БСП като партия на промяната

Ваня Добрева,
зам.-председател на БСП-София

Надявам се предстоящото заседание на нашия конгрес (4-5 февруари) да протече в дух на откровена дискусия, на критика и самокритика. През последните години се наложи практиката голяма част от конгресното време да се заделя за  официални мероприятия, свързани с откриването на заседанията, с прочита на докладите и резолюциите, с избора на ръководство. Възприе се стил, в рамките на който конгресните обсъждания се провеждат след избора за ръководните органи. Така на нашите конгреси се настаниха формализмът и избягването на парливите въпроси.
Сегашното заседание на конгреса не заслужава подобна организация и такова отношение. Дори и заради това, че се провежда в остро политически момент, когато перспективите на БСП да се представи успешно на парламентарните избори на 26 март и да участва в управлението на страната са съвсем реални. Нека не забравяме, че на конгреса ще се дискутират и приемат нова управленска платформа и нов устав на партията.
Ясно е, че в момента България се намира пред прага на решителни обществено-социални промени, че

проектът Борисов и ГЕРБ се провали

като национална политика и като перспектива българинът да живее по-добре. Ген. Румен Радев спечели толкова безспорно президентските избори срещу кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева не само заради безспорните си лични предимства и ясни обществени позиции, но и понеже българите вече искат друг тип управление, пряко съответстващо на националния ни интерес.
От деловата атмосфера на конгреса, от равнището на политическия доклад и останалите документи, от честната и откровена дискусия ще зависят до голяма степен резултатите. Въпросът е каква управленска платформа ще приемем на конгреса. Какви уставни промени ще настъпят. Важно е да докажем категорично, че БСП е партията на промяната и справедливостта, че бъдещото управление с участие на БСП ще извърши прелом в икономиката и оттам в социалната политика! Че ще реализираме дълбоко преустройство във вътрешната и външната политика на страната! Че имаме кадрови потенциал с качества да изпълним амбициозните задачи!
Според мен Предизборната платформа, която ще обсъждаме на конгреса, е

конкретна и с постигнат баланс

на секторните политики; намерени са връзки и зависимости на социалната политика от решаването на икономическите проблеми, от стимулирането на националното производство. Нужно е обаче да се набележи как по-конкретно ще протече процесът на реиндустриализация, как ще бъде регулирано повишаването на заплатите и пенсиите, ще поставим ли праг от 300 лв. за най-ниските пенсии? Кои лобистки поправки в законите ще поискаме парламентът да отмени? В какви случаи ще се престъпва към одържавяване на приватизирани мощности и прекратяване договорите за концесия?
Според мен целесъобразно би било в предизборната платформа да се включат и още някои въпроси на образованието, науката и културата. На първо място, съобразно националните традиции и най-модерните световни възпитателни и образователни практики да се извърши

кардинална промяна на Закона за предучилищно и училищно образование

БСП би следвало да поеме ангажимент, че ще преразгледа всички учебни програми в училищното образование, в които се насажда дух на национален нихилизъм и отчуждение на младите поколения от великите образци на българската демократична и революционна култура и в които се провежда линия на промяна на цивилизационния код на българския народ, на преиначаване на възлови факти от националната ни история.
Частта за висшето образование и наука: БСП ще стабилизира системата на държавните висши училища и публичните научни организации (БАН и ССА) и ще въведе минимални (базови) заплати за академичните длъжности и научните степени. 
В предизборната платформа културата би могла да заеме по-централно място. Предлагам в програмата да бъде включено, че БСП ще ревизира неолибералните практики - културата да бъде оставена на произвола на свободния пазар. Че ще използва много по-активно инструментите на държавата

за подпомагане на творците

за създаването на произведения и тяхното разпространение у нас и в чужбина. Че ще подпомага много по-ефективно от сега творческите съюзи и ще предлага решения по социалните проблеми на творците. Ще положи усилия да се преодолее езикът на омразата, на разделението, на изкривавянето на националното достойнство в културата.
Убедена съм, че в център на конгресната дискусия ще трябва да се превърне обсъждането на коалиционната политика на БСП. В две главни насоки.
  Първо, дискутиране на промените, които председателят и Изпълнителното бюро предвиждат да направят в коалицията "БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ". Дали това ще са промени в движение, или тепърва ще се пристъпи към формиране на лява коалиция с други насоки и в друг състав от партии?
 Второ, на конгреса би трябвало да набележим параметрите на

