04 Юли 2022понеделник16:25 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес ще бъде предимно слънчево. В следобедните часове ще се развива купеста облачност, по-значителна над планинските и североизточните райони, където на отделни места ще има краткотрайни валежи и гръмотевици. Ще духа слаб вятър от изток-североизток. Максималните температури ще са предимно между 33° и 38°, в София - около 32°. Днес ще бъде предимно слънчево. В следобедните часове ще се развива купеста облачност, по-значителна над планинските и североизточните райони, където на отделни места ще има краткотрайни валежи и гръмотевици. Ще духа слаб вятър от изток-североизток. Максималните температури ще са предимно между 33° и 38°, в София - около 32°.

Разговорът за бъдещето на образователната система предизвика сериозен интерес

БСП ще работи за знаещи и можещи ученици

Образованието има нужда от законови промени, нови учебни планове и учебници, обобщиха кандидат-депутати, учители, директори и експерти на среща в София

/ брой: 124

автор:Деси Велева

visibility 642

За знаещи и можещи деца, излизащи от българското училище, ще работят бъдещите народни представители от "БСП за България". Около това мнение се обединиха участниците в дискусията за средното образование, организирана от Федерация "Образование" към Градския съвет на БСП в София. В разговора участваха кандидат-депутати от трите столични района, учители, директори, синдикалисти, експерти, чиято работа е тясно свързана с учебния процес. Всички те поискаха качествена, достъпна и ефективна образователна система, от която да излизат грамотни, но и щастливи, ученици. Призива си те насочиха конкретно към водача на листата на "БСП за България" в 24 МИР Георги Свиленски. 

Дискусията бе открита от председателя на федерацията Александър Грозданов, кандидат за депутат от 24 МИР, и от лидера на столичните социалисти Калоян Паргов, който напомни, че качеството на образованието е проблем на всички. Според него изминалите месеци в условия на пандемия са били предизвикателство най-вече за учителите, чието геройство е причина да не се обяви нулева учебна година. 

В центъра на разговорите неизменно бе Законът за предучилищното и училищното образование, приет през 2015 г., който според много участници в дискусията трябва спешно да бъде променен. По стратегическите проблеми на образованието говори проф. Ваня Добрева, която наблегна на 

унищожаването на националната идентичност

в новите учебни планове по история и литература. Нейното изказване припомни големите фигури, които са били министри на образованието през десетилетията - от Иван Вазов до акад. Илчо Димитров. "Бъдещият министър на образованието трябва да знае, че българските ученици трябва да учат българска история и българска литература", категорична бе Добрева. Тя коментира, че от 90-те години насам заради идеологически причини от учебниците е изчезнала обективната оценка за периода след 9 септември 1944 г. Това според експерта се дължи на авторите на помагалата, които се финансират от чужди организации, и настоя практиката да бъде прекратена.

Във връзка с КОВИД-кризата и риска от ново дистанционно обучение проф. Добрева препоръча да се осигурят електронни устройства на всички ученици, които да се поръчат на български фирми, да се осигури безплатен интернет и там, където това не е възможно, да се използват услугите на кабелни и ефирни телевизии.

В разгара на дискусията проблемите на учебните планове и програми разкри Иван Карагьозов, кандидат за народен представител от 23 МИР. Той смята, че трябва да се разработят учебни програми, които да прекратят прекаленото натоварване на учениците, за да спрат те да поемат всякаква информация, която не ги учи да разсъждават. Експертът акцентира на грамотността - четивната, математическата и природо-научната, както и на усложнените учебници, написани на високо академично ниво. В тях понятията са обяснени по неясен за възрастта на децата начин, категоричен бе Карагьозов, който се спря и на 

диспропорцията между нови уроци, упражнения и преговор

които не отчитат спецификата на съответния предмет. 

Особено остра в изказването си бе Цецка Кочкова от листата на 24 МИР, която е училищен психолог. Тя застъпи позицията, че в момента учениците учат много неща, които няма да им трябват никога в живота. "Крайната цел на обучението не е ясна. Какви хора искаме да подготвим за живота? Или учениците стоят в училище, за да минава времето?", попита Кочкова. Тя се спря и на проблемите на децата със специални образователни потребности, на които не се обръща достатъчно внимание в масовото училище, за тях не е ясно какво научават и с какви умения излизат. Цецка Кочкова обърна внимание на насочването към професионални училища на децата с по-слаби резултати и ниска мотивация. Тя наблегна и на факта, че в основата на образованието е обучението от 1 до 4 клас. "Ако там се допуснат пропуски, те трудно се наваксват", коментира психологът. 

