БСП иска парламентът да гласува плана за възстановяване

Министерският съвет трябва да внесе в Народното събрание проекта за националния План за възстановяване и устойчивост, смята зам.-председателят на ПГ "БСП за България" Драгомир Стойнев. Депутатът, който е на домашно лечение от КОВИД-19, използва социалните мрежи, за да призове управляващите да представят документа в ресорните парламентарни комисии за корекции и предложения. Той припомня, че по европейския Механизъм за възстановяване и устойчивост за България са предвидени 6,2 млрд. евро безвъзмездни средства и 4,5 млрд. евро заеми, които трябва да бъдат планирани и одобрени до 31 декември 2022 г. Социалистът настоява планът да бъде гласуван от парламента преди да бъде изпратен в Брюксел, тъй като така могат да се включат експерти, браншови и професионални организации и гражданския сектор. 

"Категоричен съм за необходимостта от нови избори. Докато те се случат ще е безотговорно, ако оставим в ръцете на един тесен (и меко казано - компрометиран) управленски елит, да решава за помощта от Европа. Липсата на доверие в капацитета и честността на това правителство е така фрапираща, а обществената подкрепа е толкова ниска, че ще граничи с глупост да му се даде да програмира и да предопредели разпределянето на един огромен ресурс. Тежката икономическа криза и лична безизходица за милиони българи изискват друг подход. Рискуваме милиардите в подкрепа на икономиката и хората да изтекат без да породят обществено-икономическа стабилност и устойчивост. Както и много други милиарди преди тях", предупреждава Стойнев.

Социалистът посочва докладите, които свързват страната ни с корупция във високите управленски нива, регистрирана най-вече при разпределяне на евросредства. "Високата рискова управленска среда означава пълен отказ от същностни, съдържателни и структурни реформи в системите на образованието и здравеопазването /и не само в тях/ и заменянето им със "саниращи", "строително-монтажни" и "технически" подобрения. Означава и периодично потъващи тихомълком милиарди в електронно управление и на практика пълната му липса. Но най-вече означава 10-годишна доминация на управленска философия, изградена около получаване и разпределяне на готов публичен ресурс, чрез който не се подкрепя ефективна икономика и конкурентна бизнес среда, а един ограничен кръг от политико-корпоративни зависимости", посочва той. Освен клиширана, вече и за Брюксел, бюрократично-административна фразеология, не чух от вицепремиера Томислва Дончев как държавата като проводник на европейски политики и финансиране ще насърчи конкретно зелената икономика, иновациите, социалната устойчивост, отбелязва депутатът.

"Дали технологичните кабинети са най-големият проблем на българското образование, не е ли основният проблем самото съдържание на образователните програми, самата структура на образователната система. Болниците ще продължат ли да бъдат търговски дружества, макар и санирани и снабдени с "иновативни технологии за лечение" за 607 милиона лева, а здравето ще продължи ли да е стока, а не право?", пита още депутатът.