коалиционната ни политика

след парламентарните избори. И то при положение, че отношенията ни с партиите, които според социолозите ще влязат в парламента, са твърде утежнени, напрегнати или направо конфронтационни.
 С ДПС, поради обясними причини - те ни свалиха от власт -  не възнамеряваме да се коалираме. С Реформаторския блок, съставен от отявлени антикомунисти и русофоби, няма как да влезем в подобен тип взаимоотношения. Корнелия Нинова заяви публично, че коалиция с ГЕРБ не се предвижда. Партията на олигарха Марешки е патерица на герберите и отпада от намеренията ни за коалиране. Националистите на Красимир Каракачанов е твърде възможно след изборите да предпочетат да се коалират отново с ГЕРБ. Освен това, ако само с тях се коалираме, едва ли ще имаме парламентарно мнозинство. Да се уповаваме на двата и половина процента на партия АБВ и Движение 21 на Татяна Дончева е губене на време. Така че за себе си нямам отговор на този въпрос. Надеждата ми е на конгреса да се оформи мнение с положителен знак.
 И още нещо. Според мен наложително е още в политическия доклад на конгреса БСП да се разграничи изцяло от политиката на неолиберализма, характерна за немалко европейски социалистически и социалдемократически партии. Да се противопостави на превръщането на Европейския съюз в Европейски щати. Да разкрие позицията на БСП за участта на националните държави в Обединена Европа.
Очаквам в доклада нашата партия да се обяви

срещу похода на НАТО на Изток

който превърна европейския континент в огнище на войни и омраза. Да декларира, подобно на президента Радев, че Крим де факто е руски, че неговата история, култура и история на държавността му са руски, че се е присъединил към Руската федерация с демократично проведен референдум за самоопределение.
Да заяви, че непосредствена задача на БСП е строителството на АЕЦ "Белене" и провеждането на преговори за прокарване на тръба от газопровода по Черно море. Да обоснове защо е толкова важно да се осигурят дългосрочни договори за износ на българска земеделска и индустриална продукция в Руската федерация. Да поиска промяна в статута на  американските военни бази у нас и изрази загриженост във връзка с концентрирането на военна техника на НАТО върху българска територия. Да каже "не" на разпространената в Европейския съюз епидемия на мултикултурализма.
БСП не трябва да мълчи по такива въпроси. Тя е наследник на партията на Димитър Благоев, Георги Димитров и Тодор Живков, която в миналото е заемала позиции по глобални въпроси на европейското и световното развитие, имала е решаваща дума в световното ляво движение. Това е традиция, която сме длъжни да възстановим в живота на БСП.
Накратко

за промените в Устава

Те са частични и заради това не може да се говори за приемане на нов устав, както е обявено. Моите предложения са:
1. Ограничителният срок за общинските съветници да бъде изравнен с ограничителния срок за народните представители - 12 години. Уместно е след пропуснат един мандат деецът да има право отново да се кандидатира за народен представител или за общински съветник.
2. Не съм сигурна дали не е по-целесъобразно мандатът за ръководните лица в БСП да бъде изравнен със срока, който се предвижда за народните представители: 12 години.
3. По отношение на избора на председател: за това съм председателят да бъде избиран на първия следконгресен пленум на Националния съвет. Но може би по-реалистично, с оглед на вътрешнопартийните нагласи, е да за запази сегашното положение: конгресът да избира председателя! Възразявам обаче срещу предложението председателят на БСП да бъде избиран на вътрешнопартиен референдум. Такъв избор осигурява на председателя по-големи властови пълномощия от тези на Националния съвет, което влиза в противоречие с уставната норма, според която ръководният орган на БСП между два конгреса е Националният съвет.
4. През последните години в състава на партийните органи намаля рязко процентът на представителите на художествено-творческата, образователната и научна интелигенция. Това е опасна тенденция, не само с оглед на историческите традиции на нашата партия да цени и използва богатството от идеи на българската лява интелигенция. Предлагам в Устава, наред с квотите за хоризонталните структури - младежи, жени и ветерани, да се включи квота за леви интелектуалци, членове на БСП. 
Надявам се, че предстоящият конгрес ще се превърне в истински изразител и двигател на волята на БСП за промяна. Ще отвори пътя за нова, далеч по-активна лява политика, на политика, която ще изведе България към всестранен подем и благосъстояние на българския народ.