Директори на столични училища представиха както позициите си за състоянието на образованието, така и проблемите на своите школа. Мая Николова е дългогодишен директор на 56 СУ "Проф. Константин Иречек" в София и се спря на мотивацията на настоящите и бъдещите учители. Тъй като учебното заведение е базово към Софийския университет "Св. Климент Охридски", директорката се среща с много студенти - бъдещи учители, които ходят на практика. Според Николова те идват късно, неподготвени и уплашени, а често и бързо се отказват. Мотивацията при учениците също е сложна и неясна, смята директорката, според която учебното съдържание в момента е трудно достъпно за тях. "Те се питат - какво искам да постигна, как и кой ще ми помогне? Ние като преподаватели е трудно да им помогнем, защото всички се втурнаха към едни академични знания", коментира Мая Николова. Тя припомни, че голяма наука се учи в университетите, академичните изисквания трябва да са в тях, а средното образование - да подготвя за висшето. Според нея обаче у нас е обратното и това е практика, която не съществува в нито една държава, която държи на образованието си. Според директорката резултатите от националното външно оценяване в 10 клас, което се проведе за първи път, са катастрофални, но не защото децата не учат, а защото учат не това, което трябва. Затова Николова призова бъдещите депутати за променят учебните планове,

да ограничат морето от учебници

за учениците и те да се пишат не от университетски преподаватели, а от учители. 

Образованието и работата с деца от уязвими групи, от ромски общности и двуезична среда също предизвика дискусия. Проблемите на децата с особености и различни нужди бяха представени от две директорки - Мариана Божкова от 59 СУ в кв. "Малашевци" и Латинка Ковачева от 94 СУ в кв. "Христо Ботев". И за двете обхватът на ученици е най-голямата трудност, която често се дължи на ниската ефективност в координацията между институциите за прилагане на механизма за задържането им в училище. Според Божкова икономически, социални, образователни и етнокултурни особености стоят в основата на въпроса колко ученици от уязвимите групи посещават редовно часовете. Често те са оставени без родителски контрол, отглеждат се от роднини, тъй като родителите са в чужбина, местят адреса си или изобщо липсва заинтересованост към образованието.

Ранните бракове и бременности, използването на детския труд, несправянето с обучението и неумението за самостоятелна подготовка вкъщи са останалите проблеми пред ромски и други общности, които очерта директорката на 59 СУ. Затова тя категорично застъпи мнението, че трябва да се върви бързо към реална десегрегация на училищата. "Там, където 100 процента от децата са роми, не може да има интеграция. Те живеят в гетото и в училище отново са същите деца, в същата среда и в изолация", обобщи Божкова, като наблегна на нуждата от просветителска дейност. 

Директорът на 94 СУ Латинка Ковачева говори за приобщаващото образование, за децата със сериозни проблеми и специфични нужди, за закриването на помощните училища и трудностите пред учениците със специални образователни потребности. Ковачева призова за намаляване на учебното съдържание, когато се преминава в обучение в електронна среда. 

Участниците в дискусията се обединиха около мнението, че нужда от промени в образованието има, но те трябва да се правят премерено и след широко обсъждане със заетите в системата. 

Снимки Михаела Катеринска

Проф. Ваня Добрева, Александър Грозданов (в средата) и проф. Тодор Мишев, кандидат за депутат от "БСП за България" в 25 МИР, обсъдиха проблемите на образованието и стъпките за промяната му


Водачът на листата на "БСП за България" в 24 МИР Георги Свиленски и столичният лидер на социалистите Калоян Паргов участваха в дискусията

Отстъпката за гориво - по желание на бензиностанциите

автор:Дума

visibility 266

/ брой: 127

Хлябът с 20% по-евтин в търговските вериги

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 127

Азерският газ тръгва отново през Кулата

автор:Дума

visibility 287

/ брой: 127

"Лукойл Нефтохим" пак ще плаща данъци

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 127

Скопие обсъжда френското предложение

автор:Дума

visibility 244

/ брой: 127

Български огнеборци на мисия в Гърция

автор:Дума

visibility 242

/ брой: 127

Кипър с мерки срещу болести сред мигрантите

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 127

Македония - дълг към България

автор:Боян Бойчев

visibility 304

/ брой: 127

Диагноза

автор:Велизар Енчев

visibility 974

/ брой: 127

Наздраве, БФС!

автор:Марин Милашки

visibility 232

/ брой: 127

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