БСП и нейните душмани

Ах, какъв кипеж само настана в социалните мрежи след конгреса на БСП! Толкова бълбукане, патос, удивителни и съскане не съм виждал накуп след последната песен на Азис, на която налетях случайно. "БСП се самоубива", "БСП върви към своята политическа смърт", "БСП остава в историята". Общото между тези мозъчни експлозии е в това, че те в повечето случаи идваха от хора, които никога през живота си не биха гласували за БСП, а нямат и най-малката представа за състоянието и амбициите на партията. В същата графа вкарвам и анализаторските упражнения на тема "съдбата на левицата". В един момент те станаха толкова натрапчиви, фиксирани и абсурдни, че в тях пролича опит за проектирането на някакъв външен интерес в БСП. Все едно някой се опитваше медийно да моделира как трябва да разсъждават и гласуват делегатите на конгреса.

Е, всъщност това е голямата новина от проведеното заседание. 

БСП не се поддаде на медийните капани, а социалистите за пореден път в историята на прехода демонстрираха здрав разум и изключително държавническо отношение към това, което се случва в България. Да, знам, провеждането на пряк избор щеше да е истинско приключение, но аргументите, които чух срещу това, бяха много силни. Това не бяха аргументи на хора, които държат на запазване на статуквото, както се опитват да ни убедят поредните истерици по медиите, а на хора, които осъзнават отговорността на БСП в управлението. 

Държавата днес е пред прага на много икономически проблеми. Съдебната реформа трябва да започне всеки момент, има много неща за вършене, а през това време левицата трябваше да излезе от окото на бурята и за пореден път да се занимава със себе си. Защото наистина днес е времето БСП да покаже, че е партия, която може да реализира идеи. Че е партия, която може да се бори за социална политика, а не просто да говори за нея. Защото шансът да участваме в управлението на страната в такива кризисни времена е исторически. Много хора не успяха да го разберат. Много хора дори умишлено искат БСП да е някъде встрани от тези процеси, разстреляна, маргинализирана, доведена до абсурд. Точно на това разбиране се противопоставиха делегатите на конгреса.

Отхвърлената от делегатите оставка на Корнелия Нинова показва и нещо друго. Нещо, което медиите, анализаторите и политическите пираткаджии забравят - тя има реална подкрепа в БСП. Това, че Андрей Райчев или Валери Жаблянов трудно приемат този факт, е изцяло техен проблем. Нима си мислите, че резултатът от вътрешнопартиен избор щеше да е различен? Нинова не е диктатор, който управлява БСП с камшик и ритници. Тя за пореден път демонстрира, че има реална подкрепа. Заради това много се смях, като четох, че конгресът бил "режисиран". Да не би специално за него да са били докарани извънземни? Това са същите хора, които години наред са работили за БСП, за каузите на левицата, за развитието на лявата политика.

Това са същите хора, които днес виждат своя шанс да бъдат част от голямата промяна в България. И заради това гласуваха така. И някои май доста ги заболя от този вот. Проблемът си е техен.