30 Октомври 2020петък13:11 ч.

Мнение

БСП и "войните срещу цивилизацията"

Произволът на неолиберализма трябва да бъде оспорен

/ брой: 181

автор:Мирослав Попов

visibility 947

Великата дезориентация на днешния Запад

Три десетилетия по света шества формулата за "сблъсъка на цивилизациите" - твърде спекулативно използвана, между другото. Но пък поне през последните три столетия нашият западен свят бе символ на рационалното начало в познанието и в обществения живот. Европа стана "фар на света" именно с Просвещението и рационализма. Няколкото десетилетия неолиберално господство бележат тих отказ от тази философия. Днес, през 2020 г., проявите на война срещу рационализма и от тук - срещу цивилизацията, по впечатляващ начин се натрапват като ново, едва ли не като "модерното разбиране" за света. Неолиберализмът е непрестанна война срещу човешките общности, срещу рационализма и дори срещу самата човешка природа - съвсем не само в сферата на икономиката. 

50-ият конгрес на БСП ще следва да се произнесе срещу актуалния неолиберален социалноикономически режим, който е генералната причина за трагедиите на множество народи - не само на българския. Онова, което не се коментира в нашето политическо и медийно пространство, са самоубийствените неолиберални политически практики и идеологически постулати, извън строго икономическата сфера. Те също трябва да бъдат категорично и аргументирано оспорени.  

Войната срещу националните държави

Преди всичко това са войните срещу националната държава като институция.  Съвременната национална държава на този етап е най-зрялата форма на обществена организация на хората. Не отричам възможността в някакъв следващ исторически момент да се появят и наложат друг тип институции на човешка организация, например социални структури, опиращи се на мрежови принципи, но все още и в близките десетилетия националната държава ще остане основната и "най-естествената" форма на човешка организация. Неолибералите я ненавиждат, уж в името на "свободата". Отслабването и обезправяването на националните държави, които няколко десетилетия биват лишавани от исторически утвърдили се и актуално необходими правомощия, е омайващо звучаща стратегия за глобално заробване на народите. Те като нации биват лишавани от правото да имат своя икономическа политика, търговска и митническа политика, да управляват природните си богатства, да защитават националните си граници, суверенно да решават въпроси, свързани с етническото си и религиозно самоопределение, и т.н. Вместо тях тези правомощия на народите се оказват завладяни от транснационални икономически структури. Например ТТИП - едно от глобалните налагани на света търговски споразумения, поставя под въпрос икономическата база на съществуване на всяка от близо двестате държави, подканени да го подпишат. Обединена Европа се оказа неспособна да отхвърли уж канадското (всъщност глобално) споразумение. 

Самата идея за националния суверенитет е дълбоко противна на днешните господари на света. Неолибералите воюват срещу националната държава в името на мечтана от тях глобална и безконтролна власт. Спорът не е "демокрацията или пазарът", както го дешифрираха до неотдавна. Решението на ултраглобалистите е "Никакава демокрация, само пазар!". Защитата на българската национална държава е концептуалната база на решенията на юбилейния конгрес. 

Война срещу националните граници   

Държавата, най-общо, е единство от три компонента - население, територия и власт, която се разпростира върху тях. Неолиберализмът посегна на националните граници. Той оспорва правото на държавите върху собствените им територии. Т.нар. бежански/"мигрантски кризи" от последните години имат в основата си игнорирането на държавноправния смисъл на границите и на гражданството. Държавите имат рационално обоснованото публично заявено право да допускат или да не допускат чужди граждани въз основа на международни договори и по своя преценка. 

Преди 4 години Народното събрание измени Закона за бежанците и убежището, в него се появи загадъчната формула "при масово навлизане" (на територията на страната). Има се предвид, да речем, от Лозенград към нашата територия да се устремят хиляди или десетки хиляди "бежанци" - как ще ги посрещнем и как ще ги обгрижваме. В една правова държава подобно "масово навлизане" без правно основание е недопустимо. Ясно е, че българската норма се появи, за да се оправдае пост фактум и в перспектива на наша почва някакъв "ангело-меркеловски" експеримент - да припомня - допускане и привличане на немска територия през 2016 г. на около един милион души от Азия и Африка без каквито и да било правни основания и повечето без каквито и да било лични документи. С един призив "Wilkomen!". И едно успокоително за немските граждани - "Wir schafen das!" (Ние ще се справим!). Вярно, в Сирия имаше граждански сблъсъци, но три четвърти от пристигналите на немските граници "бежанци" нямаха нищо общо със Сирия. Голямо мошеничество бе успешният социален експеримент декретирано да се наричат мигрантите "бежанци". Не бе от правна неосведоменост, а от някаква глобална нечестност. "Господарите на света" си дават сметка, че повечето държави от Третия свят не са в състояние да изпълняват социалните си ангажименти към собствените си народи. Ултраглобализмът си прави експерименти - я да видим как ще реагират. Българите през 2013 г. реагираха много слабо. Дали не сме били нещо като "пилотен проект"?

