардинален въпрос. Защо за толкова години не може да спечели доверието на избирателя? Знам, че на този въпрос е трудно да се отговори. Отговорът не може да бъде даден от един човек. Трябва да се мобилизира енергията и мъдростта на цялата партия, на Националния съвет, на Изпълнителното бюро. БСП се нуждае от радикална промяна, от събуждане, от разтърсване, от прилив на нови сили и енергия. Тук не става въпрос само за промяна на личности, а за много по-дълбока организационна и идейна промяна, които да отговарят на новите условия, на новите предизвикателства пред левицата. БСП трябва да покаже, че е

истинска лява партия

Нито ляво либерална, нито ляво консервативна, нито ляво националистическа, а лява без епитети. Необходими са послания, които да стигнат до хората, да ги убедят, че БСП е истинският им представител. 

Тук искам да поставя един въпрос, един проблем, който трябва да бъде решен в най-близко време. В БСП трябва да има истинска вътрешнопартийна демокрация. Свобода на изразяване на мненията, на изслушване, на компромиси. Необходим е диалог, необходимо е да се положат усилия да се разбере другата гледна точка. В едно семейство, когато ще се прави ремонт или ще се купува нещо, има различни мнения, а в такъв голям обществен организъм, какъвто е партията, някои смятат, че трябва да има само едно мнение. Различното мнение не означава, че някой ти е личен враг. За отговорите на големите въпроси е необходима истинска и задълбочена дискусия. Нищо лошо няма в това да има различни течения, които имат други предложения, други виждания. Спомням си 90-те години на миналия век, когато в БСП имаше "Път към Европа", "Марксистка алтернатива", "Обединение за социална демокрация". Тогавашното ръководство на партията предостави на ОСД стая, секретарка, телефони. Няма нищо страшно в различията за това как може да бъде решен един проблем. Това само показва, че партията е жива, мисли и се вълнува от това как се развива, в каква посока върви.

А сега БСП се нуждае от отговорите на много въпроси. Партията е на кръстопът след тези избори.

Някои предлагат да се направи нова лява партия. Не съм убеден в нейния успех. Видяхме през годините докъде доведоха опитите. Всички са неуспешни. Кураж не трябва да се губи, защото левите хора в България са много.

Мисля, че трябва да се свика извънреден конгрес, който да избере нови органи, способни да променят стила и метода на работа, да се върне колективният дух в партията. 

Необходимо е да се премахне мандатността, която води до формална и механична промяна, а не се вземат предвид резултатите от работата и качествата на човека. Един партиен ръководител, един парламентарист, един държавник не се изгражда лесно и с месеци. Необходими са години за това. Байдън е конгресмен над 40 години. Така е и в Италия, Израел, Германия и в много други държави. Трябва да има критерии, по които да се оценява работата на кадрите. Да не зависи смяната им от нечия субективна оценка.    

Крайно време е Изпълнителното бюро и Националният съвет да станат органи, където се дискутират идеи, има творчество, има другарски диалог.

В този критичен момент БСП трябва да прояви мъдрост и разум. Необходимо е да се прояви принципност, искреност, да се вдъхне надежда на избирателите и членовете на партията чрез промяна. Те са в тази партия не заради отделните личности, а защото вярват в нейните идеали.