Американските избиратели след броени седмици ще решат кой да управлява САЩ - Доналд Тръмп или Джо Байдън, но какъвто и да е резултатът, ясно е, че намерението на Тръмп да издигне стена по американско-мексиканската граница е правно съобразно. Милиони хора от Латинска Америка са влезли на територията на САЩ незаконно именно през тази граница. Тръмп просто иска да въведе класически ("европейски", но отпреди Европейския съюз) стандарти за граничен контрол. Представящи се за либерални хуманисти, европейски политици сега страдат за изгорения бежански лагер "Мория" на о. Лесбос. Спестява се дребният въпрос как и защо са дошли до малкия гръцки остров на древната поетеса Сафо хиляди хора от централна и южна Африка? Няма правносъобразен начин те да са там. Запалили лагера, просто защото настоявали да ги "прехвърлят" в Германия или в Швеция. Те просто трябваше да бъдат върнати на турска територия, откъдето са преплували до Лесбос. Нали затова Европа плаща на Турция милиарди? 

Що се отнася до върнатите на турските власти  с помощта на българските институции гюленисти - именно те са бежанци - те бягат от преследване. Техният живот е под заплаха. Международноправният принцип за "забрана за връщане" се отнася именно до преследваните. Правителството на ГЕРБ ще плати висока цена за това свое нечестно и противоправно поведение. 

Война срещу мъжете и жените 

Вече близо три години Истанбулската конвенция е във фокуса на обществените емоции. България през няколко месеца чува международен упрек да вземе да ратифицира конвенцията, защото тя е "срещу семейното насилие". Само че скритият фокус на конвенцията е друг и той е ясно описан в съпроводителния доклад към нея. Три основни възражения имам срещу конвенцията. Първо, тя обяснява по идиотски начин въпроса за семейното насилие. Съставителите разсъждават така: Мъжът, като по-силен, упражнява насилие над жената. Европейски феминистки от 60-те години на миналия век са използвали сравнения от типа "мъжът - агресор прониква в жената, както Съединените щати във Виетнам..." (цитат). Сега в САЩ и в Западна Европа инкриминираха мъжкото ухажване - движението "Me too" ("Аз също", но и в смисъл "И мен също"). Ако жената е по-слаба по правило, неолибералите поставиха въпроса кои са останалите "по-слаби", за да бъдат и те "защитени". И така се стигна до ЛГБТ - т.е. лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални. Конвенцията изглежда има скрит замисъл да защитава именно тях. Че какво лошо има в това? Нищо лошо, просто съвременното международно и българското право защитава всички, без изключение, не като сексуално "различни", а именно като човешки същества. И преди джендър-конвенцията в Европа, и особено в България, ЛГБТ-хората имаха всички политически, икономически, социални и културни права - "по каталог", както всички останали граждани. Сексуалните им особености са техен частен въпрос. И така стигаме до скрития смисъл на Истанбулската конвенция - под благородното знаме за "борба срещу семейното насилие", което е реален проблем, да се изградят транснационални механизми за финансова подкрепа и социално толериране на групи на "сексуално различните" само въз основа на тяхната "различност". Държавите и фондовете ще плащат - заради "различността". За целта ще се изградят институции, които ще следят дали държавите уважават тази различност. Иначе - глоби. Хитро, и дори изглежда "антидискриминационно!" Джендър-конвенцията трасира пътя към впечатляващи бизнес схеми.  

Цивилизацията не пропада, просто някои я мразят 

             

Няколко десетилетия неолибералите водят война срещу най-човешките аспекти на нашия живот - правото да се чувстваме граждани на страната си, да не бъдем заплашени в нея от непоканени смутители; правото на мъжа да се чувства мъж и на жената да се чувства жена. Изброил съм половин дузина такива войни. Някои европейски и световни институции заклеймиха рационални възражения срещу глобалните спекулации. Заплашиха със санкции несъгласните. За БСП днес е важно ясно да заяви, че е привързана към едно рационално обосновано поведение, защитаващо същността на цивилизацията, която някои искат да разрушат. Интерпретативният произвол, налаган от ултраглобалистите, е заплахата за човечеството. 

И Великобритания обмисля пълна карантина

автор:Дума

visibility 42

Франция под карантина

автор:Дума

visibility 198

/ брой: 207

Ислямист закла трима в църква в Ница

автор:Дума

visibility 259

/ брой: 207

Датата

автор:Дума

visibility 166

/ брой: 207

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